Кибер връзки

В нашето детство, на родените около 1975-80 година, тази тема звучеше като научна фантастика, но все пак ние предвкусвахме реалната възможност фантазията да се окаже пророчество.

Но днес, когато всичко се случва онлайн, дали си даваме сметка, че пророчеството се е сбъднало, а стремежът към повече комуникация се е осъществил? Стремеж към комуникация ли казах? А нима най-разпространеното клише не е именно обратното - че кибер пространството е място за асоциални типове?

Каква е причината за нарастващия брой на хората, търсещи любов в нета? 

Всяко техническо средство, което улеснява човешката комуникация, бива използвано и в изграждането на интимните отношения. Някога любовните послания са се пренасяли чрез пощата и телеграфа, а днес възможността за връзка в реално време по телефона се обогати с електронната аудио-визуална комуникация и общуването в различни социални мрежи, което увеличи неимоверно броя, разновидността и качеството на връзките, изграждани с хората около нас.
Това развитие ни дава невиждани досега шансове както да откриваме сродни души, така и да се заявим публично, да бъдем откривани и да изграждаме отношения с всички, които ни интересуват.
Паралелно със запазване на традиционните срещи и запознанства в съвременния свят онлайн дейтингът (запознаването в интернет) става все по-доминираща практика поради своята бързина, достъпност и ефективност.

Не отдалечава ли интернет общуването хората от реалната интимност? 

Появата на всяка нова техническа възможност за комуникация е пораждала подобни страхове. Причина за това е традиционното ни алтернативно мислене, което противопоставя нещата, вместо да търси възможности за тяхното съчетаване.
За да избегнем примитивните интерпретации на онлайн комуникацията, следва най-напред да изясним нейната специфика и уникално място в контекста на цялостния спектър от комуникативни възможности.  Виртуалната комуникация с поддържане на аудио-визуална връзка в реално време създава максимални близки до непосредственото общуване възможности за дистанционна връзка. По тази причина много от бизнес контактите вече се осъществяват изключително в онлайн среда, включително и провеждането на различни срещи, обсъждания, дискусии, семинари и други групови форуми. В същото време е очевидно, че онлайн общуването не може да замени топлата човешка връзка в интимен контакт,  „офлайн комуникацията" проявяваща се в непосредственото живо присъствие и физически досег между партньорите. 

Затова при наличие на възможности повечето хора предпочитат живото общуване, а онлайн комуникацията просто го допълва, позволявайки поддържане и развитие на отношенията в моменти, когато хората нямат възможност да са едновременно на едно и също място. В този смисъл противопоставянето на онлайн и офлайн общуването е доста измислено.  Това са две възможности, които взаимно се предполагат и допълват, разширявайки шансовете ни да се чувстваме свързани, независимо от разстоянията и обстоятелствата.

Тезата, че мрежата изолира, се поражда от наблюдения върху хора с проблеми в реалното живо общуване, които предпочитат да прекарват повечето време пред монитора. Проблемът на тези хора не е интернетът, а отсъствието на реални възможности, мотивация  и усилия да изграждат т.нар. социална компетентност, свързана с уменията за междуличностно общуване. Реалната помощ за такива младежи не е в това да им се прекъсне интернет достъпът, а да им се предложат конкретни обучителни възможности за излизане от социалната изолация, включително и чрез по-ефективно използване на мрежата. 

Може ли да се опише някакъв по-специфичен типаж хора, които са по-склонни да търсят интимност пред монитора?

Едва ли.  Изборът каква част от общуването между хората, свързани в любовна връзка, се осъществява онлайн или офлайн зависи не от психичните им характеристики, а от житейските обстоятелства, при които те са поставени. Постоянно някои бездарни журналисти се опитват да ни „помагат" да се справяме със сложността на реалността, като фабрикуват какви ли не опростени типологии и класификации, алгоритми и правила.  Животът е необозримо по-сложен и всякакъв опит за генерализиране (свеждане на многообразието под общ знаменател) е опростенчество, което ни отдалечава от многоликата истина. Затова вместо да търсим общовалидни аксиоми, по-добре е да развиваме диференциран поглед към реалността, който да ни помага да възприемаме уникалността на всеки конкретен човек, ситуация или процес. Това е основната разлика между т.нар. диференцирани личности, които изграждат и притежават висока степен на емоционална и социална компетентност, и сивата маса зомбита, които лековерно приемат за чиста монета всички клишета и предубеждения, с които ни засипват медиите.

Напоследък дори се говори много често и за виртуален секс, масово явление ли е тази наклонност и какво го прави толкова привлекателен?

Това е много интересен феномен. Под виртуален секс се има предвид не просто осъществяването на сексуален акт чрез специфична компютърна периферия (от години се рекламират подобни устройства, които могат да предават движенията на еротичните партньори на разстояние и така да симулират директна генитална стимулация). Това обаче е твърде примитивен подход, при който сексът се приема отново само като физическо взаимодействие, и то локализирано единствено върху половите органи и т.нар. ерогенни зони. 

Съвременната представа за сексуалността е далеч по-широка и тя е фокусирана много повече върху споделените еротични преживявания в контекста на междуличностното общуване. В този смисъл дори явления като оргазма вече се приемат като феномен на съзнанието, а не като телесни рефлекси. Със способността си да създава обща виртуална еротично-емоционална реалност онлайн комуникацията наистина е в състояние да поражда сексуални преживявания, напълно съпоставими с тези, възникващи в непосредствената интимна близост. Това обаче не е откритие на интернет поколението. Още през миналия век се заговори за „телефонната любов" и споделените по телефонната линия еротични фантазии бяха превърнати в бизнес, разпространен и у нас.
Възможността за аудио-визуална връзка в реално време само допълва тази възможност.  Разпространението на подобни практики е свързано главно с лесната им достъпност.  Те могат да се случват на различни места и по всяко време - в офиса, вкъщи пред телевизора, дори в транспортни средства. Достатъчно е човек да си настрои съзнанието на тази вълна и да разполага с устройство, чрез което да влезе в резонанс с подобна готовност на определен партньор. Възможно е при подобни преживявания човек да преодолее много от ограниченията и задръжките, които възникват в офлайн общуването и да разкрива и споделя неподозирани страни на еротичното си въображение, без при това да се излага на традиционните рискове на живия сексуален контакт. 

Трудно обаче може да си представим развитието на подобна възможност извън действителната рамка на реални човешки отношения между реални хора, които се познават не само във виртуалното пространство. 
Онлайн еротиката наистина ни позволява да разкрием допълнителни страни на чувствения си потенциал, да обогатим общуването си, да придадем жизненост и динамичност на отношенията с любимите ни хора, дори и когато сме далеч от тях. Не бива да забравяме обаче, че техническите възможности не могат да подменят автентичното ни човешко присъствие и силата на любовта, която носим и развиваме у себе си, която сме готови да споделим във всяко пространство, което обитаваме.

Интервю на Силвия Чалъкова с доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м., сексолог

Сподели: