Раждане

Когато нещата се случват твърде бързо

Обикновено, когато чуем, че раждането на някоя жена е преминало за два часа, си казваме „щастливка”.

Когато нещата се случват твърде бързо

Но малцина знаят, че бързото стечение на раждането не винаги е преимущество, а може да се превърне в сериозно усложнение.

Норма и патология

В медицината за норма при първескини се счита раждането с продължителност от 7 до 14 часа, а при повторнораждащи от 5 до 12 часа. Когато този процес протича за по-малко от 6 часа при първораждащи, става дума за бързо раждане. У повторнораждащи за  по-малко от 4 часа. Тази патология се среща в 0, 4-1% от всички раждания.

Особености на преципитираното (бързо) раждане

Първи период

В този период започва разкритието на маточната шийка. Той е с най-дълга продължителност, чиято норма е от 5 до 12 часа при първескини и от 4 до 11 часа при следващи раждания. Когато говорим за преципитирана родова дейност, периодът е скъсен на по-малко от 3 часа. За начало се счита появата на регулярни контракции.

Нормата за първия период е контракциите да са на всеки 10-15 минути, а към края - на всеки 2-3 минути или по-често, при това се увеличава продължителността и интензивността им. В началото продължават 10-15 секунди, а в края - 60-80.

При прекомерно силна родова дейност, водеща до бързо раждане, контракциите са на кратки интервали от време - на всеки 2 минути и по-често. Това бурно развитие води до нарушение в маточно-плацентрания и фето-плацентарния кръвоток. Вследствие от което към плода постъпват по-малко кислород и хранителни вещества и се развива хипоксия (недостатъчна доставка на кислород). Хипоксията е опасно  състояние, което може да причини нарушение във функциите на централната нервна система на новороденото.

Бързото раждане освен това може да доведе до отлепване на плацентата - преждевременно отлепване на плацентата преди раждането на плода. В резултат на което бързо се развива остра хипоксия у плода. Ако отлепването на плацентата започне на фона на незрели родови пътища, се налага секцио по спешност заради тежката кръвозагуба както от майката, така и от плода. В случай, че се развива в периода на изгонването, когато е започнало предвижването на плода по родовите пътища, за ускорение на раждането се прави епизиотомия.

Втори период

Това е периодът на изгонването на плода, тоест предвижването му от матката към родовия канал. На този етап започват напъните.

Когато е в норма, вторият период при първораждащи е с продължителност 1-2 часа, а при повторнораждащи - 1 час. При преципитирано раждане периодът е скъсен съответно на по-малко от 1 час в първия случай и 10-15 минути във втория. При бързо раждане у плода може да възникнат кръвоизливи в меката тъкан на главата, в главния и гръбначния мозък, счупване на ключицата. У майката са възможни дълбоки разкъсвания на меките тъкани - на перинеума, шийката на матката, стените на влагалището.

Трети период

След раждането на плода започва последният, трети период на родилната дейност. В него настъпва отделянето на плацентата от стените на матката и преминаването й по родовите пътища. С последните контракции се ражда плацентата. Средната продължителност на периода е 30 минути.

При преципитирано раждане обикновено има усложнения, като кръвоизливи. Това е свързано с разкъсванията на меките тъкани и намаления тонус на преразтегнатото и изтощено маточно тяло.

Причини

Някои от най-честите причини за бърза родова дейност са: вродена патология на мускулните клетки на матката; заболявания на централната или вегетативната нервна система; Патология на бременността; заболявания на ендокринната система и нарушение в обмена на веществата; усложнения през бременността; възрастта на  първораждащата - по-малка от 18 и по-голяма от 30 години, както и поредността на раждането.

Въпрос към специалиста

Как може да се предотврати бързото стечение на раждането?

Това най-вече зависи от причината за преципитираното раждане. Когато причината е в някакво придружаващо заболяване, своевременното му лечение намалява шанса от подобен сценарий. Ако в основата е вътрематочна инфекция, установяването й, както и навреме започнатото антибиотично лечение на майката с подходящ антибиотик, биха предотвратили такъв механизъм на раждане. Съществуват все пак състояния, които не могат да бъдат променени и при които предвиждането на начина на раждане не е възможно. Важно е бременната да информира водещия раждането, ако има някакви съпътстващи състояния и с какво ги лекува, защото по тази информация може да се предполага при кои жени има по-голям риск от преципитирано раждане.

Автор: Силвия Чалъкова
Консултант: д-р Венета Стойкова, акушер-гинеколог, МЦ „Св. Димитър"; тел. 0898 40 88 72

 

Сподели: