Епоха на консуматора

В съвременното общество играта има обучителен характер и е важен резултатът, за общуване често не може и дума да става, защото игрите са в електронен вид или са адаптирани строго към индивидуалните нужди на всяко дете.

Спомняте ли си играта на дама, начертана с тебишир на асфалта в парка? А играта на ластик, „стражари и апаши", „криеница"? Спомняте ли си детските броилки от рода „онче-бонче, счупено пиронче, риба-щука, махай се оттука"? А аромата на току-що изпечени сладки и тиквеник? Ако в съзнанието ви изплуват не смътни, а  дълбоко съкровени спомени, то вие сте от поколението на „наивните" деца, за които понятия като „честна дума", „приятелство до гроб", „тайна", „предателство" бяха по-значими от резултата в играта. Защото играта беше просто игра, причина да бъдем заедно и да имаме приятели.

В съвременното общество играта има обучителен характер и е важен резултатът, за общуване често не може и дума да става, защото игрите са в електронен вид или са адаптирани строго към индивидуалните нужди на всяко дете. За по-малките деца играчките също са „силно развиващи"(чрез мелодии, ярки цветове и материи) сетивата, логическото мислене, творческото мислене и най-вече мисленето, че, за да се развива каквото и да е мислене, са необходими предметни стимули, които можете да купите от хипер маркета за бебета. Най-обикновената глина, а не дай си Боже - кал, от които някога правехме фигурки на животни (и изобщо всякакви фигурки, плод на въображението ни), днес са изключително опасни, за здравето и хигиената на детето, субстанции. Постоянно се рекламират играчки от екологично чисти материали, не носители на радиация от атомната бомба, Чернобил, киселинните дъждове и вредните ултравиолетови лъчи на слънцето. Просто поставяте екологично чистата бяла субстанция, която наподобява глина, във формичка на мечо Пух и ето ви творчески акт - детето „само" си е направило любимия герой, който познава от анимационните филми, а не от книгата, и който получава като „мил" подарък към всеки закупен сандвич (направен специално за деца) в Макдоналдс.

Не е ли странно, че всичко полезно и градивно за детето вече се измерва основно в пари и предмети? Още в родилния дом на майките се подаряват от „специалните" шишета за мляко с една дупка на биберона (за всяка възраст си има стандарт), направен от „най-ново поколение" силикон. Превръщаме децата си в консуматори - ламтящи за още и още нови и модерни играчки, но неспособни да им се наслаждават, защото им омръзват бързо, подменяме основната функция на храната, от физиологична нужда на тялото в психологическа „вакханалия" от вкусове, купувайки им ежедневно чипсове, шоколади, газирани напитки.

Всъщност, не ние. Съвсем естествено е всеки родител да иска най-доброто за своето дете. И щом рекламата гласи, че плейстейшънът е най-доброто за него, нормално е да искаме да му го купим. Но дали наистина е така? Дали наистина новите поколения игри развиват повече мисленето на децата ни от добрите стари кубчета, например? Дали ние самите не се оправдаваме често пред децата си за това, че нямаме достатъчно време за тях, купувайки им  „индивидуални" игри за  „гении"?

И все пак, ние можем да ги предпазим от порочната консуматорска действителност, като ги обичаме, опознаваме и им позволим те да опознават нас.

Каква стратегия да изберем?

При борбата с консуматорството, родителите трябва да помнят две интересни особености, характерни за детето.

Първата особеност

Малките деца винаги искат да получат това, което те желаят, не-за-бав-но. И колкото по-малко е детето, толкова по-непоносимо, трудно му е да чака.

Следователно, най-надеждният начин да се предпази от ненужни придобивки - е да се направи пауза. Отклонете вниманието му към нещо друго (интересна игра, например, или друг предмет). Ако не пренасочва вниманието си отново и отново към това, което е искало, то скоро само ще разбере, че прищявката не е била толкова нужна.

Но ако на детето се угажда при първото желание за нещо, то ще свикне да упорства за всичко.

Втората особеност

Всяко дете изпитва остра нужда да се идентифицира със своите връстници. За него е важно да има същото, каквото имат другите деца и приятелите му, за да го приемат като свой. Често много детски вещи (играчки, списания, дрехи) - не са просто вещи, а са един вид знак на клана.

Такива вещи не бива да се отказват на детето. Тук работи следната закономерност: колкото по-голямо е детето - толкова „знаковите" вещи са по-важни за него. Огледайте как се обличат неговите връстници, на какво играят навън, какви играчки носят в своите раници. Наистина, и тук е необходима дозировка. Ориентирайте се по какво е „полудяла" цялата компания и без какво вашето дете не може да мине. Това може да бъде герой от популярен анимационен филм (костенурките нинджа, човекът-паяк), някой комикс или... Детето ще каже - какво. Вашата задача - да подберете от многото молби и потребности действително само необходимото (престижното).

Да се карате или да не се карате?

Някои родители искрено смятат, че с консуматорството трябва да се борят радикално. На принципа „ще събера и изгоря всички възможни еретични книги". Но е ясно, че подобно дело е невъзможно, защото детето ще тръгне в друга подобна посока. По отношение на рекламираните продукти, те обясняват на своите деца, че те са лоши (т. е. невкусни, неинтересни, ненужни). Това е съблазнително, но опасно отношение. Докато детето е малко, то ще ви вярва. И ще ви вярва дотогава, докато не опита от чипса или шоколада, и те, представете си, ще му харесат. Възниква закономерно въпросът: А може ли да се доверя на мама? На нейното мнение, вкус и думи?

Наистина - повечето неща, които се рекламират далеч не са лоши и безвкусни. Съвсем не. Тогава защо да го мамим?

Програма - минимум

1 Дайте на детето право на избор. „На теб ти харесват тази кукла и този комплект конструктор? Но аз не мога да ти купя и двете, а само едно. Кое ще си избереш?" По-голятото дете може да състави (с ваша помощ) цял списък, за това какво иска да има. Дайте му време за размисъл, в продължение на няколко вечери четете списъка, уточнявайте, коригирайте заедно с детето. Не му определяйте нищо, просто направлявайте. Нека само реши какво да придобие като начало и какво по-нататък. Даже, в случай че сгреши и съжали за избора си - това е полезна грешка. Тя ще го накара следващият път да подходи по-отговорно към своя избор. От този списък има още една полза. За много от нещата, записани там, скоро то самото няма да има интерес (приключила е телевизионната реклама, предметът вече не е на мода, детето е изменило своите интереси - ето на, тази дреболия вече е ненужна). Детето само ще се убеди, че не трябва да вярва на всичко, което другите хвалят.

2 Научете го как да се отнася с парите. В това число и със своите собствени. Когато отивате на разходка, слагайки парите в портмонето, обяснете на детето, че те не попадат там вследствие на вълшебство. И че имат свойството да свършват. Мъникът трябва да разбере и това какво е „скъпо" и че не всички пари ще похарчите за него. А ще му бъде по-лесно да ви разбере, ако вие не изпълнявате всяко негово желание. Необходимо е да разговаряте на достъпен език с детето за понятия като „доход", „разход", а също, че парите, които изкарвате, са необходими още за плащане на квартира, за да купите храна и т. н. Трябва да отчитате още една особенност на детския разум: малките деца възприемат всичко буквално. И ако кажете: „Нямам нито една стотинка" - то действително ще реши, че у вас няма пари. А продукти сте купили - какво, значи, „стотинки" имате и сте го излъгали?

Може да му отделяте не голяма сума за „джобни разходи", например в неделя. И да има право да си купи това, което иска. Помогнете му да се ориентира, но не настоявайте. Похарчил ги е неудачно? Следващият път ще действа по-умно. Само не „откривайте кредит" по-рано от уговорения срок, иначе съобразителното чедо ще проумее, че винаги може да си изпроси ново подаяние от вас. И няма да се научи да цени това, което има.

3 Антиреклама. Когато детето гледа по телевизията реклами или по магазините играчки и упорито ви моли да му ги купите, не бързайте да отминете, разкритикувате, откажете веднага. Обезателно изслушайте неговите страстни речи. Детето е длъжно да знае, че неговото мнение се зачита и че, ако не му купувате нещо, то имате основателна причина. Обезателно обяснете причината за своя отказ. Приведете доводи, които са с достъпни понятия за мъника. („Вчера купихме на теб, а днес ще купим за твоята сестра..."). Покажете, че може да бъде приятно такова повратно събитие. („Ти ще го подариш, тя така ще се зарадва!")

По-големите деца са в състояние да разберат защо не трябва да се пият всеки ден газирани напитки, да се гризка чипс. Като правило, те много обичат своя организъм и с голямо удоволствие ще слушат вашите лекции за ползата от минералната вода, натуралните продукти и прясно изцедените сокове.

И няма да имат нищо против, ако вместо желаните продукти получат доза искрено внимание и участие, защото думи като „заедно" и „приятелство" са много по-ценни, дори и днес, в епохата на консуматора. Защото нито един предмет не може да замени дълбоко съкровената емоция от близостта при играта на дама в парка или при печенето на сладки в неделя сутрин заедно с мама.

Навиците се залагат още в ранното детство. И правилното отношение към покупките също се формира в първите години от живота.

• Един път за винаги трябва да се изясни, че ценността на вещите за детето се определя не от цените и не от модата, а от възрастовите особености и потребности;
• Малките деца често сами не знаят какво им се иска и често молят просто така, за всеки случай;
• Децата лесно се подават на мимолетни пориви;
• Не купувайте всичко, към което детето е протегнало ръчички: в която и да е възраст децата трябва да знаят, че родителите не могат (и не са длъжни) да удовлетворяват всяко тяхно „потребителско" желание;
• Умишлено отлагайте във времето някои ценни покупки. („В неделя ние ще отидем и...", „Дядо Коледа ще ти подари..."). Нека детето се учи да чака. И у вас ще се появи полезен навик: първо да се ориентирате, после да вземете. Тук важното е - да изпълните обещанието. Тогава детето ще се отнася спокойно към вашите откази, защото няма да се съмнява: че вие го разбирате и това, което му е необходимо ще го получи.

Автор: Силвия Чалъкова

Сподели: