Коледа + Виена = ВНЛ*
Празнична Виена – класика и сигурно място в топ 5 на коледните дестинации! Дори да не ни посрещне с пухкав и стелещ се като в анимационно филмче сняг, австрийската столица спира дъха с онзи празничен дух, който ни кара толкова да обичаме декември.
Празнична Виена - класика и сигурно място в топ 5 на коледните дестинации! Дори да не ни посрещне с пухкав и стелещ се като в анимационно филмче сняг, австрийската столица спира дъха с онзи празничен дух, който ни кара толкова да обичаме декември.
Във Виена Коледата е издигната в култ. Ето защо украсата на града е истински шок за новопристигналите туристи, при това не само тези от Източна Европа. Самата Виена прилича на гиздава коледна елха - нереалистична, пищна... Колкото и да я гледате, няма да й се наситите. Няколкото празнични дни, прекарани във Виена, уви, съвсем не са достатъчни. Вдигнете чаши за наздравица и се насладете на мига! Греяно вино - ароматно, топло, с дъх на подправки, предлагат навсякъде из улиците на града. Виенчани често се спират на по чаша пунш или дъхаво вино в омаята на коледния дух.
Тук украсите за Рождество се пазаруват в огромни количества. От витрина на витрина стигате до любимото на туристите място - площада пред катедралата „Св. Стефан".
И още: Нашмаркт - пазарът за вкусотии. Ще ви харесат и живописните бистра, събиращи шумни компании. Дори в студа всеки може да поседне на масите пред заведенията, защото за нас, клиентите, има специални печки за сгряване. Нашмаркт побира продукти, аромати и цветове от цял свят. В събота тълпата тук е огромна, чува се всякаква реч.
Кореняците виенчани са привърженици на традициите и най-любимата от тях се нарича Коледа.
Традиция е да се разхождат в събота и да пазаруват като за последно... Традиция е в неделя нито един магазин да не работи. Традиция е за закуска да се купуват топли, прясно опечени кроасани, хлебчета, щрудели. Традиция е...
Другата забележителност на Виена - Пратерът, е малко самотен и пуст навръх Коледа. В увеселителния парк могат да се видят предимно туристи, редящи се на опашка за виенското колело (8 евро на човек, завъртането е само веднъж!). Твърде вероятно е на празника останалите съоръжения да не работят.
Хундервасер - познавачите са категорични, че това е първото нещо, което трябва да се види във Виена. За по-припряните - уникалната къща може да се зърне и от прозореца на трамвая на път към Пратера.
Тук са и улиците на модните изкушения Марияхилферщрасе, „Грабен" и Кертнерщрасе - оживени, цветни и празнични от сутрин до мрак. А последната дума така не приляга на коледна Виена...
Виена е с население от 1,7 млн. жители (почти 2,2 млн. с предградията). Преди малко повече от 10 години градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градът е основан около 500 г. пр. Хр. като келтско селище. През 15 г. пр. Хр. става граничен град на Римската империя (Виндобона), пазейки границата от германските племена от север. От 1440 г. при Хабсбургите е тайна столица на Свещената Римска империя и център на културата, науката, музиката и изисканата кухня.
Това е градът, който два пъти спира страховитото нашествие на османските турци в Европа - през 1529 и 1683 г. През 1805 г. Виена е вече столица на Австрийската империя, а по-късно - и на заместилата я Австро-унгарска империя. Играе важна роля в европейската и световната политика.
Във Виена са родени и някои важни за България личности като чешкия историк Константин Иречек и княз Фердинанд I.
Днес Виена захласва туристите с императорските дворци Хофбург и Шьонбрун - с първия в света зоопарк: зоологическа градина Шьонбрун, Императорският театър (Burgtheater) и Виенската държавна опера (Staatsoper), художествените галерии, гледката от Виенското колело (Riesenrad) и Кулата Дунав (Donauturm), известните си музеи, всеки от които с над от 250 000 посетители годишно.
А сега внимание: Тук има 70 театъра, 4 опери и около 100 музея. Става ясно защо наричат Виена Европейската културна столица .
*ВНЛ - ученическото съкращение за „Вечна и Назабравима Любов" - драскали сте го по чиновете, рисувайки инициалите си.
Автор: Надя Йончева
Сподели:
