Lifestyle

Количката тясна за моята душа е...

Мина времето, когато детето ви тихичко си седеше в количката и единствено вие определяхте маршрута. Успявахте да напазарувате, да отидете до банката, да си поприказвате с позната, а вашият мъник е доволен от разходката, разположен удобно в количката.

Количката тясна за моята душа е...

Мина времето, когато детето ви тихичко си седеше в количката и единствено вие определяхте маршрута. Успявахте да напазарувате, да отидете до банката, да си поприказвате с позната, а вашият мъник е доволен от разходката, разположен удобно в количката. Но... дните на спокойствие се изнизват неусетно и обичайният режим се променя: детето решително отказва да седи в количката! То дори предпочита само да бута личния си транспорт.

Позната ситуация: гостите ще пристигнат след час, а у вас няма дори хляб! Бързо! Обличате якето, слагате обувките и побягвате! Лили, на годинка и два месеца, е истински развълнувана от неочакваната разходка. Но, щом вижда количката, тя започва да се дърпа. За нищо на света не можете да я накарате да седне в нея! Малката негодува и всячески се противопоставя на опитите на мама да я сложи вътре. Какво е това? Проява на упоритост? В някаква степен да, често децата реагират именно така на суетата и бързането, което не понасят добре. Но работата не е само в това. Както и много нейни връстници, Лили все по-често ще отказва да бъде пасивен участник по време на разходките. Тя наистина излиза извън кожа, когато се опитвате да ограничите свободата й, поставяйки я в количката. Разбира се, щеше да е много по-лесно, ако детето разбираше и седеше спокойно, докато пазарувате в магазина.

Нормално е промяната да ви изнервя. Когато проумеете, че това е естествен и закономерен етап от развитието на детето, приемате по-леко и търпеливо ситуацията. Момиченцето не иска и не може да стои неподвижно седнала или полулегнала. На нея вече не й е достатъчно само да наблюдава света около себе си, новите й възможности трябва бързо да се изпробват. Но... не се паникьосвайте! Още дълго време количката ще ви бъде в помощ по време на дългите разходки.

Вертикално положение

Малкото и безпомощно дете не познава други начини за придвижване, освен количката или родителските ръце. Когато започне да ходи, то открива, че може да бъде самостоятелно - да се насочва в посоката, в която то желае, без да зависи от вашата воля. Това е нормално - първите крачки на детето са и неговите първи стъпки по пътя на самостоятелния живот - пътят, по който родителите като че никога не сме готови да ги пуснем да вървят сами.

Първият симптом на тази самостоятелност е отказът да сяда в количката. Това е логично. Първоначално ще се учи да прави крачки, в продължение на няколко месеца упорито ще се опитва да стои изправено, да се придвижва само от едно на друго място, помагайки си със заобикалящите го предмети. И накрая ще направи най-важното откритие: неговите два крака го слушат! След това откритие животът му никога няма да е същият, а мъникът ще гледа на света по съвсем различен начин. Самочувствието му расте от новопридобитите възможности. Напълно естествено е да иска да изпитва същите усещания и извън дома, навън. На него му е абсолютно непонятно защо мама го кара да седи в количката, щом преди малко му се е радвала, докато е крачело из хола. Наистина, често ние сами объркваме децата, а после им се сърдим, че не ни разбират. Така в този период поощряваме детето да ходи вкъщи и на детската площадка, но извън тях ентусиазмът ни се изпарява. Бързаме, вече ни тежи да го носим на ръце дълго, а когато е в количката, отиваме в желаната от нас посока, без да спираме и да обясняваме. С други думи, причините да слагаме детето в количка са много... и все разумни - но само за нас, възрастните.

Да тръгваме!

Разбира се, винаги може да настоявате малчо да седне в количката, особено ако нямате избор. Но бъдете готови, че той няма да се примири лесно и ще изразява мнението си шумно и яростно. Помнете, че все още не е излязъл от „трудната" възраст - думата „не" е неговият начин да се утвърди като отделна личност. Постарайте се да му отвлечете вниманието от „борбата за свобода". Покажете му, че ще може да вижда от количката кучето, витрината и другите деца, които минават покрай вас. Ако нищо не действа и детето не се успокоява, клекнете до него и го успокойте, но не го вадете от количката. Най-добре съкратете маршрута на разходката, дори и да не сте успели да свършите всичко планирано. Бъдете категорични - „Сега отиваме до магазина, защото бързаме, но после ще слезеш от количката и ще ходим!"

Нов етап

Да, преди детето спеше ангелски в количката докато вие пазарувахте, плащахте сметките и разговаряхте с приятелки. Но сега по-добре да не го взимате с вас, ако имате да свършите работа, защото ще е „кисело" през целия път. Мъникът има право да протестира: в количката скучае, пропуска много интересни неща, а играчките, взети от дома, за да го забавляват, вече не са на мода. Когато все пак намерите търпение и детето е вече готово да върви редом до вас, използвайте момента да го въведете в света на възрастните. Започнете с обяснение на правилата за безопасност при движение на улицата. Колкото по-рано се научи да държи мама за ръка и да се пази, толкова по-добре. Ако имате време и тротоарът е достатъчно широк и равен, позволете на детето само да бута своята количка. Опирайки се на нея, то ще пази равновесие и ще стъпва още по-уверено. А колко гордо ще бъде, ако в количката седи неговият Мечо! Така неусетно той прекрачва прага - към света на големите хора... като ви подражава.

 Резервен вариант

Ако детето ви е „убедило", че повече няма намерение да се вози в количката и всички методи за разрешаване на този проблем „по мирен път" са изчерпани, замислете се за алтернативните средства на придвижване.

Кенгуру/слинг - има огромно разнообразие от модели на т.нар. „вертикални приспособления за носене". Леки и компактни, те ще ви спасят, когато след 10 минути разхождане мъникът се умори и ви помоли да го носите на ръце.

Лека лятна количка или колело/количка с дълга дръжка - подходящо превозно средство за кратки разходки. Детето е във възторг да седи на седалката, вместо в старата си масивна количка, удобно му е, а светът е като че по-близо до него, при това без да го застрашава - предпазните колани няма да позволят да падне. Освен това може и да задава посоката на движение. Колелото с дълга дръжка е отлична възможност да бъде активно и да усвои сложните моторно-двигателни навици.

Детска седалка за колело - ако вашето дете е вече достатъчно голямо (около 3 годинки), за да ви придружава по време на велосипедната разходка, можете да монтирате сигурна детска седалка към колелото си - и тук моделите и вариантите са разнообразни. Разбира се, предпазната каска за главичката е задължителна!  

 

Автор: Биляна Цветкова

 

 

Сподели: