Здраве и красота

Лазер срещу скалпел

В първа АГ болница “Света София” започнаха процедури за неинвазивно лечение на гърдата.

Лазер срещу скалпел

Така тя се превръща в първото лечебно заведение в България и третото в Европейския съюз след клиничните проучвания, която предлага  лечение на фиброаденоми с революционното ултразвуково устройство EchoPulse, разработено от френската компания Theraclion. Другите две болници са в Швейцария (Brust Zentrum, Цюрих) и в Германия (Marienhospital, Ботроп). Елица Гудева от Варна е първата пациентка, подложена на тази процедура. Марияна Камбурова от Русе пък е оперирана в морската столица. Ето как двете са преживели отстраняването на фиброаденома си.

Фиброаденом - най-чес­то сре­ща­ни­ят доб­ро­ка­чес­т­вен ту­мор на млеч­на­та жле­за. Образува се от разрастване на съединителната тъкан и епитела на млечната жлеза и се смята за отклонение от нормалното им развитие.

Кога разбрахте за фиброаденома?

Елица: Преди 3 години, когато бях на 24. Бях родила и все още кърмех. Фиброаденомът според мен се беше появил дори по-рано, но в началото мислех, че е запушен канал или нещо от кърменето. Когато не изчезна с времето, реших да отида на лекар.

Марияна: Преди 15 години. Докато се къпех в банята, напипах малко топче. Тогава не се реших да го премахна, защото се страхувах от операцията. Следих го във времето. Преди две години, когато започна кампанията за борба с рак на гърдата, реших да не отлагам и го отстраних.

Каква беше първата ви мисъл?

Елица: Има една книга „Отива една жена при лекаря", в която мъжът разказва как жена му умира от рак на гърдата. Ако трябва да съм честна, това ми беше първата мисъл. На първия преглед докторът не можа да определи каква е бучката ми. Чак когато отидох на втори преглед, ми казаха, че е фиброаденом. Тогава просто изпитах облекчение.

Марияна: Страх. Много се изплаших. Чувството беше ужасно. Човек първо се сеща за най-лошото, но силно се надявах да не е рак. Отидох на лекар. Той ми обясни, че е фиброаденом. Успокои ме, че не е опасно, но е желателно да се махне, тъй като в някои от случаите може да се изроди в злокачествено образувание.

Как избрахте болницата, на която да се доверите за отстраняването му?

Елица: Вариантите за мен бяха два. Първият е оперативно премахване, при което най-вероятно щях да проуча къде може да се направи. Най-много ме интересуваше как ще се направи разрезът, за да не остане голям белег. Другият вариант, който открих в България, беше премахването чрез ултразвук. Бях прочела за това в една статия в интернет, там имаше e-mail адрес, на който писах. Когато ми отговориха, разбрах, че апаратът се намира в I АГ „Света София" в София, и повече не съм се колебаела, отидох там.

Марияна: Тогава нямаше вариант за премахване без операция. Осъзнавайки, че няма как да се избегне скалпелът, започнах да търся по форумите мнения на жени, минали по този път. Насочих се към онкологичната болница във Варна. Не исках да е много далече от родния ми град, защото всяко пътуване е свързано със средства. Попаднах на страхотен екип от лекари, на които благодаря от сърце за професионализма и отлично свършената работа.

С какви мисли прекрачихте болничния праг?

Елица: Бях притеснена, разбира се, защото не знаех дали ще се усеща нещо и какво точно. Също така знаех, че трябва да се постави местна упойка, а дотогава не ми бяха правили интервенции с упойка. Но като цяло се бях настроила, че ще мине бързо и леко.

Марияна: Бях уплашена. Предстоеше ми операция. Преди нея пълна упойка, а след нея - хистологично изследване на бучката. Всичко мина благополучно. Когато се събудих, първата ми мисъл беше дали всичко е наред с хистологичното изследване. Слава Богу - резултатите бяха добри.

Как се почувствахте след отстраняването на фиброаденома?

Елица: Аз бях в съзнание по време на премахмането му. Апаратът действа с нагряване до много висока температура, а фиброаденомът се разделя на отделни участъци, които се третират. Като цяло усещанията ми бяха различни. Имаше точки, в които почти нищо не усещах. В по-голямата част усещах някакво загряване отвътре, но не беше болезнено. И имаше няколко участъка, в които усетих малко болка, може би там упойката беше по-слаба. Моят фиброаденом беше сравнително малък, участъците не бяха много и свърши бързо.

Марияна: Почувствах облекчение. Повече от 10 години съм живяла с него и със страховете, свързани с него. Бях прескочила сериозно препятствие. Така гледах на нещата. Преди операцията ме попитаха, ако открият нещо нередно, дали давам съгласието си да ми отстранят цялата гърда. Аз отказах. Така че си отдъхнах, че всичко е наред. С облекчение прегърнах дъщеря си.

Кога се възстановихте напълно и се върнахте към нормалния си начин на живот?

Елица: Веднага. Тръгнах си след процедурата. Тъй като не съм от София, бях отишла там за процедурата, и използвах момента да се срещна с приятелка. Цял ден се разхождахме, а вечерта пътувах обратно за Варна.

Марияна: Много бързо. На третия ден вече се разхождах, а след две седмици бях напълно възстановена.

Въпросите зададе Цветелина Терзиева

 

Сподели: