Как създадох „Слинготека“

Забавната история на Христина Лисник – сертифициран консултант по ергономично носене на бебе.

Всичко започна много отдавна! Преди малко повече от 9 години, когато родих първото си дете. Тогава още бях на тема сноуборд и концерти тип „Рамщайн“. Но се случи така, в навечерието на декември 2012 г., тъкмо получила новата си дъска и с билети за дългоочакван концерт в ръка, аз разбирам, че съм бременна. А съм само на „крехките“ според мен тогава 26,5 години.

Първите покупки

Но така или иначе вече очаквах дете и всичко тръгна в тази посока. Билетите за „Рамщайн“ подарих, а дъската така и не ползвах никога. За сметка на това още преди да личи, че съм бременна (е, след като спря да ми се гади, де) отидох и си купих количка! Голяма, 3 в 1, с помпащи гуми и, разбира се, сива (да става и за момче, и за момиче). Продавачката в магазина се учуди дали е за мен (все пак бях направила около 10 маневри в магазина всичките около 20 пъти, когато го посетих). Нормално да се учуди – както казах, не личеше да съм бременна. Но знае ли човек, можеше да свършат количките в София, България или по света. И така, около месец след първото влизане в магазина, имах количка: сива, полска и с помпащи се гуми. Бяха ми казвали, че е важно, за да не друса (да ми бяха споделили и че се пукат). Така, де. Имах количка, взех тензухени пелени (цветни, не бели ) и комплект за изписване и зачаках да минат още 5 месеца до раждането.

Роди се Габи

Ето че дойде лятото, мина и в края му, по време на метеоритен дъжд, се появи моята дъщеря. Показа, че е тук със силен глас (не се учудвам, че в момента пее в радиохора). Беше ясно, че ще се занимава с музика още от първата си глътка въздух. Та дойде Габи, имаше си количка, макар половината гаранция да беше изтекла (но тогава не се замислях, че гаранцията тече от момента на покупката, а не от раждането на детето).

О, небеса!

Дойде и време за първата разходка. Всичко както трябва, ние щастливи, бебето – предполагам и то. Първите дни и седмици бяха цветя и рози. Спи си, вози се в количката и всичко е топ. И изведнъж: О, небеса! Габи решава да напомни за певческите си дадености при всяко слагане в количката! Тя ли иска да пее, количката ли не е удобна, или както казва един мой близък приятел – аз може би нямам подход (#лошамайка). Е да, ама не! Не ще и не ще туй ти дете в количка. Тя реве, аз я нося на ръце и бутам тежката количка (все пак е 3 в1 и маневрена, нищо че само шасито е 14 кг, а аз –  малко под 50).

И я бутам всеки ден така празна по баира от „Слатина“ към „Гео Милев!“ И за да е още по-прекрасно изживяване, вече е и зима. Т.е. баир, сняг, обемни шушлякови дрехи, бебе в една ръка, количката се бута в другата, детето реве и червено като домат (поне в цветовете на наближаващата Коледа).

В този момент се чудиш: „Къде сгреших?!”. И тогава някой ти казва: „Не, ти не си #лошамайка, от количката е. Я пробвай такава, която се сгъва – „тип книга“. Към момента не помня какво точно означава да се сгъва като книга. После пробвах и „тип чадър“. После смених националността. Минах на испанска, пък на италианска, пък дадена от приятел и така 6 (шест!) колички!

Преломният момент

В един момент приятелка решава да ми помогне с друг тип придвижване: дава ми носилка, ама „кенгуру“, и то от скъпите. Имам някъде снимка. Само една е, защото веднъж си го причиних. Туй ми ти „кенгуру“ на известна марка, не някакво си смотано, щеше да се скърши на две. Пълно отчаяние, а всяко излизане е ад! Минаха дни, седмици и месеци. Вече беше лято и поне ги нямаше тежките обемни дрехи.

И тогава там, в парка (парк „Гео Милев“ или „Редута“, или с други думи „нашия парк“) ми дадоха да тествам Tula (така я назоваха).

Магия

Уоооууу, бебето заспа! Хора, тя не плачеше. Или се беше изморила за 10 месеца, или това беше някаква магия.

И аз се родих!

Бързо се прибрах вкъщи и разказах на съпружието за едно „кенгуру, ама по-различно, не като онова червеното“. „Трябва да си купим”, рекох аз, но той бе твърд: „Не ме занимавай с глупости!“. Но не ми пречеше да разглеждам. Към онзи момент в България нямаше откъде да се купи, но аз си поръчах за подарък на бебето.

Магията на бебеносенето

Поръчахме я от Щатите и след 2 месеца имах най-яката Tula! На фотоапарати! За първия рожден ден на бебето! И аз се родих! И мъжът ми повярва! И се влюбих! И повярвах в магията! Магията на бебеносенето!

След това тази раница беше давана на много мои приятелки. Показвах им как се слага. Обяснявах защо е различна. В парка се събирахме по пейките и ги нагласях тия ми ти раници (вече и други хора имаха). Еми да, беше яко! Бебето спокойно, ти си без багаж, само с бутилка вода, да речем, и всичко е топ. И не след дълго аз пак забременях и знаех, че не искам количка. Нито сива, нито „тип книга“, нито „чадър“, нито полска, нито испанска. Исках само да нося.

Роди се „Слинготека“!

И така, бременна, аз продължавах да обяснявам на моите приятелки, докато една от тях, с новородено бебе, не ме попита: „Защо не го правиш професионално?“. Този разговор се случва през юни 2016 г. и за мен това е най-щурото нещо, което чувам! А само половин година по-късно, през януари 2017 г., се роди Тя! Роди се „Слинготека“ – 4 месеца след второто ми дете!

Сега съм горда майка на 3 деца – Габи, Марина и „Слинготека“, и собственик на първия по рода си специализиран магазин за бебеносене.

Сподели: