Криза на третата година

Когато вашето, доскоро спокойно и мило дете, все по-често казва: „Не! Не искам! Няма!” Когато всичките ви молби остават незабелязани, или съвсем умишлено биват пренебрегнати.

В средата на втората или началото на третата година на детето, родителите се изправят пред едно от най-сериозните предизвикателства в сравнително лекото до този момент общуване. А именно: честите прояви на инат и пълната апатия относно някои (или в повечето случаи всички) родителски забрани. Това е момент, който много родители посрещат със силен стрес, страх и неразбиране. В повечето ситуации се питат: „Какво се случва с детето ми? Откъде идва проблемът с неговото поведение?”

Бързам да ви успокоя и дебело да подчертая – проблем няма! Дори напротив! Тези „особени“ състояния са част от естественото, нормално развитие на вашето дете. Те са белег на навлизане в кризата на третата година, а повод за притеснение бихте имали единствено при тяхното отсъствие.

Какво представлява кризата на третата година?

Всеки етап от живота и развитието на човека притежава и своята криза, която бележи навлизането и излизането от определен период, в който се реализират конкретни задачи.

Кризата на третата година е особено важна, защото това е моментът, в който се заражда Аз-ът. Ако дотогава детето е говорило за себе си по име, както го наричат възрастните, то сега се отделя от тях и възприема себе си като напълно самостоятелна личност. Основен белег за това е, че детето започва да казва: „Аз съм“, „Аз искам“, „Аз мога САМ“. 

Аз - това е способността на детето ви да схваща себе си като отделен човек, това е моментът на раждането на личността му. Преди възникване на личността не можем да говорим и за възпитание като оценка за редно и нередно, защото на практика все още нямаме личност, която да възпитаваме. 

Как се чувства детето ви в този период?

У детето се заражда силно желание да отстоява новообразуваната личност. То се чувства равно с другите личности, т.е. с възрастните. Изправено е пред противоречие при всеки опит на мама или татко да го лишат от възможността да се справи само с важните за него задачи и решава този конфликт чрез противопоставяне на всяка една забрана.

На практика детето ви заявява и отстоява себе си и правото си да бъде равен. 

Този период и тази опозиция на детето са и моментът, в който човек формира волята и способността да отстоява себе си. Категорично бихме могли да кажем, че плодовете на кризата на третата възраст се берат цял живот. Една лошо преминала криза, с прекалено налагащи се и забраняващи родители, формира у младия човек убеждението: „АЗ не мога“, „Аз не бива да отстоявам себе си, защото нямам право“, „Винаги има някой друг, който знае по-добре кое е добре за мен, „Аз нямам право на глас и лично мнение.“ Тези убеждения се превръщат в стил на поведение за целия последващ живот и са изключително трудни за преодоляване или терапевтиране. 

Детето ви често казва „НЕ”, за да докаже и на себе си, и на другите, че може да се противопостави и да се отстоява.

Как да постъпим правилно в тази ситуация?

Основните две позиции, които родителите заемат, са:

- пълно противопоставяне и абсолютна забрана (което би довело до нещо като „война“ с детето), или

- пълно съобразяване с неговите състояния, което отново е грешно и детето много скоро ще е безкрайно налагащо се и несъобразяващо се с авторитета на родителя и изискванията, които той има към него.

Най-редното поведение е компромисното: когато в някои ситуации родителят прецени, че може да се съобрази с детето, а в други избере да не го прави, но изчерпателно и спокойно му обясни защо това няма да се случи.

Съществува и трети вариант, в който и родителят, и детето направят компромис и се съгласят, че неплануван десерт ще има, ако то си прибере играчките. Така ще е успяло да защити желанието на Аз-а си, а родителят е предал правилно урока, че всяко нещо има цена и трудът се награждава подобаващо.

Автор: Гергана Костадинова,

магистър по Психология и психопатология на развитието

Сподели: