Някои деца са отделяни още в първите месеци, а други – след 4-5-годишна възраст. Всичко е индивидуално. Зависи от вашата готовност, но и от детето – доколко е спокойно, може ли да спи дълбоко, или често се събужда с плач... Макар да няма правилен отговор, има препоръки. И насоки от специалисти. Така например Американската академия по педиатрия (American Academy of Pediatrics – AAP) е на мнение, че бебето трябва да спи в спалнята на родителите си поне до навършване на 6 месеца, дори до годинка.

 

Не е добра идея да отделяте детето преди навършването на половин година. Причините са няколко. AAP твърди, че рискът от внезапна детска смъртност намалява с 50%, ако бебето спи в спалнята на родителите си през първата половин година. 

Освен това, оставено далеч от майка си, то усеща, че е изоставено. За бебето това е стрес. Вследствие на него сърдечната честота и кръвното налягане се увеличават. Възможно е обаче това усещане за изоставеност да бележи цялостното развитие на индивида. От друга страна, физическият контакт кара бебето да се чувства спокойно и сигурно.

Много родители мислят, че, отделяйки новороденото, ще го направят независимо. „Но принуждаването към независимост в тази възраст води до по-голяма зависимост“, твърди професорът по психология Дарсия Нарваес.

Много майки споделят, че именно между първата и втората година са отделили детето. Голяма част от тях твърдят, че на тази възраст това не е било трудно за нито една от страните.

Хлапетата над 2-3 години по-трудно свикват с новото си място, тъй като вече са научили, че тяхното място е при мама. Ако вашето дете вече е надхвърлило тази възраст и сте решили да обособите негово лично пространство, спокойно и аргументирано му обяснете защо трябва да направите тази крачка. Възможно е и то само да прояви желание да има собствена стая. 

Не го изпращайте в друга стая, когато у дома се появи бебе. Този момент е неблагоприятен, ще се почувства излишно и изоставено. Направете го няколко месеца преди или след това. 

На първо място, обяснете му защо държите да има своя собствена стая. Представете я като негово лично пространство, което му се полага. 

Направете я интересна. Пригодете мебелите за неговия размер, за да му е приятно да прекарва времето си там. Създайте уют с топли и дори ярки цветове. Нека всичко в нея да е неповторимо и завладяващо. Допитвайте се до малчугана, искайте мнението му. Обяснете му, че любимата му играчка ще бди над него през цялата нощ и ще го закриля. 

Въведете ритуал преди сън. В обичайно време извършвайте едни и същи дейности ежедневно. Така той ще се подготвя за лягане, но и ще е наясно, че в този период ще прекара времето си с вас. Това може да е момент за четене на приказка, за разговори, за гушкане и др. 

Веднъж обособите ли неговата стая, не го връщайте във вашата. Ако детето ви плаче и се страхува от таласъми, вие отидете при него. Успокойте го. Не оставайте обаче там за нощта. Покажете му своето присъствие, но не променяйте правилата. Покажете му, че може да разчита на вас, когато има нужда, но не и че винаги ще сте до него неотлъчно. Така усещането му за сигурност, а оттам и увереността му нарастват. Останете, поговорете си, но не прекарвайте нощта с него. 

Интересно е, че много родители, вече направили крачката с отделянето на детето в негова стая и в собствено легло, приемат то да се завърне в семейната спалня при някои обстоятелства – гледало страшен филм, настинало е, има страх от тъмното и т.н. Това се отразява неблагоприятно на малчугана, защото го обърква. Веднъж оказал се отново в стаята на своите родители, той ще търси всякакъв възможен начин да остане там. За да успокоят детето, родителите могат да останат колкото е необходимо близо до леглото му, но не е хубаво да нарушават вече поставените с толкова усилия граници и правила.