Фациалис

Детето е болно или е преболедувало някаква простудна инфекция и изведнъж забелязвате, че едната половина на личицето му стои някак безизразна, гладка, неестествена... Без паника!

Детето е болно или е преболедувало някаква простудна инфекция и изведнъж забелязвате, че едната половина на личицето му стои някак безизразна, гладка, неестествена... Без паника! Дори и педиатърът в поликлиниката лесно може да разпознае това всъщност нерядко сред децата засягане на лицевия нерв и да насочи към конкретен специалист. На какво се дължи тази временна парализа и какво е лечението, вижте от следващите редове.

Какво означава фациалис

Това е засягане на лицевия нерв, който е отговорен за двигателната функция на лицевата мускулатура. Има два основни типа на засягане. По-честият тип е периферният. Но може да има и централно засягане, което се дължи на проблеми, свързани с централната нервна система. То обаче влиза в рамките на друго основно заболяване и има друга характеристика.

С каква честота се среща

При бебета и деца до 10-годишна възраст средната честота, съобщавана в литературата е 2, 7 на 100 хил. А над 10 до 20-годишна възраст нараства на около 10 на 100 хил.

Причини за възпалението на лицевия нерв

Най-често то се свързва с простудно заболяване, с някаква предшестваща инфекция, непосредствено преди това. Смята се, че в голям процент и е доказано, има изработване на антитела, тоест попада в групата на автоимунните заболявания. При заболяването неврит на фациалис има изработване на антитела към белтъчни структури, които са в рамките на периферния нерв, неговата обвивка и това е причината да се развие заболяването. Друга причина, която също е много  популярна е, че този нерв, за разлика от други черепномозъчни нерви, върви в един костен канал в рамките на черепните кости и когато той е възпален (има оток), в рамките на едно простудно надухване или заболяване, той се притиска допълнително в стените на този тесен канал и се нарушава предаването на импулсите.

Симптомите

В повечето случаи симптомите, които са видими и за непрофесионално око, насочват към периферен фациалис. Клиничната му изява е: ненабръчкване на челото, незатваряне на окото, при опит за затваряне, очната ябълка се извърта нагоре, гънката, която свързва ъгъла на устата с носа от страната на засягане, е изгладена. При опит на детето да покаже зъби или да говори, поради другата незасегната страна, става изкривяване на устата, придърпване към срещуположната здрава половина. При централен фациалис няма засягане на окото, а само на долния фронт, тоест назолабиална гънка, кривене на устата. Ако този симптом се е появил в по-късна възраст, не е по рождение, това вече подсказва друго подлежащо заболяване.

Прегледи и изследвания

Всеки лекар, който прегледа дете с фациалис, много бързо може да се ориентира, че става дума именно за тази диагноза, защото симптомите са видими. И обикновено бързо го насочват към специализирани клиники, където се извършват изследвания и лечение. Когато детето постъпи в клиника, успоредно с изследванията и лечението, лекарският екип има и други ангажименти към диагнозата неврит на нервус фациалис. Той попада и в една друга рубрика - периферни парези, макар и много далечно, се обсъжда една позабравена диагноза - полиомиелит. Това се прави с оглед на факта, че в световен мащаб не е напълно ликвидиран /все още има неизчистени огнища на див щам в Индия и Африка/. Тъй като това е второто заболяване, с което медицината е на път да се пребори, след едрата шарка (вариола), защото източник на заразата е само човекът, е толкова важно да се разглежда и тази възможност. За да не бъде пропуснат някой див щам, в европейския съюз се докладват всички остри и вяли парализи и доколкото фациалисът е остра парализа, българските невролози имат този ангажимент. Де факто, попадайки в тези специализирани клиники, освен че се лекува детето от фациалис, се прави и една превенция на възможен полиомиелит. В специалното известие се съобщават резултатите от изследване на фекални проби за вирус, а детето се наблюдава и в рамките на възстановителния период.

През 5-дневния престой в клиниката на детето с диагноза фациалис се прави рентгенография или компютърен томограф по отношение на  широчината на костния канал. Друго, което дава точна информация за типа на увредата и нейната тежест, е електромиографско изследване. Представлява поставяне на иглов електрод в мускули от увредената страна на лицето, за да се види доколко там функционират и са запазени отделни двигателни единици. Но тъй като е малко неприятно, защото е свързано и с електрическо дразнене, и с убождане на мускули на лицевата час, в повечето случаи лекарите се опитват да го спестят, ако е възможно. Прави се в тежките случаи, когато има съмнение, че е пълна парезата.

При преболедували деца от фациалис не е необходима профилактика.

Лечението

За лечението на възпаление на лицев нерв е много важно времето в рамките на 5 дни от изявата на заболяването. В този период лекарският екип ефективно може да намали набъбването на нерва, за да не се увреди по-тежко. Лечението се провежда в клиника, тъй като е свързано с венозни процедури, а в домашни условия подобни манипулации никой не би се наел да осъществява.

Започва се най-често с прилагането на нестероидни  противовъзпалителни. Ако има допълнително друга инфекция - отит, ангина или друго, може да се наложи и антибиотично лечение, а също и кортикостероидно за потискане на автоимунния процес в началния етап. Във възстановителната фаза се прави по-активна физио- и кинезитерапия за период от около 1-2 седмици. Този период зависи и от тежестта на парезата. При по-големите деца, терапията обикновено е по-ефективна, защото специалистите им показват упражнения пред огледало с мимическа мускулатура, с използване на дъвка, но винаги от страната на засягане, за да не се засилват здравите мускули. Но макар че първите пет дни са най-важни, те не са фатални, защото като цяло фациалисът е  едно заболяване с относително благоприятен ход. В 2/3 от случаите около  75%, настъпва пълно възстановяване в различен период. Средно около 1-2 месеца е възстановителният периметър, независимо че активно се лекува първата седмица. Впоследствие има възможности, с помощта на физикална терапия, да се доведе до едно абсолютно възвръщане на функциите на двигателния нерв на лицето. Много малка част, около 25%, нямат цялостно възстановяване. То е най-често в случаите, когато е станало пълно прекъсване на нерва. В много малък процент - около 7, има съобщаване за рецидив. И това веднага буди съмнения в лекарите, понеже има и фамилии, при които по-често се среща, дали при тези хора няма стеснение, изначално по-тесен костен канал, в който върви нервът. В тази посока има възможни допълнителни изследвания - рентгенологични, които могат да покажат дали този канал е по-тесен от обичайното. Тоест ще потвърди склонността за рецидив или това, че в дадена фамилия може да се срещне при повече членове.

Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: д-р Иван Литвиненко, Ръководител на Детска Неврологична Клиника „Университетска детска болница-МУ" - София

Сподели: