Развитие и обучение

Кажи ми... Ако можеш

За 20 години от т. нар. „Нежна революция" в нашата страна бяха направени „революционни" промени, много от които оставиха след себе си огромни „трапове", като от истинска - зла, безпощадна и най-вече... безсмислена, война.

Кажи ми... Ако можеш

Помните ли колко се радвахме за т. нар. „Свобода на словото" - колко думи се издумаха, колко страници се изписаха, колко големи революционери се оказахме всички ние, защитавайки своята собствена истина за живота. Падна конюнктурата, паднаха правилата (или може би липсата на конюнктура бе новата такава) и с оптимизъм се загледахме в „Светлото бъдеще"... Междувременно размиването на правилата, къде с пълно основание, къде самоцелно, доведе до пълна разруха в много сфери от нашия живот. Така „структурните" промени в средното образование предизвикаха деструктивни промени в логопедията.

Думата „логопедия" има гръцки произход и буквално означава „наука за възпитание на говора". Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика, гласовите нарушения и нарушенията на гълтането (според най-новите тенденции), и разработва терапевтични методи за преодоляването им.

Кажи ми...

Ако можеш

Когато цифрите говорят и мъдреците мълчат:

21 % от децата се нуждаят от логопедична помощ в предучилищна и начална училищна възраст.

Приблизително това са 46-48 хиляди деца на територията на България. От тях около 15 до 20 хиляди са деца с изключително сложни прояви на езикови и речеви нарушения.

През 2008 година логопедичната помощ е финансирана по делегиран бюджет, но поради липса на ясна нормативна база идват проблемите - започват да се приемат твърде много деца в логопедичните кабинети и то не от логопедите, а под натиска на директорите на съответните училища, детски градини или общини. Като следствие от това се получава абсурдът, че един логопед работи със 72, 85, 102 деца, което само по себе си означава, че за една седмица той дори един път не може да ги приеме. А капацитетът е между 20 и 30 деца.

Къде е изложението на темата ли? Защо започвам със статистика? Къде са метафорите, къде са евфемизмите, завоалирането на тази катастрофална „речева" тема?

Без да сме мъдреци, без да сме свръх интелигентни и без да сме средно интелигентни даже, а просто Човеци, ще прозрем ужасяващата теза, която разкриват цифрите: 21% от децата може би никога няма да могат да ни разкажат „правилно" своята приказка...

Без логопедична помощ за тези деца се налага т. нар. ресурсно подпомагане. Което до сега не се е случвало, те винаги са били интегрирани и не са имали никакви проблеми. Изведнъж, поради стеснената логопедична помощ, ще се окаже, че те, реално, са ощетени от правото им за равен достъп до образованието и възпитанието. Лишени  от логопедична помощ, от специалиста, който качествено може да си свърши работата, подкрепени само с един ресурсен учител, който не е логопед, 21% от децата на България ще се окажат „изхвърлени зад борда".

Интегриране или приобщаване?

Или кой разми понятията

Една от любимите думи на прехода е „интеграция". Интеграцията се спряга като ключов термин във всяка сфера. Интегрираме малцинствата, интегрираме клонове в науката, интегрираме хората с увреждания... Но като че ли не разбираме съвсем в какво точно се състои интеграцията, как се постига. Обикновено й се придава психологически смисъл и почти магически свойства (поради неяснотата).

Всъщност тези, които имат опита в интегрирането на децата с говорни проблеми  - логопедите, отговорно заявяват, че разбирането на интеграцията е абсурдно. Например в дневните центрове се назначават вместо логопеди психолози или социални педагози, с цел „по-добра" интеграция на тези деца. Но това не е интеграция. В момента, ако има интегрирани деца, това са децата, с които работят логопедите. Това е интегриране, защото логопедите имат опит как да работят с учители, как да работят със семейството, как да реализират това дете, как да подпомогнат семейството да избере професия на детето, те имат и познания как да го направят. Въпросът е друг, това, което се прави, е приобщаване. Това са две различни неща. Къде са кабинетите на ресурсните учители, които да имат компютрите, алтернативен начин на обучение? Как едно дете с ДЦП (детска церебрална парализа) ще го обучават, ще му помагат ресурсно, или едно дете с аутизъм? Логопедите имат методиките, те са създадени, има традиция в тези неща. В процеса на приобщаване много хора участват, но когато говорим за интегриране това е нещо много различно, но сега то въобще не се извършва. Страшното е това, че младите въобще не желаят да работят логопедия и тя не им предлага нищо добро в България. Малкото можещи и знаещи заминават за чужбина. В един момент онези, които остават тук, все пак ще се оправят. Но какво става с децата? Може би на финансистите трябва да им се обясни какво е ресурсно подпомагане и какво е логопедична помощ. Например в Щатите семейство осъжда личния лекар на един пациент, защото той не е казал, че говорът му може да се оправи след мозъчен инсулт, за един мил. долара при това,  затова че той не го е насочил към логопед. Езиковото нарушение е специфично, с норма интелект, без логопедична помощ  това дете е обречено дете. Това дава отражение на неговите обучителни и интелектуални способности. Защото неговата езикова система сама по себе си не се развива по нормалния път. То се развива по абсолютно патологичен начин. И логопедът е специалистът, който намира компенсаторните механизми, начинът да изгради по изкуствен път езиковата система. И още нещо, в самото обучение, в превенцията, която прави - едно такова дете няма да бъде отличник, но то се интегрира в масовото училище. В някои случаи имат и чудесна реализация. Това един некомпетентен човек не би могъл да го постигне. И по този начин ние обричаме тези деца. В София са 7-800 децата с езикови проблеми, а за страната те са в рамките на 2 хиляди. Сложете децата с дислексия, в чии компетенции са, а те са вече три пъти повече от езиковите.

Замислете се, докато ние, хората „без проблеми", си мислим как да приемем различните от нас, как да ги „интегрираме", а всъщност - приобщим, и докато смятаме, че това се случва (като на магия - просто си променяме отношение към тях и готово! Ето, те вече са като нас, част от нас, те са в нашето общество!), толкова много деца с езикови проблеми ще си останат с такива, ще си останат „различни". Те ще имат трудности в масовото училище, където ние чистосърдечно ще ги тласкаме, и от всичко това ще страдат само те - децата, на които им е отнета реалната възможност да бъдат като онези „другите".

Колко струва свободата на словото

Сега вече „свободата на словото" не „струва скъпо", даже толкова „поевтиня", че в голяма степен вече словото, звучащо в медиите „не струва". Получи се така, че всички се „разприказваха", станаха многословни, словото се превърна в говорене, в самоцел (говорене заради самото говорене) и някъде в говорилнята замлъкна желанието да казваме и чуваме. И все пак в тази информационна и ценностна какафония мълчанието не може да бъде протест, то е само израз на малодушие от страна на тези, които имат какво да кажат. Така, ако се правим на „умници", очаквайки държавата да разчете посланието на нашето мълчание, рискуваме да оставим безнаказани онези, които с многословието си ни отдалечават от реалността. А реалността е свирепа, алчна и изградена на материален принцип - всичко в нея си има цена и струва скъпо, дори и възможността за „възпитание на говора". А щом словото е най-голямото ни оръжие, то какво се случва с онези, които имат проблем с овладяването на това оръжие - хората с говорно-комуникативни проблеми?

Логопедичната база беше изключително добре изградена в системата на образованието, тя действаше десетилетия наред - 55 години. Логопедите са отговорни и много добре подготвени. Това са професионалисти, които не отстъпват по нищо на техните европейски колеги. В същото време системата сега с преструктурирането не намира вярната формула, с която тази логопедична помощ да бъде запазена за всички деца и понеже нещата се свеждат до финанси, не е намерила вярната формула за финансиране. От тази година е сменена концептуалната рамка и изведнъж логопедичната помощ става неспецифична за министерството на образованието и като неспецифична такава е оставена за финансиране от общините.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             В закона за бюджета е написано, че общината може да финансира откриването на логопедични кабинети. Това предизвика масово уволнение на логопеди от северна България, например. На места са ги възстановили, но се е получил друг парадокс - средствата, които общината е решила да отпусне за логопедичната помощ, са се разпределили от директорите и то не по начина, по който самата община е поискала. „Т. е. тези средства да се разпределят за заплатите на логопедите и за поддържането на логопедичните кабинети. Защото интеграцията е скъп процес по принцип. Ние знаем, че децата са с нови изисквания - те искат мултимедийно представяне, те искат уроците да бъдат представяни не с тебешир на дъската, децата с проблеми имат нуждата от алтернативен начин на обучение, т. е. начини, които да не му напомнят училището под никакъв предлог. В същото време тези пари, които са заделени за логопедичните кабинети, се преразпределят някъде другаде, не в материалната база на този кабинет, за да има ефективност на логопедичната терапия. Проблемите са много и с ефекта на лавината в рамките на една -две години те се случиха. Вследствие на това натрупване се получи взрив. И точно тук няма разбиране на финансистите. Няма логопед излязъл на частна практика и върнал се в държавната, но има още един голям проблем - студентите, които завършват логопедия не работят логопедия. Една малка част остават, другите минават към други области, а логопедите заминават за чужбина." - сподели с мен Детелина Траянова, Председател на НСЛБ Логопедичен център София.

Очакванията на гилдията са, че логопедията ще бъде достъпна само за богатите, хората, които имат възможности, „Но какво правим с онези, които нямат възможности? Тези услуги в частния сектор са скъпи услуги, а какво да правят тези, които нямат, а те колко са?". Здравната каса към този момент финансира много малко часове, повечето са диагностични. Досега само едната социална група - възрастните, бяха ощетени, защото след мозъчни инсулти, посттравматични състояния, почти няма ресурс за работа с тях, това е социално слаба група и никъде не се работи в държавата с тях, включително и в центъра за рехабилитация. Поне другата социална група - децата, бяха защитени, в момента и те не са защитени. Какво се оказва? И двете социални беззащитни групи биват лишавани, а в същото време логопедите са нагнетявани, защото това е демотивация. Общината отпуска средства, те не се разпределят, логопедите са назначени до 30 юни, с временни договори, хора, които 18-20 години са работили.

Резултатът

За някои родители „свободата на словото" на тяхното дете ще струва „скъпо", „прескъпо", непосилно... Другите ще си я купят.

Малко по „хъшовски"

6 март е европейският ден на логопедията. На него всички логопеди в Европа празнуват по различен начин и изразяват своята съпричастност. Макар и редки, техните редици в България са много активни. Националното Сдружение на Логопедите в България вече 12-та година развива  изключително динамична дейност, а от две години е член на Европейския комитет. Тази година на Националната конференция на сдружението, която се проведе навръх празника - 6 март, се обсъди всичко нередно, което се случва в логопедичните планове в България, както и възможните стратегии за действие.

В  заключение ще кажа - вярвам, че развръзката на тази „речева" тема няма да се изразява в изречение, подобно на Вазовото от „Немили - недраги" - „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...". Защо ли? Защото, както госпожа Детелина Траянова каза неведнъж и на конференцията, и в нашия разговор, логопедите са креативни хора, а там, където има творческа мисъл, има и изход.

Нашият екип изразява своята съпричастност към дейността на сдружението!  

Автор: Силвия Чалъкова

 

 

Сподели: