Гениалността на Рейнман

През 1943 година Лео Канер описва състоянието и въвежда термина аутизъм (превод от гръцки – съществуване сам за себе си) в детската психиатрия.

През 1944 година Аспергер дава описание на сходно състояние и въпреки това доста различно.

„Колко изумително, направо ме хвърли в оркестъра!"

„Тук няма оркестър." - отговаря детето с Аспергер и продължава да изчислява траекторията на движение на планетата...

През 1943 година Лео Канер описва състоянието и въвежда термина аутизъм (превод от гръцки - съществуване сам за себе си) в детската психиатрия. През 1944 година Аспергер дава описание на сходно състояние и въпреки това доста различно. И до днес групата на аутистичните разстройства е голяма загадка и съществуват много теории и много обяснения.

Термините „Первазивни разстройства", „Генерализирани разстройства на развитието" и „Аутизъм" в най-общи линии означават и характеризират едно и също основно състояние, но с разновидности в три важни сфери:

СОЦИАЛНА ИНТЕРАКЦИЯ - способността да общуваш в група най-малко от двама души и да осъществяваш съвместна дейност

КОМУНИКАЦИЯ - умението на човека да използва устната и писмена реч, както и невербалните сигнали - мимика, жест, движение с цел изпращане на послание

ПОВЕДЕНИЕ - демонстриране на емоции и чувства към други хора.

За децата с нарушение в аутистичния спектър може да се говори много сложно, могат да се доказват или отричат факти, ненужни като познание на родителите. Това, което майката и бащата трябва да знаят е, че те не са виновни за възникване на това състояние, но с поведението си могат много сериозно да повлияят на способността за социална интеракция на детето. По тази причина едно от елементарните обяснения за този спектър нарушения е, че съществуват ниско функциониращи аутисти, които като симптоматика се доближават до описаното от Канер и високо функциониращи, които се определят като Аспергер. За това дали детето ще демонстрира умения и познания във високите или ниските интелектуални стойности не е от значение дали е вербално или невербално - т.е. дали говори или не. За общуването с тези деца е много важно дали ще ни харесат, или по-точно дали ще харесат формата на нашето движение около тях и дали тази форма ще им носи приятни, или неприятни усещания. Благодарение на тази си способност те могат да покажат на терапевтите едни възможности, а на родителите други. Дори може на отделните терапевти, които работят с детето да демонстрират различни неща - пред едни може да говори, а пред други не. Пред едни прави изчисления с трицифрени числа или разчита ръкописен текст на чужд език, а пред други не може дори да подреди елементарен пъзел с дръжки.

Въпреки посочените особености децата с Аспергер или още т. нар. високофункциониращи бъдещи аутисти се разпознават много рано по следните симптоми, като броят и видът на значимите за определяне на диагнозата се определят само от детски психиатър.

* Детето трябва да има симптоми на сензорно интегративна дисфункция с много леки нарушения на слуховата и зрителната перцепция

* Детето не ползва възрастния за средство за достигане за целта или за извършване на действието

* Детето партнира на възрастния за определени дейности, но не му подражава веднага, а отложено

* Детето партнира изключително добре на техническо средство (телевизор, компютър) и му подражава както веднага, така и отложено

* Детето има стереотипно подредено ежедневие с определени маршрути за преход, в определена последователност и пропускането на моменти от това ежедневие води до криза

* Детето има стереотипен интерес не към действието с определен предмет, а към неговата функция, което по-късно прераства в целенасочен интерес в определена научна или ежедневна област

* Детето има добра фантазия, но не знае как да я ползва

* Детето може да разпознава лицев израз - емоция, но не може да го използва

* Детето има много ранен интерес към цифри и тяхната стойност, както и към абстрактни материи, свързани със стереотипни действия - например разпознава последователност на паркираните коли според регистрационните номера и може да открие липсващия автомобил, и да назове номера му

* Детето има нарушение на храненето, но може да даде обяснение, защо не желае да яде определена храна - например: „Аз не ям зелена храна, защото расте на земята"

* Детето търси майка си, но няма зрителен контакт с нея.

Много родители си задават въпроса доколко се наваксва или коригира това състояние. За съжаление то остава за цял живот. Това, което се постига успешно при деца с Аспергер синдром, за разлика от повечето деца с други разновидности на аутизъм, е, че те могат да бъдат овладени до социално приемливо поведение и да осъществяват социална интеракция по необходимост, която им е вменена вместо друг стереотип. Тези деца посещават масови училища и дали ще ни приличат на Рейнман, или на Монк, за обществото не би трябвало да има значение. Това, което е важно, е, че благодарение на високите си интелектуални възможности в определени области могат да достигнат до невероятни научни постижения и ползи за човечеството.

Важно е да знаете, че вашето дете със Синдром на Аспергер може да е следващият Айнщайн.

Нина Йорданова - логопед

Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина" 

Сподели: