Едно класическо пътешествие в Египет

Всяко класическо пътешествие в Египет започва от Кайро или Александрия и постепенно става все по-горещо – защото продължава на юг...

Всяко класическо пътешествие в Египет започва от Кайро или Александрия и постепенно става все по-горещо - защото продължава на юг...

 АЛЕКСАНДРИЯ

На арабски ал-искандария, е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет. Разположен е на Средиземно море. Да не се бърка със село Александрия, община Добрич, или с град Александрия, в Южна Румъния, основан от българи след Руско-турската война! Египетската Александрия е създадена доста преди това - през 334 г. пр. Хр. От Александър Македонски, разбира се. Столица е на Египет при могъщата македонска династия на Птолемеите. Александрия е един от центровете на елинистичната култура, а през 4 в. - на ранното християнство. Два века по-късно градът е завладян от арабите. Наричан е Вратата на Египет - а защо не и Леглото? Хубавите плажове тук са така удобни за почивка - и излежаване... Като стана дума за това, великата любовница Клеопатра е родена и живяла в Александрия. Топяла се е във вани с мляко и феромони. (И след такава една вана, тя се появява в прозрачна рокля пред Марк Антоний. Какъв избор имал, бедният, освен да се предаде изцяло в нейна власт... За малко и Римската империя.)

Курорт - на такъв прилича днес град Александрия - въпреки своите 4 милиона жители. Ревниво пази реномето си на „град на вечната наслада", какъвто е в Древността. Още преди Клеопатра, той е столица на пировете, лукса и изтънчеността. Но градът е и бляскав културен център. Александрийската библиотека от птолемейската епоха удивлява Древния свят с нечувания за тогава брой книги - около 700 000 тома. Чрез съвместен проект между ЮНЕСКО и Египет, днес върху мястото на някогашната легендарна библиотека е издигната нова, с около 5 милиона тома.

ЕГИПЕТСКИЯТ КРАЛ ФАРУК е детрониран през 1952-а. Той царува над Египет и Судан по времето на Втората световна война, когато Египет е важен кръстопът в невралгичния Близък изток и Средиземноморието. Египетският крал страстно обича живота - и го поглъща на големи порции - толкова големи, че достига забележителните 136 килограма. Печели си прозвището „Стомахът с уста". Но изглежда освен разтеглив стомах, Фарух притежава и причудлив мозък - ексцентричният египетски крал събира марки, шишенца от аспирин и... стари самобръсначки.

ФАРЪТ. Седмото чудо на света, Александрийският фар днес е... чудно невидим. Всъщност, да си го кажем честно - няма го. Но пък в дълбоката древност представлявал кула с височина 180 метра. За времето си бил сред най-високите конструкции, издигнати от излезлия от степите еманципиран Хомо сапиенс. Този маяк бил и наблюдателен пост. И до днес се говори, че светлината му е използвана за опожаряване на вражеските кораби. Преди появата на Фара историята на архитектурата не познава техническо съоръжение, предмет на такава всеобща възхита... Нещо като възхитата, която отдаваме на по-големите молове днес.  

Върху мястото на древния маяк, на остров Фарос е издигната цитаделата Каит Бей. Постройка от 15 век, тя е едно от най-внушителните отбранителни съоръжения не само в Египет, но и по целия Средиземноморски бряг. Нейният архитект е създател на много конструкции в емблематичните източни градове Мека, Медина и Йерусалим. Каит Бей е издигната, за да защитава Северен Египет от набезите на турците.

ЖЕНИТЕ. Египетските жени са досущ като прародителките им, само че ползват веро за чиниите. Египтянките са най-често с дълги рокли или панталони и със забулени лица. Но в общуването с младежите девойките са открити и смели.

 ОТПЪТУВАНЕ КЪМ ЛУКСОР

От Александрия тръгваме към най-забележителните останки от Древен Египет - Луксор! Разположен на източния бряг на Нил, на мястото на легендарната Тива - столица на Древен Египет в периода на Средното и Новото царство. Днес Луксор е „най-големият музей под открито небе". Пред нас са едни от най-забележителните камъни на света - защото са вградени в грандиозни древни постройки. Храмът на Амон-Ра - покровителят на Тива е в село Карнак, а на другия бряг на Нил - тиванският Некропол, включващ Долината на царете и Долината на цариците. Останките от Тива и Некрополът са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Между другото, това е мястото, откъдето Наполеон и много негови колеги без свян и излишно суетене отнасят в родините си древни съкровища, статуи, а понякога и... цели обелиски. Като онзи, който днес се издига в центъра на Париж.

КАРНАК е най-големият религиозен комплекс на планетата. С площ почти 1 000 декара. За сравнение - дворчето с доматите и пипера на баба ви е около две хиляди пъти по-малко... Клинописните изображения ни разкриват, че на това място се провеждали тайните египетски ритуали. Влизането в храма било забранено под смъртна заплаха за простосмъртните египтяни. Днес непосветени и безгрижни туристи бродят из останките му, развеселени от възможността да се снимат пред колосите преди обилната вечеря в хотела.

ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ е малко нещо като Долината на смъртната сянка от Библейските притчи. Но смъртните вече не се боят от проклятия. Не заради силата на своята вяра, а може би именно поради липсата й... Казано е „Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона". Но надали надъханите археолози от началото на миналия век са се бояли от друго, освен от напразно ровене в земята под изгарящите лъчи на слънцето. 1922 г. е знаменателна за световната археология  - намерена е гробницата на момчето-фараон Тутанкамон. Оттогава са разкрити още 62 гробници, 24 от тях на царе. Тук са и мумиите на предшественичките на Клеопатра - Нефертити и Хатшепсут. Нефертити е известна като съпруга на фараона-реформатор Аменхотеп IV - и с бюста си. (Имам предвид статуята в Берлинския музей.) А сега внимателно - Хатшепсут - първата жена фараонка, се обличала в мъжки дрехи и носела фараонска брада! Но не с това остава в историята. Дъщеря на Тутмос I, нейното име се споменава в Библията. Защото Хатшепсут е майка осиновителка на Мойсей.

ЛУКСОР - АСУАН

От Луксор искаме да стигнем до най-южния град в Египет - Асуан. Историята му е покъртителна: през 60-те години на миналия век тук решават да построят втория по големина язовир в света. Но - на пътя на прогреса стоят селища, грандиозни храмове и дворци от времето на фараоните и крепости от римляните и арабите.

Вие как бихте постъпили? Със сигурност нямаше да преместите 35-те селища и колосалните храмове на Рамзес II и съпругата му Нефертари.

Е, египтяните го правят!... През 1964-а ЮНЕСКО започва най-голямата спасителна акция в историята на археологията. Храмовете Абу Симбел са преместени, за да не бъдат залети от водите на язовир „Насър".

На сутринта се отправяме към едно изключително странно място, за което на тръгване не успяхме да намерим почти никаква информация в Гугъл. Отново пътуваме навътре в пустинята. Тук няма мумии... Само един тесен път. И той води към манастир.

„Св. Антоний" - Деир Мар Антониос - е най-старият манастир в света. Когато изгубва родителите си на 18-годишна възраст, св. Антоний раздава наследството си и се усамотява в планината Калала. Но защо?!

...Навярно светецът би ни отговорил подобно на стареца, който ни посреща. Изглежда като че излязъл от „Хрониките на Нарния". Казва ни: „Тук съм, за да водя борба със собствените си страсти. Със своите неми бесове". Но какво пък значи това? Обяснява ни: „...Монашеството означава Мъжество - да намериш сили за най-важното, да проникнеш отвъд. По своя замисъл то е подражание на живота на Христос.: И наистина, тук, в манастира сред пустинята, разбираме, че монашеството е един крайно необикновен живот. Осъзнаваме, че обитателите му са потънали в още по-далечната пустиня - „вътрешната"... Онази, която е невидима за очите.

„Огледай хората около себе си и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си... Бог е създал душата свободна самовластна; тя е свободна да постъпи така, както иска - добре или лошо" - така учи св. Антоний. Навлезли дълбоко в египетската пустиня, пребродили планини от грижи и радости, ние срещаме свободата.

Вървяла е по петите ни!

Автор: Надя Йончева

Сподели: