Как да видим невидимите приятели на нашите деца

Един ден, минавайки покрай детската стая, чувате гласа на вашето детенце. Залепвате ухо на вратата с интерес и чувате как то разпалено и ентусиазирано разказва как днес е ходило някъде с вас, какво сте му казали и какво сте му купили по пътя към вкъщи.

Един ден, минавайки покрай детската стая, чувате гласа на вашето детенце. Залепвате ухо на вратата с интерес и чувате как то разпалено и ентусиазирано разказва как днес е ходило някъде с вас, какво сте му казали и какво сте му купили по пътя към вкъщи. Чувате как потропва пластмасовият чаен комплект и предложението за чаша горещ чай, което то току-що е отправило към... открехвате леко вратата, с любопитството да видите кое дете ви гостува и с изненада откривате, че вашето дете се забавлява само. Но дали е само? Може би вие сте пораснали прекалено много, за да имате привилегията да познавате неговия нов приятел - въображаемия му приятел.

НО КОГА ЛИ ТОЗИ НОВ ЧЛЕН НА ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО СЕ Е НАНЕСЪЛ В ДОМА ВИ И ПО-СПЕЦИАЛНО В ДЕТСКАТА ВИ СТАЯ?

 Това обикновено се случва около края на втората годинка на вашето дете. Сещате ли се да е питало за братче или сестричка? Детето на мои познати беше попитало майка си веднъж „Мамо, ако не може да ми родиш сестричка, роди ми поне едно коте да си играя с него". Е нещо подобно се е случило и с вашето дете. Децата обичат да играят със своите кукли и играчки и това им дава усещането, че общуват и се упражняват за истинския контакт, когато пораснат.

Често обаче пластмасовата кукла или плюшеното мече не могат да задоволят детската нужда от приятел, с който да разговарят, с който да споделят за нещата, случили се през изминалия ден, или просто да има кой да поеме вината, когато „някой" без да иска е разсипал млякото в кухнята. В този момент е много вероятно да поканят в своя дом и в своя живот измисления, въображаем приятел, който макар и много да се опитвате, не можете да видите. Този приятел става човекът, за който вашето дете иска да се грижи, да му споделя, да разчита, че ще го спаси от белите или ще го защити от опасностите, когато общува с другите деца. Този приятел ще го изслуша винаги, когато вашето дете има какво да сподели и винаги ще има време да поиграе с него. Прилича ли ви на някой? Да, това е вашата умалена версия, която винаги е на разположение, когато то почувства желание да сте до него, а вие нямате възможност.

МОЖЕ БИ СЕ ПИТАТЕ КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКЪВ МОЖЕ ДА Е ТОЗИ ИЗМИСЛЕН ПРИЯТЕЛ НА ВАШЕТО ДЕТЕ?

 В зависимост от възрастта и нуждата на детето ви, измисленият приятел може да приема различни форми. Може да припознава в този илюзорен образ свое братче или сестричe, да бъде връстник, с който правят заедно бели, поделят си реда за игрите и заедно прекарват времето си в забавления.

Често този въображаем приятел може да е като по-малко дете, за което вашето мъниче да иска да се грижи - да го слага да спи, да му се кара, когато е направило беля, да иска да го предпази от опасностите, да го наблюдава как си играе, докато го е извело на разходка или да му приготви вкусна вечеря с любимото му ястие.

Спомняте ли си вашето дете да ви е молило за котенце или кученце? Спомняте ли си да сте отказали да вземете такова животинче, защото нямате време да се грижите за него? Е най-малкият член на вашето семейство може да е намерил компромисен вариант за всички. Не са редки случаите, в които децата си измислят свое кученце, което да извеждат на разходка, което да спи до тях в леглото вечер, да го хранят, да го галят и да знаят, че има живо същество, което се нуждае от тяхната грижа и обич.

КАК ДА РЕАГИРАТЕ И КАК ДА ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ВИ СИ ИМА ВЪОБРАЖАЕМ ПРИЯТЕЛ?

Може би първата реакция би била да се изплашите, че детето ви полудява или има някакъв проблем. Не бързайте да съдите строго. Не се карайте на детето си, когато играе с този негов измислен приятел, дори и да ви плаши идеята, че той не е истински - той не е наистина истински и за вашето дете. Единственото истинско нещо в тази измислена игра е нуждата на детето ви от вниманието и разбирането, което тази илюзия му дава. Можете да се опитате да седнете на третото столче и да поискате и вие чаша горещ чай и да се опитате да разберете за какво си „говорят" те. Попитайте го какво прави сега неговият приятел, дали ще има нещо против, ако поиграете и вие с тях. Поинтересувайте се от това на какво си играят, с какво му помага тази тяхна близост, какво обичат да правят като са заедно. Опознайте този приказен герой и ще разберете от какво има нужда вашето дете. А когато това стане - нищо чудно той да си е отишъл и вие да сте станали най-добри приятели.

5 ПРИЧИНИ ЗАЩО НИ ГОСТУВА ВЪОБРАЖАЕМИЯТ ПРИЯТЕЛ НА НАШЕТО ДЕТЕ:

1. Защото децата, с въображаеми приятели,  имат нужда от повече внимание.

2. Защото децата, с въображаеми приятели, имат нужда от повече информация по теми, по които родителите им не говорят с тях.

3. Защото децата, с въображаеми приятели, заместват необходимостта си от реален контакт с прототип на въображаемия.

4. Защото децата, с въображаеми приятели, искат да обгрижват или да бъдат обгрижвани повече.

5. Защото децата, с въображаеми приятели, имат нужда да моделират действителността.

5 ПРИЧИНИ ЗАЩО ДА НЕ СЕ ПЛАШИМ ОТ ВЪОБРАЖАЕМИЯ ПРИЯТЕЛ НА НАШЕТО ДЕТЕ:

1. Децата, които имат въображаеми приятели са много креативни по своята същност.

2. Децата, които имат въображаеми приятели обичат да  експериментират.

3. Децата, които имат въображаеми приятели имат богато въображение.

4. Децата, които имат въображаеми приятели са по-грижовни, що се отнася до дечицата, обгрижващи невидимите си приятели.

5. Децата, които имат въображаеми приятели са по-творчески настроени, що се отнася до справянето им с проблеми с опасности, когато невидимият приятел играе ролята на закрилник.

Въпреки всичко, заслушайте се в игрите на вашето дете с този нов приятел, обърнете внимание на начина, по който то му говори и на какво най-често обича да играят. Забележете дали детето ви е мило към този образ, или е прекалено взискателно, дали е грижовно, или агресивно към него. Какъв е образът, който детето ви рисува за неговия характер - дали невидимото куче е злобно и хапе другите кучета, дали по-малкото му другарче е срамежливо, или е инатливо. Ако нещо в тези отношения ви се види страшно, притеснително или просто необяснимо - попитайте специалистите какво означават тези игри за вашето дете и как да можете най-правилно да се намесите.

Автори: Цветелина Тодорова, психолог
Елена Дражева, психологЦентър "Как да...?" 0898 22 33 18, http://center.kak-da.info

Сподели: