Христос Анести на остров Тасос

Тасос извън сезона. По Великден. Пригответе се за един почти изоставен остров. Нищо не работи. Естествено. Гърците ги уважавам, защото използват всички възможни поводи, за да не работят. Те отдавна знаят, че почивката и семейството са едно, бизнесът и кли

Тасос извън сезона. По Великден. Пригответе се за един почти изоставен остров. Нищо не работи. Естествено. Гърците ги уважавам, защото използват всички възможни поводи, за да не работят. Те отдавна знаят, че почивката и семейството са едно, бизнесът и клиентите - друго. Знаят, че работохолизмът и пресилената амбиция са болести, които ходят само по младите нации. Знаят, че клиентът е твой приятен гост, но не е Бог. И, ако нямате проблем с това, значи сте един от тези, които често хапват дзадзики и рибка на някоя от карираните им синьо-бели покривки. И все пак  - гърците са и търговци, така че ще намерите къде да хапнете. Не се притеснявайте!

В Лименария по кея почти професионалното ни туристическо око веднага  забеляза кръчмата с главно „к". Излишно е да споменавам, че и тук, както и в цял свят, трябва да спазвате златния принцип на туриста: да избираш по-невзрачни и пълни само с местни хора заведения. Кръчмата беше наредена уж между останалите, уж еднаква, но не. Собствениците са двама братя, по моя преценка над 50, високи, синеоки и красиви мъже. По масите има само местни хора, медитиращи над малките си чашки. Всички в кръчмата си мълчат и пушат. Стените са отрупани със снимки на възрастни хора, на братята като деца, на лодки..."Това сме аз и брат ми!", на хубав английски ни заговаря единият. „Няма да работим днес и утре, но елате след това, но... може да проверите и тази вечер, знае ли човек...". След 9 и половина, малко по-късно същата вечер, когато вече бяхме умрели от глад, за наша огромна радост повечето заведения все пак бяха инцидентно отворени. Включително и нашето място. И естествено - кой нормален грък вечеря по-рано от 9 ?!? Местните са по местата си на масите и отново играят на нещо като мълчанка с по чаша узо в ръка. Посрещат ни усмихнато и единият брат ни казва, че днес е хванал хубави калмари и акула. Два часа по-късно сме унищожили една маса чинии и разглеждаме рибарските му снимки. Разказват ни, че семейството им дошло много отдавна от Турция и оттогава те все риба ловят и все с тази кръчма се занимават.

По тези места може да хапнете страхотна морска храна. Ако искате, обаче, не само да хапвате, а и да участвате в лова: „Има ли някой от местните рибари, който би ме взел на лодката си да похвърлям...?" - въпрос от наша страна и съвсем неочакваният за нас отговор: „Не, аз съм професионалист, ловя с мрежа, а и взимам само приятели на лодката, тука никой местен няма така да те вземе. Мога да те взема без пари, ако си ми симпатичен.".

Огледайте се на пристанището. Със сигурност ще намерите една от онези лодки, които предлагат риболов и дайвинг и ако не ви се струва прекалено да изкарате един все още хладен и клатушкащ се ден в морето - действайте!

След рибката идва наливната рицина, която, където и да сте в Гърция, задължително трябва да опитате. А след рицината обикновено идва и „сладкото" от заведението. Перфектната вечеря, след която е време за сладък сън.

По това време на годината островът не е особено привлекателен за дълги разходки, така че не пренебрегвайте комфорта на хотела, който ще резервирате. Има варианти за не толкова скъпи, но хубави спа-хотели, които по Великден са пълни с гърци, естествено. Цели многолюдни семейства или групи приятели, дошли за празниците. Ще ви се наложи да свикнете с високите децибели на езика и на веселите разговори, но това е част от картинката и няма как. Независимо за кой път сте в южната ни съседка, Великден в Тасос ще има с какво да ви изненада.

Изненада - това се изписа на лицата ни в нощта на празника, когато видяхме тълпите дзиндзирикащи мъже, жени и деца, облечени, въпреки температурите, в копринени ризки. Малки дечица, понесли, високи колкото тях, прекрасно украсени свещи и превъзбудените им родители. Църквите се пълнят с празнично облечени семейства. И докато се суетите и се опитвате да си пробиете път през тълпата, за да си купите свещи...Забиват камбани. „Христос Анести!" и нещо гръмва. Заря! Фойерверки! В дванайсет, нула, нула на остров Тасос Христос възкръсва с разноцветна, стряскаща заря. Бият камбани, свещениците пеят през големи озвучителни уредби и всичко това е почти заглушено от пронизителни бомбички и заря. Има вероятност от изненада да забравите да се целунете и да си честитите, а още по-голяма вероятност има, ако сте на неподходящото място, косите и вратовете ви да се напълнят със сивкавите парцалчета, които летят от небето по време на заря.

В крайна сметка  полупустият зелен остров ще ви изпрати със смътното усещане, че Христос наистина е възкръснал някъде там, сред фойерверките. Умрял е от студ в копринената си ризка и е хапнал току-що извадени калмари. Е, как да не ги обичаш гърците?!

Автор: Анна Свиларова

Сподели: