Раждане

Грентли Дик-Рид - Раждане без страх

ПИОНЕРИ НА СЪВРЕМЕННОТО РАЖДАНЕ
Историите на хора, които с работата си променят грижата за раждащата жена.

Грентли Дик-Рид - Раждане без страх

Доктор Дик-Рид (1890-1959) е първият гинеколог, стигнал до заключението, че основната причина за болката по време на раждане е страхът. Въз основа на това свое откритие, направено преди около 100 години,  британецът прокарва идеята за напълно естествено раждане не само в света на медицината, но и сред жените като цяло. Докторът обръща особено внимание на емоционалната подкрепа чрез специални занятия, чиято цел е да намалят страха и напрежението. Благодарение на неговото учение днес са всеобщо известни и практикувани дихателните упражнения и техниките за контрол и релаксация. Най-важното в основаната от Дик-Рид система е подготовката - не само информационна и физическа, но и емоционална.

По времето между двете световни войни Грентли Дик-Рид стига до извода, че болката, която жените изпитват по време на раждане, тежи основно на съвестта на докторите и въобще - на болничния персонал. Дик-Рид завършва медицина в Кеймбридж, а въз основа на професионалния си опит като акушер-гинеколог в Лондон написва през 1933 г. труда си „Естествено раждане" (Natural childbird). Девет години по-късно през 1942 г. пък издава книгата си „Раждане без страх" (Childbird without fear), която става тотален бестселър независимо от факта, че лекарското съсловие я отхвърля. В своите курсове за подготовка на бъдещите майки за раждане Дик-Рид комбинира  подаване на информация с упражнения по правилно дишане и трениране на определени мускулни групи, като набляга на необходимостта от отпускане, самоувереност и разбиране на физиологията на раждането.

РАЖДАНЕТО ТРЯБВА ДА Е ПОЗИТИВНО ИЗЖИВЯВАНЕ

Това, което се случвало с бъдещите майки в британските болници по онова време, нямало нищо общо с учението на Дик-Рид. Тогава ползвали пълно обезболяване за всички родилки с изключение на малцината, при които раждането протичало толкова стремително, че докторите нямали време да се намесят с анестезия. При всяко раждане се използвал форцепс, а самите жени били буквално „разпъвани", като ръцете и краката им се връзвали със специални кожени ремъци, за да не буйстват, а лицата им били закривани. След раждането майката едва хвърляла един поглед на рожбата си и това бил единственият им контакт за следващите 24 часа. По това време мястото на таткото било единствено и само в чакалнята на болницата. Кошмарните условия на раждане не само не помагали на родилката да се отпусне, но засилвали тревогата и напрежението й, което на свой ред пораждало силната болка, и така омагьосаният кръг се затварял. Точно срещу това се борел Грентли Дик-Рид чрез своите трудове и медицински практики.

СТРАХ = БОЛКА

Дик-Рид смятал, че съвременната жена изпитва все по-голям страх от раждането. Този страх е причина за напрежение в мускулите, което пък отключва болката. Това състояние той  нарекъл „синдром страх - напрежение - болка". Измъкване от затворения кръг виждал в специални пренатални консултации - затова и в книгата си той се обръща директно към бъдещите майки, опитвайки се да ограничи страха и да подсили самоувереността им. Дик-Рид бил убеден, че болката, която жената чувства по време на раждането, е психологически обусловена и твърдял, че когато раждането е нормално (при липса на патологични изменения), силата на болката е правопропорционална на силата на страха и напрежението.

Въпреки че смятал рутинната употреба на анестезия по време на раждането за неприемлива, Дик-Рид все пак не отхвърлял опита за намаляване на болката. „Добре е в случай на нужда такава странична помощ да е достъпна - казвал той. Но на една информирана и добре подготвена жена нищо подобно няма да й бъде необходимо."

РАЖДАНЕТО КАТО НАПЪЛНО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС

Самият Дик-Рид бил израснал в английската провинция, обичал природата и обръщал внимание на това как животните раждат без проблеми и без болка. Чудел се защо хората приемат акта на раждането като нещо опасно и силно болезнено.

По-късно като военен лекар в Конго имал възможност да асистира по време на раждания на жени от етническата група бушмени. Тъй като родилките били сравнително спокойни, Дик-Рид стигнал до извода, че именно благодарение на естественото си отношение към процеса те нямат болки. Оттам направил простия извод: естествено раждане = без болка.

Заради твърденията си Дик-Рид става обект на множество критики от страна на колегите си. Те подложили на съмнение тезата, че  жените от племената в Конго в действителност били спокойни, докато раждали. Опонентите на Дик-Рид твърдели, че причина за това „подозрително" според тях поведение на родилките всъщност са ограничения, налагани от лечители и шамани, които един европеец не можел да проумее. Някои африканки в действителност потвърдили, че получавали заповед да бъдат тихи по време на раждането, за да не будят злите духове.

По време на Първата световна война като военен лекар Дик-Рид имал и друго интересно наблюдение. Станал свидетел как една жена се запътила, за да роди в полето, при това - с видима лекота и немалка доза радост, напълно безразлична към заобикалящата я военна обстановка.

При друг случай пък британският лекар бил извикан, защото жена от близкото село раждала. Тя отказала хлороформа, който по това време се използвал редовно в родилните зали, и самостоятелно преживяла целия процес на раждане. Накрая казала: „Не трябваше да ме боли, нали, докторе?" Това изречение направило силно впечатление на Дик-Рид, а самият начин на раждане оказал огромно влияние върху живота и работата му след това.

 

Сподели: