Eндометриозата – причина за безплодие

Eндометриозата е едно от най-разпространените гинекологични заболявания. Често именно тя е причината за безплодие при жените, поради сраствания на репродуктивните органи.

Заболяването се среща при около 30 % от младите жени (на възраст от 15 г. до 45 г.). В България с този проблем се борят около 120 хил. жени.

Какво е ендометриоза?

Матката на жената има кухина, която е „тапицирана" с ендометриум - лигавица, която всеки месец се изчиства, ако няма бременност. Когато тази лигавица по различни причини прорасне в стената на матката или извън матката, това се нарича „ендометриоза".

Ендометриозата е заболяване, което води до болки по време на менструация. Тези огнища, които секретират по време на менструация и кръвта не може да се изчисти, водят до появата на болкови синдром.

Болката може да бъде в матката, отляво или отдясно в яйчниците, или в пикочния мехур. Ендометриозно огнище може да има и в окото: когато дойде време за менструация, окото се зацапва с кръв.

Зависи от локализацията. Тя може да бъде в пикочния мехур и жената да уринира кръв. Заболяването се характеризира с вторично болезнена менструация: в началото менструацията е вървяла съвсем нормално и изведнъж е станала болезнена. 

Води до стерилитет и спермоантитела, т. е. женският организъм отхвърля сперматозоидите.

Как се разпространява болестта?

Има 2 вида ендометриоза - генитален (непосредствено до матката) и екстрагенитален (бъбреците, белите дробове и червата). Преди всичко болестта се разпространява така: кръвта, заедно с парченцата ендометрия, прониква чрез маточните тръби в коремната кухина. Там ендометриозните клетки не умират, а се прикрепят към корема (обвивайки с ципа вътрешните органи).

С всеки следващ цикъл тези клетки се разпространяват все повече и на „чужда територия".

Ендометриозните клетки могат да се разположат на маточните тръби, яйчниците, маточните връзки, пикочния мехур и дебелото черво. Ендометриозата може да се намира и вътре в матката, разположена в мускулите. Това най-често се случва в по-напреднала възраст.

Причините

Съществуват около 25 теории за възникването на заболяването. Няма конкретно обяснение за причините. Не е известно и защо се проявява при някои жени, а при други - не. Редица изследвания сочат, че при ендометриозата има наследствен фактор.

Определено влияние за появата на болестта оказват стресът и преумората по време на цикъл, както и някои хирургични операции.

Симптомите

- БОЛКА

- СТЕРИЛИТЕТ

- СПЕРМОАНТИТЕЛА

- КЪРВЕНЕ

Опасността

Преди всичко ендометриозата се среща при жени от 20 до 45 години.

Коварството на тази болест се състои в това, че дълго време протича без симптоми. След време жената започва да чувства силни болки преди и по време на месечния цикъл, които отиват към гърба и бедрата и не преминават дори след приемане на аналгетици. Цикълът трае по-дълго и е по-обилен.

Появяват се болки при полово сношение или при уриниране (зависи кой орган е засегнат). В някои случаи единственото оплакване е невъзможността за забременяване. Защо се случва това?

Ендометриозните огнища синтеризат голямо количество биологично активни вещества. Това води до нарушена хомеостаза на коремната кухина, което влияе негативно на растежа и съзряването на яйцеклетките.

Жените с ендометриозен цикъл най-често нямат овулация. Това се обяснява с високата концентрация на лутеинизиращ хормон и естроген. Всичко това води до намалена способност за фертилност.

При ендометриозата е повишено нивото на антителата и лимфоцитите, като същевременно се понижава нивото на молекулите, необходими за оплождане и това води до безплодие.

Диагнозата

Диагнозата се поставя след преглед при акушер - гинеколог. Обикновено жените не знаят, че имат ендометриоза и отиват на лекар, заради проблем със забременяването или заради болката по време на менструация.

На ултразвук се виждат по-големите ендометриозни огнища или кисти. Тези мехурчета са пълни с менструална кръв, която не се изхвърля навън, а се капсулира в киста и остава в корема. Това всъщност причинява и болката.

Лечението

С цел диагностика на локализацията се прави лапароскопия. При големи огнища на ендометриоза кистите се изгарят с помощта на лазер. В допълнение не е необходима хормонална терапия. При по-напреднал стадий на ендометриоза след хирургичната намеса се включват и хормонални препарати, които са профилактични и предотвратяват повторното образуване на ендометриозни огнища.

Тъй като има микроогнища, които са невидими, е най-добре менструацията на жената да се блокира поне от 6 до 9 месеца. Когато има циклична стимулация, тези огнища се разрастват. Когато цикълът е потиснат и няма стимулация, огнищата атрофират. Ако жената забременее веднага след лечението, се смята за 100 % излекувана.

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Любомир Дамянов, акушер - гинеколог

Сподели: