Готово ли е детето ни за училище?
Първият звънец наближава, но можем ли да сме спокойни?
Диана Русева е майка на Жана, която на 15 септември ще се изправи пред първото голямо предизвикателство - училище.
- Подготвяте ли Жана по някакъв специален начин, че ще тръгва на училище?
Подготовката за така дълго очакваното тръгване на училище започна още в подготвителната група в детската градина. Там педагозите работят по този въпрос. Това включва „запознаването" с буквите, цифрите, смятането и още много от материала за 1- ви клас.
- Притеснява ли се тя самата?
Да, разбира се, че има притеснения като всяко едно дете - как ще мине първият учебен ден, запознанството с новите съученици.
- А вие?
(Смее се.) А ние като родители май сме по-притеснени и развълнувани от Жана. Това е една голяма стъпка в нейния живот.
Жана, кандидат първокласник.
- Радваш ли се, че ще бъдеш в първи клас?
Да, чакам с голям трепет да започна училище.
- Какво мислиш, че ще бъде там?
Очаквам да бъда добра ученичка и да получавам шестици.
- А уроците, ученето притесняват ли те?
Ученето малко ме притеснява, но аз ще уча, за да ми е фасулска работа.
- Очакваш ли да намериш повече приятели в училище?
Да, знам, че ще има много нови деца ученици като мен. Много искам да намеря нови приятели.
Димитрина Проданова, психолог към медицински център „Детско здраве" и сдружение „Да прегърнем дете".
www.detski-psiholog.com
Трябва ли родителите да проведат специални подготовка с децата си и колко по-рано?
Учебната година за родителите и детето започва много по-рано от 15 септември или поне така би трябвало да бъде. Целта на предучилищната е да подготви емоционално и чисто технически децата за това, което ги очаква, а то е нещо много по-различно от това, което се случва в детската градина. Не толкова разговорите за предстоящето училище са толкова ценни и полезни, колкото да му се предоставя шанса да се въвлича в ситуации и игри, близки до тези нови ситуации и взаимоотношения, които го очакват.
Как да подходят родителите, така че детето да не преживее стрес?
За да бъде спокойно едно дете от предучилищна възраст в каквато и да било ситуация, най-голямо значение има емоционалното състояние на самите родители. Детето се оглежда в тях като в огледало и ако в тях долови сигнали за предстояща заплаха, то също ще реагира с напрежение и дискомфорт. Родителите ще подпомогнат своя първокласник, ако говорят за училището с позитивни чувства, очакват го с радостно вълнение и го спрягат като прекрасно предстоящо събитие.
От значение е подготовката за първия учебен ден да е спокойна, без форсиране и суматоха в последните три дни преди настъпване на заветния 15 септември.
Трябва ли всеки ден да провеждаме разговори, да разпитваме какво се е случило в училище?
Това е стресов период, така че детето трябва да бъде стимулирано да споделя, да разказва, да преработва взаимоотношения и събития, които са му създали дискомфорт и объркване. Но ако попитаме едно дете: „Как беше в училище?", шансът ни да разберем каквото и да било, клони към нулата. Този въпрос за тази ситуация е твърде общ и децата в него се объркват, потъват като в океан и най-много да получим два възможни отговора: „Добре" или „Никак", като и в двата случая комуникацията чрез тези неинформативни констатации прекъсва дотук. Подходящо е да попитаме с: „Кажи какво интересно се случи днес в училище. Ти с кого си игра? Разкажи ми нещо ново, което аз не знам и ще науча от теб..." По този начин детето разбира, че в училището може да има и забавни неща, за които вечер да се похвали в къщи.
По какво можем да разберем дали детето се адаптира към училището, към новата среда?
Адаптацията не настъпва веднага.
Нужни са поне 2-3 месеца след първия звънец, за да я търсим. Най-много клиенти в кабинета ми имам през октомври и ноември. Обикновено това са разплакани първокласници, бунтуващи се и неприемащи новите порядки, които им предлага училищната среда.
Различен ли трябва да бъде подходът за деца, които са отглеждани основно в домашна среда, и деца, посещавали детска градина?
Именно това е една от причините да се въведе задължителна предучилищна - за да бъдат поставени всички деца в аналогична обстановка, за да свикнат със задаване на правила от външен авторитет - учителя. Когато едно дете не е посещавало детска градина, адаптацията му в първи клас минава през същите етапи, през които минава и един 3-годишен, постъпващ в първа група в детската градина. Това е болезнен процес както за децата, така и за самите родители. Но когато детето постъпва в първи клас, веднъж преболедувало една толкова значима адаптация към детската градина, вече има много повече личен ресурс и капацитет за справяне в първи клас. То вече има изградени стратегии (и то, формирани на собствения му гръб, извоювани в лични „битки") за справяне с правила, с авторитети, с различни типове деца, както и със собствените си емоции и кризи.
Когато детето е било твърде дълго обгрижвано в домашни условия, то е като новоизлюпено пиленце, излязло от кувьоз - социумът за него е твърде шумен, арогантен, провокативен и съответно - плашещ. Детската градина калява.
Един важен елемент от цялата училищна новост е ходенето до тоалетна. Тази чисто битова потребност понякога е много притеснителна за децата. Те стискат по цял ден, което им създава голямо напрежение и дискомфорт. Случва се и някое детенце да се напишка. А да се напишкаш пред 20 човека в училище е изключително срамно и притеснително за децата. Обсъдете този въпрос с учителя и с детето.
Какви грешки най-често допускат родителите на първокласници? Какво не разбират от поведението на децата си?
Не разбират, че един първокласник иска много повече да играе, отколкото да учи. Форсират го с прекалено много ангажименти и извънкласни дейности. Първи клас е период, в който детето се нуждае плавно да премине през него без прекалено много нововъведения в живота му, без излишни родителски амбиции. Затова е и период -отминава, и то бързо, неусетно. Той е приключение. Добре би било да е и забава - за всички ни. Училището предлага толкова много предизвикателства... Да ги прегърнем заедно и да им се насладим.
10 СЪВЕТА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
- Пришпорването е враг на детството.
- Имайте реалистични очаквания към малкия ученик.
- Без свръхизисквания.
- Вярвайте в способностите му и му показвайте това.
- Проявявайте топлота и търпение, гушкайте го по-често.
- Общувайте с него, провокирайте го да разказва вкъщи.
- Общувайте често с учителя.
- Много често децата се затрудняват при отбелязването на задачите за домашно. Учете ги да правят списъци - например за пазаруване. Това ще им помогне.
- Детето се нуждае поне от 10 часа сън.
- Стресът често се отразява на апетита. Не го насилвайте, а по-скоро нека има избор.
Автор: Димитрина Пандурова
Сподели:
