Особености в развитието

Какво се крие зад аутизма

"За аутистичните хора, аутизмът е начин на съществуване. Той е широкообхватен, оцветява всяко преживяване, усещане, възприятие, мисли, емоции..."

Какво се крие зад аутизма

"За аутистичните хора, аутизмът е начин на съществуване. Той е широкообхватен, оцветява всяко преживяване, усещане, възприятие, мисли, емоции..."

Аутизмът е синдром, който засяга цялостното развитие на детето като мислене, реч, емоции, поведение и други. Най-ярката характеристика е изолираността от света и потъване в друг - на собствените преживявания и липса на стремеж за комуникация с обкръжаващите хора. Това е общоизвестното, но при специфичното състояние се забелязват още особености.

Открива се сензорно-интегративна дисфункция- хипо или хиперфункция в някои от сетивата. Тя не се дължи на увреждане в тях, а на неправилно преработвана информация, което формира патологична реакция на дадения стимул - непоносимост към определени звуци, нежелание за допир с определени материи, неприязън към докосване, отвращение към определени храни и др. Тук могат да се открият проблеми с вестибуларния апарат, слуховата и зрителната перцепция (възприятие), в тактилните (докосване, допир), мирисните и вкусовите усещания.

В сферата на социалното взаимодействие:

Липсват способи за комуникация, като лицева експресия, мимика, жестикулация.

Нарушено е имитирането като начин за усвояване на света на възрастните, особено при символични и ролеви игри, защото децата с аутизъм мислят за видимите неща и не разбират нещата „на ужким".

Аутистите не показват привързаността си към близките хора по обичаен, а по уникален за тях начин. Те са ориентирани повече към предметния свят, а са по-малко заинтересовани от човешките взаимоотношения.

Налице са затруднения при поддържане на отношения с околните (родители, приятели).

Трудно разбират игрите, особено символичните.

В сферата на общуването:

Налице са нарушения в речта - често децата имат проблеми както с продукцията, така и с разбирането на вербални сигнали. Децата може да искат да кажат нещо, но не знаят с кои думи и как да построят изказването си. Речта може да е хаотична, аграматична, стереотипна, със заучени отговори, но може да е налице и хипервербалност - желание непрекъснато да се споделя информация. Не различават лицата в комуникативния акт и не използват коректно местоимения. Децата с аутизъм не разбират метаезика, т.е. не могат да четат между редовете. Тук има широк спектър на проявление - от пълна липса на реч до високо познание върху езиковите правила.

Типична е ехолаличната реч (когато детето повтаря едни и същи фрази) или механичното повтаряне на определени думи и цели фрази от реклами, филми или от битов разговор, но това е също вид комуникация и преход към формиране на традиционни пътища за такава. Ехолаличната реч е вид осмисляне на вече чутите думи като „мислене на глас".

В сферата на поведението:

Налице е персонална самостимулация. Проявява се в повтарящи се, стереотипни действия - това могат да бъдат различни движения на тялото (пърхане с ръце, поклащане, въртене на различни предмети), манипулация с любим предмет с цел успокояване и други. Но всяко дете намира свой стимул, който да подчини на себе си и да го накара да се почувства по-сигурно.

Децата обичат ритуалите, но и често изпадат в натрапчиви състояния - пътуване по един и същи маршрут, използването на едно и също превозно средство, приемане на една и съща храна, наличие на предмет на определено място и др., което също помага на детето да контролира средата, която не разбира и му се струва толкова хаотична.

Може да има предизвикателно или самонараняващо се поведение.

Диагнозата

Аутистичните деца често не се диагностицират като аутистични толкова рано, колкото може да се предполага: срокът варира от около 6-месечна, когато има маркери за развитието на подобно състояние, до 4-годишна възраст, а в някои случаи идентификация не се прави дори до по-късно. Но за всеки родител, който има съмнение дали детето му има подобно нарушение, най-добре е то да бъде отхвърлено или потвърдено от специалист-психиатър. Ранната диагностика и интервенция са жизнено важни за бъдещото развитие на детето. Диагнозата при всички случаи е отговор на всички въпроси, поставяни през годините какво всъщност се случва с нашето дете.

Терапията - важно ли е да я има?

Важно е да се знае, че аутизмът е състояние, което не се лекува, а се преодолява с помощта на различни подходи и работа на различни специалисти - психолози, логопеди, специални педагози, учители и др. Колкото по-рано започне терапията, толкова по-бързо се преодоляват негативните страни в поведението на детето. То копнее да бъде преоткрито и да влезе в контакт със света, който понякога не разбира и го плаши.

В терапията могат да се използват методики от различни програми като:

TEACCH е програма за работа с деца с аутизъм и техните семейства, която е разработена в САЩ. Цялото наименование на програмата е "Treatment and Education of Autistic and Related Communication Handicapped Children" - терапевтиране и обучение на деца с аутизъм и подобни комуникативни нарушения. Тя засяга три звена: семейната среда, обществената адаптация и образованието, като след клиничната диагноза TEACCH провежда приучаване към социални умения, индивидуализирана учебна програма, подкрепа и обучение на родителите и учителите на детето.

P.E.C.S. (Picture Exchange Communication System) е система за комуникиране чрез размяна на картини. Тя се използва в много страни, проектирана е да подпомага децата с аутизъм да изградят алтернативна форма на общуване и особено да инициират такова. Тя включва размяна на картини с получаване на желан обект като начало, а след това се преминава към конструиране на цели изречения. Подходът се ръководи от нуждата да се инициира общуване, но може и да ограничи способността на детето да придобие или изработи вербални умения за комуникация.

Maкaton - знакова система за комуникация, в процес на адаптация за България. Предлага се винаги с мимика на лицето и правилна граматична реч. От аутистите се очаква отначало само подражанието на жеста.

Baby sign language - детски жестов език, адаптиран за България от Миглена Богданова, Нина Йорданова  и Милена Макавеева. Прилага се при деца, при които няма нарушение на слуха, както и при деца без отклонение в развитието. Детски жестов език е адаптиран на три нива - от 6 до 12 месеца, 12 до 24 месеца и 24 до 36 месеца със степенуване на сложността и според двигателните възможности в норма за детското развитие. При деца с аутизъм детският жестов език се прилага според възрастта на развитие.

Могат да се прилагат и други типове терапия, като: трудова (Occupational Therapy), поведенческа терапия, арт-терапия, музикотерапия и други. Важно е от самото начало да се направи обща стратегия в терапевтирането на детето и да се набележат сферите, в които то трябва да бъде подпомогнато от логопеди, психолози, специални педагози и т.н., които да си сътрудничат в екипната работа.

В началото на терапевтичния процес е важно детето да се успокои чрез „влизането" в неговия самостимул. Това означава възрастният изцяло да започне да имитира детето и да му покаже, че то не е само. Децата с аутизъм искат да общуват, но не знаят как.

Един от най-очакваните периоди в терапията е този на реципрочната имитация - „аз имитирам теб - ти имитираш мен". Тогава започва подражаването на възрастния и сътрудничеството с него. Важно е терапията да бъде структурирана. Децата с аутизъм имат нужда от това да знаят какво следва, какво могат да очакват за в бъдеще. Те обичат реда и спазването на правила в собствения си свят и търсят хората, които им показват как да подчинят хаоса около тях в добре подредена и структурирана среда.

Не винаги децата могат да развият умения за непосредствено общуване. Но те могат да бъдат приучени към алтернативни начини за комуникация като жестови език, размяна на картини, писане, четене и други. Доста често се оказва, че детето, което стои срещу нас ни разбира, но ние него - не. Всеки път терапията е строго индивидуална в зависимост от проявлението на синдрома - дали разбирането е на нивото на вербалната продукция и обратното. Но е важно и родителите да бъдат добри котерапевти за своите деца чрез напътствия от специалисти.

Всяко дете иска да общува без значение по какъв начин, важното е дали възрастният може да види това желание и да му отговори. 

Симона Миланова-логопед, социален консултант

Терапевтичен и обучителен център "Пумпелина"

 

 

Сподели: