Здраве

EQ Или емоционална интелигентност

Как да се погрижите за емоционалното развитие на детето?

EQ Или емоционална интелигентност

Как да се погрижите за емоционалното развитие на детето?

 „Вълнува се при появата на мама", „научил се е да се усмихва", „вече се смее" - специалистите смятат, че емоционалните „достижения" на новороденото са едни от основните показатели за неговото нормално развитие. Но и когато расте, ролята на емоциите в неговия живот не се намалява. Според експерименти и изследвания, проведени в началото на миналия век, позитивната емоционална настройка помага за успешното обучение. Относително не отдавна, в световната психология се появява и терминът „емоционална интелигентност".

Какво е това емоционална интелигентност?

Не проявата на умствени способности и изразяване на творчество (тези качества не се включват), а именно емоционалният интелект определя бъдещето на детето, неговите социални успехи. Какво е това?

На група от 5-годишни деца им предложили да ги почерпят с торта. Пред всяко дете поставили парче и възрастният казал: „Трябва спешно да изляза. Който не изяде тортата докато се върна, ще получи допълнително". Някои от децата веднага се поддали на изкушението, още щом експериментаторът се скрил зад вратата. Но имало и такива, които намерили сили в себе си, за да се въздържат и да изчакат допълнителното парче. Именно тези деца, както станало ясно по-късно, стават успешни ученици. А също, след няколко години, когато пораснат, лесно вземат решения и разрешават проблемите в живота и професията си.

Управление на настроението

Емоционалната сфера на човека има своите две страни на медала. Емоциите се явяват основата за човешкото общуване и откриват достъп на детето в обществото. От друга страна, те се отнасят към най-древната проява на психиката и могат да се окажат опасни. При афект (крайна степен на проявата на негативни емоции) се предприемат най-страшните действия. Малкото дете, неумеещо да сдържа своите емоции, в отговор на неизпълнение на желанието му започва да се дере, да се удря, да плаче.

Една от главните задачи на родителите е да помогнат на детето да влезе в света на „контролираните" емоции. Огромна роля тук играе четенето, посещенията в музеите, театрите, гледането на хубави детски филми.

Специалистите смятат, че емоционалните „постижения" на новороденото са едни от главните показатели за неговото нормално развитие.  

ЛИЧЕН ОПИТ 

- Когато дъщеря ми навърши годинка и половина, започнахме да играем на „емоции". Например, чета й книжката за трите меченца и се старая да предавам не само гласа, но и мимиките на персонажите. Дъщеря ми следеше внимателно лицето ми, а след няколко дни започна да ме имитира. След това започнах да й чета познат сюжет, но със спокоен и неутрален глас, а дъщеря ми сама започна да прави гримасите. Постепенно преминахме към по-сложен вариант: дъщеря ми сама трябваше да изразява с лицето си това, което героят чувства в дадения момент.

Антоанета Димитрова, гр. Пловдив

 - С двегодишния ми син измислихме забавна игра. Той рисува на голям бял лист лица, а аз измислям за всяко история, свързана с различни преживявания. Задачата на сина ми е да нарисува съответното изражение на лицето.

Елена Стоянова, гр. Свищов  

Азбука на емоционалната грамотност

Тя е основана на развитието на способността за „опознаване" на различните емоционални състояния у обкръжаващите и техните наименования. Да умееш да назовеш емоцията, както чуждата, така и собствената, значи да умееш да я управляваш.

- Опознаването на някои емоции е по силите дори на детето. Трябва, обаче, да представяте емоциите по привлекателен и интересен за него начин. Например, когато му четете приказка, приканвайте го да участва активно. Когато му прочитате, че някой от героите плаче или се смее, накарайте детето да покаже този вид емоции. Първо може да му покажете вие. Променяйте си гласа, когато четете репликите на дядо, ловец, вълк и др. При имитирането на плач звуковете могат да варират, като се използват различни гласни (това упражнение е полезно само по себе си). По време на „играта" ще забележите, че имитирането на плач доставя невероятно удоволствие на детето. Защо? То се наслаждава на новото състояние: с помощта на фалшивия плач съумява да погледне на него от страната на „управляващ" го, предвид че обикновено тази емоция го „побеждава".

- Когато четете приказка, например „Дядо вади ряпа", може да озвучавате опитите на дядото да издърпа ряпата от земята: „Ох, Уф, Фу!" и да „изтривате потта от челото си". Да имитирате емоции и състояния може не само докато четете и разказвате приказки, но и докато играете с куклите и меките играчки: „Куклата падна. Нея я боли. Плаче. Как плаче?" или „Зайчето е мокро и трепери. Как трепери?"

- В някои случаи и родителите могат да се възползват от това да имитират емоции. Детето е замахнало на мама или я е ударило, а в отговор мама скрива лице с длани и изобразява плач. На мъника това му действа, все пак плачът като емоция вече му е познат. Обикновено той отива към „плачещата" майка и се опитва да открие лицето й. Чувства, че плачът не е истински, но това няма значение. В дадения случай фалшивите сълзи са условен знак: той знае, че е постъпил лошо.

С децата след 3 годинки може да се играе истински театър: на стола се поставят декорации и с помощта на малки фигурки се разиграва позната приказка, която позволява емоциите да се изразяват със звуци. Например, „Вълкът и седемте козлета", „Трите мечета" и др. В тази възраст емоциите не се ограничават в един или два звука, а предполагат „изпълнение" на цяла емоционална фраза, предаваща по-сложни чувства. В такива „спектакли" детето трябва да изпълнява ролята на добрия, беззащитен, обиден персонаж.

ЛИЧЕН ОПИТ

Три-годишната ми дъщеря ми зададе следния въпрос: „Как може да се плаче от щастие?" или „Защо, когато човек е уплашен, губи възможност да говори?". Тези изрази на емоция тя е научила от детските книжки. Аз й обясних, че сълзите, това е крайното изразяване на емоцията и когато човек е щастлив или силно разстроен, може да заплаче. Не знам дали ме е разбрала, но много добре различава сълзите от обида, болка или радост. Играхме с кукли и тя трябваше да ги изразява в различните ситуации.

Ана Стоянова, гр. Благоевград  

Кукла с „говорещо лице"

Другото средство, което развива умението да познаваме емоциите, е парцалената кукла с „говорещо лице" - плоска или обемна. Нейните вежди, очи, устни се крепят на лепенки, поради което от време на време може да „променя" изражението на лицето си.

Ако „приютите" такава кукла в дома си и я направите участник в живота на детето, може едновременно да решите няколко задачи: да научите детето да разпознава „чуждите" емоции и да забелязва емоционалната реакция на обкръжаващите от неговите постъпки, а също и да регулира поведението си с помощта на играта. Все пак „живото лице" на куклата е много интересно за детето. А мимиките й зависят от поведението на мъника: ако той направи нещо хубаво, куклата се усмихва. Ако, обаче, се държи лошо, куклата се мръщи или сърди. Работата на възрастния е да насочва вниманието на детето към емоциите на куклата. В крайна сметка, в повечето случаи става дума за вашите собствени емоции. Но те са пренесени върху парцалената кукла и на детето му е по-лесно да ги забележи, разбере и да реагира правилно.

Може да възложите на детето само да „управлява" емоциите на куклата и да променя лицето й. Това ще му позволи да проявява критичност към собственото си поведение.

Куклата с „говорещо лице" може да изпълнява и друга задача. Например, да се превърне в „огледало" за детето и неговите собствени настроения, както и да е ценна информация за вас: в момента на мъника нещо не му е добре.  Намерете време да го разпитате подробно за смяната на настроението му, за причините за тъга и злоба. Може да купите една такава кукла и за себе си и по този начин да обменяте с детето емоционални послания.

Да рисуваме емоции

Рисуването е важно средство за развитие на емоционалната сфера и начин да уравновесите тревожността у детето. Нужно е да обсъждате с мъниците повода за тяхната рисунка: какво е настроението на нарисуваните персонажи? Това стимулира децата да търсят начин да предадат емоциите  на хората и животните. Като правило, за тази цел те използват цветовете. Понякога рисуват на лицето на своя герой усмивка или сълзи. А това не е малко.

Може да научите детето да предава емоциите с помощта на набор от няколко изобразителни трика: усмихната уста - ъгълчетата на устните се повдигат нагоре, при тъжното лице, обратно, ъгълчетата на устните се спускат надолу. Човека, изпаднал в гняв, веждите се събират над носа и др. Купете специални рисувателни книжки за деца, посветени на темата „мимическа азбука".

Децата - огледало на емоциите на родителите

В примера на поведение, който трябва да дават родителите, се включва и емоционалният пример - най-доброто средство за възпитаване на емоционален интелект. За съжаление, този пример може да изиграе и разрушителна роля в развитието на емоционалния свят на детето.

Образците на поведение се възприемат и усвояват безсъзнателно. Ако майката е склонна към истерично поведение, детето най-вероятно ще усвои маниера на нейното поведение и в бъдеще този модел ще се прояви в отношенията със собствените деца. Ако бащата проявява равнодушие към преживяванията на обкръжаващите, надали ще може да се очаква друго и от детето. С други думи, възпитаването на емоционална интелигентност в детето налага родителите да се вгледат вътре в себе си и да се видят отстрани.

Няколко правила, изпълнението на които може да помогне за развитието на емоционалната интелигентност на детето:

1 Бъдете внимателни към преживяванията на детето, не ги отминавайте и никога не казвайте: „това са дреболии", само защото детето е малко.

2 Намерете време да разговаряте за случващото се с детето - добро или лошо, дайте му възможност да изрази своите емоции с думи.

3 Ако сте затрупани с работа и ви е трудно да превключите на преживяванията на мъника, кажете му за това: „Много те обичам и всичко, което се случва с теб е много важно за мен, но сега имам неприятности. Ще поговорим след обяда/вечеря". Но не трябва да отлагате много обещания разговор.

4 Никога не забравяйте за дадената дума пред детето. Преживяването на лъжата е една от най-силните отрицателни емоции.

5 Старайте се да не крещите на детето. Крясъкът има парализиращ ефект. В крайна сметка децата привикват към него и прагът на възприятията им се повишава: всеки път виковете стават все по-силни. С други думи, претенциите да кажете нещо, крещейки, практически не се възприема от децата. Стресът блокира мисълта и възприятията.

6 Каквото и да е направило детето, постарайте се в първия момент да не давате воля на отрицателните си емоции. Те пречат да анализирате ситуацията и провокират към тежки наказания.

7 Постарайте се да направите така, че общуването ви с детето да се превърне във важно събитие, изпълнено с положителни емоции.

Автор: Биляна Цветкова

 

 

Сподели: