Развитие и обучение

Юнак без рана няма

Малкият експериментатор

Юнак без рана няма

За всички родители безопасността на детето означава много. Те се стараят нищо да не застрашава рожбата им. В по-голяма или по-малка степен мама и татко правят и невъзможното, за да предотвратят евентуални провали или наранявания. Това е абсолютно нормално, но къде трябва да бъде поставена границата на вмешателството и до къде могат да стигнат самостоятелните експерименти на мъника?

ВИНАГИ НА ПОСТ

На всяка детска площадка, в парка или по улицата може да чуете думите: „Не тичай, ще паднеш!" или „Внимавай, ще се нараниш!". В детската стая родителите слагат мебели без остри ъгли, купуват само такива играчки, за които са сигурни, че няма да навредят на детето. Искат колкото се може по-безопасна да е детската градина, която посещават, детската площадка, на която играят, продуктите, които ядат. За детето купуват сапун, който гарантирано защитава от микроби, а когато тръгне на училище го държат на „повод".

Нека сега се запитаме: за кого всъщност се грижим? За детето? А децата, както всеки родител може да потвърди от собствения си опит, всячески се опитват да избегнат всяка опека. Още щом навършат годинка и половина и проходят, мъниците се стараят да бягат от мама на детската площадка.

БЕЗОПАСНОСТТА КАТО СИНОНИМ НА БЕЗПОМОЩНОСТ

Полезно ли е за детето да прекара детството си в пълна безопасност? Невъзможно е мама да бъде постоянно край него и да изглажда острите ъгли в живота му. Ще дойде денят, в който мъникът ще излезе от дома и ще се върне в него съвършено самостоятелно (а по-късно и денят, в който ще „построи" и свой собствен дом). А този ден не е толкова далече, вече на 10 годинки детето се чувства неловко, ако навсякъде го виждат с майка му. И ако си мислите, че вашата постоянна грижа за безопасността на палавника е временна мярка, докато е малък, нима ще се притеснявате по-малко за дванайсетгодишното дете или за двайсетгодишния младеж? Дълбоко грешите. Винаги ще се тревожите еднакво, а опасностите, които могат да застрашат рожбата ви, ще се увеличават пропорционално с възрастта.

От друга страна, свикналото с опеката дете не се научава да се пази и да взема самостоятелно решения. Във всяка една ситуация мъникът се обръща за помощ към мама или татко, като в нито един момент не се опитва сам да намери решение.

РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА

За съжаление, не всички разбират (въпреки че основната отговорност за безопасността на детето е тяхна), че никой друг няма да се справи по-добре с тази задача от самото дете. Детето може да се научи правилно да борави с предметите, които могат да са опасни, и да се държи правилно в сложни ситуации единствено, ако такива предмети и ситуации не са изключени от живота му. Всички сме съгласни, че колкото по-рано започнем обучението на мъниците, толкова по-лесно те усвояват материала. Това важи и за езици, четене, смятане, а защо е по-различно за безопасността? Ако от вкъщи е изнесена цялата мебелировка, как детето ще разбере, че може да се удари в шкафа? В този ред на мисли, ако някой някога беше обяснил на Спящата красавица как да си служи с вретеното, тя никога нямаше да се убоде на него.

ОСТАВЕТЕ ГО НА СТЪЛБАТА!

Винаги е шокиращо да видите малкото си дете, покатерило се на висока стълба на детската площадка. Колкото и да му се молите да слезе, то не иска, а ако тръгнете да се качвате, то се катери още по-нагоре. Трудно е да реагирате адекватно в такава ситуация, емоциите и уплахата надделяват, а всъщност трябва да запазите спокойствие и просто да се престорите, че си тръгвате. Сигурен и изпитан метод. В момента, в който детето ви види, че се отдалечавате, на секундата ще слезе и ще ви догони. По този начин ще го  накарате да се замисли за собствената си безопасност. Това се получава, защото в разбирането за безопасност от детето и от възрастния има сериозни разминавания. Детето се чувства в безопасност най-вече, когато е близо до мама, когато я вижда наоколо и когато има възможност да се скрие при нея. За възрастните обаче, безопасността има съвсем други измерения. За тях не е достатъчно мъникът да е просто близо до тях, той трябва и да не предприема опасни действия. Разбира се, колкото и да учите детето да се пази само, основната грижа за това си остава ваша.

Досегът с различни предмети, тъкани и повърхности е незаменим опит за малкия експериментатор. През първата година от живота си бебето опознава много и различни предмети, разбира кое е топло, студено, меко, твърдо. Ако няма досег до всичко това, няма как да придобие опит и знание за света. Най-добре е, ако имате възможност да запознавате детето с предмети и явления извън дома. Например това, че тревата е мека, а асфалтът твърд, пясъкът на слънце пари, а водата е студена. Всички тези знания са много полезни както за емоционалното развитие, така за уменията за грижа за себе си.

ОПАСНОСТИТЕ В ДОМА

На едно дете на година и половина-две вече може да му обясните на достъпен език защо някои предмети са опасни. Също така е много по-лесно да му кажете да не пипа горещата ютия, след като то вече познава понятията горещо и студено. На тази възраст мъникът реагира на похвали. Затова не забравяйте да го хвалите, дори още преди да е предизвикал ситуация. Не е нужно да криете, че съществува предмет като ютията. Просто може да му кажете, че е много хубаво, че не я пипа, защото вече е голям и знае, че пари. Дръжте се спокойно в случаите, в които в ръцете на експериментатора е попаднал опасен предмет.

Между 3 и 5 годинки може да учите детето и на техниките за безопасност. Например как да пресичате улица. Хубаво е и на него да оставяте някакви отговорности. През цялото време повтаряйте какво правите: следим светофара, чакаме да стане зелено, поглеждаме на ляво и на дясно и пресичаме. А за да направите уроците по-интересни, използвайте различни цветни книжки или приказки, измисляйте герои и животни, които се учат да пресичат. 

За мама и за татко

За да се решат да прехвърлят дори и част от грижата за безопасността на детето на самото дете, родителите трябва да се постараят да направят следните неща:

1. Да се доверяват на мъника - повечето деца проявяват изключителна внимателност, когато това се иска от тях.

2. Да не му показват, че единствените заинтересовани за безопасността му са те, трябва да разбере, че е в негов интерес.

3. Да не прекаляват със забраните, които в крайна сметка провокират експериментаторския дух на детето.

4. В никакъв случай да не го поощряват, като му казват, че от нищо не се страхува.   

Автор: Биляна Цветкова

 

 

Сподели: