Развитие и обучение

Личностен ръст

Когато говорим за реалния живот, в никакъв случай не можем да кажем, че има готови универсални рецепти за всеки случай.

Личностен ръст

Затова една от главните задачи на родителите е да формират у детето си умение да взима самостоятелни решения какво да прави, кога и защо.

Често родителите изземват правото на детето да избира и преценява

Малкият човек, също като възрастния, трябва да има право на глас при решаване на важните въпроси и да бъде уверен, че участва активно в семейния живот.

Вашият мъник се развива прекрасно, трупа опит и започва да става все по-самостоятелен. Тази самостоятелност е ограничена от неговата възраст и постепенно ще се променя в различни направления и характер на проявление. През втората годинка от живота си детето вече е разбрало, че може само да се движи и да борави с някои предмети. След известно време достига до изключително откритие: разбира, че може само да избира играчките си, избира какво да нарисува, измисля разказ по рисунки или игри, общува с деца и възрастни, независимо от техните желания и нужди. Вече самостоятелно твори, строи и се грижи за по-малките. Понякога връстниците му се подчиняват по време на игра, случва се да побеждава в спорове, даже мама и татко се съобразяват с неговото „искам" или „не искам".

Веднъж се прибирате вкъщи от магазина и откривате, че във ваше отсъствие четиригодишната ви щерка е включила пералнята, за да изпере дрехите на куклите и е наводнила съседите. Или петгодишният ви син е решил самостоятелно да поправи play station-а си и го е разглобил, докато е бил включен в контакта... Наясно сте, че трябва да предоставяте на детето си възможност да проявява самостоятелността си, за да не се превърне в послушен и пасивен изпълнител на изискванията на околните. Заедно с това, обаче всяка самостоятелност се явява положително качество дотолкова, доколкото не нарушава установените в обществото норми и не заплашва безопасността на детето. Затова, както във всяко семейство, пред вас се изправя въпросът за „дозата" на детската самостоятелност, която е допустима и необходима за правилното развитие на детето.

Нива на самостоятелността       

Стихийното поведение на детето няма нищо общо с неговата самостоятелност, зад която винаги стои възрастен. Детето расте и въздействието на възрастните над него става все по-малко и по-малко. Постепенно, въз основа на съществуващите норми на поведение и навици, т. е. на формираните стереотипи, се изгражда и същинска самостоятелност.

Нивото на самостоятелност се увеличава пропорционално на повишаващите се възможности на детето да изпълнява сложни физически и умствени действия. Уменията да се облича и да яде без помощ се оценяват като проява на самостоятелност при тригодишните, но това е недостатъчно за петгодишните. Самостоятелността не се развива без първоначално подчинение на изискванията на възрастните и без едновременно с това да се развива собствената инициативност на детето. Колкото по-добре вашият мъник е усвоил и осмислил нормите на поведение, толкова по-широко се разпростират възможностите му за прилагането на тази самостоятелност в нови условия. За съжаление, много често родителите подбуждат детето да действа самостоятелно, да разсъждава и да оценява ситуациите, но в същото време напълно потискат неговата инициативност.

Грешките на родителите

Никой не би поставил детето си в клетка с тигър, за да се научи на самоотбрана. Разбира се, мъникът не трябва да попада в ситуация, в която не може да се справи сам. Ясно е и друго: ако детето постоянно се държи за полата ви, то няма да се научи на нищо. Как да намерите „златната среда" при възпитаването на самостоятелност?

Често родителите изземват правото на детето да избира и преценява с кого да си играе на площадката, на какво да си играе, какъв спорт да спортува, а накрая избират и училището, професията и половинката в живота. Подобна опека убива всяка инициатива от страна на детето. Разбира се, много вероятно е това да се случва, заради прекомерната и сляпа родителска любов към рожбата или заради постоянния страх, че с нея може да се случи нещо ужасно.

Възможно е родителите (най-често майките) да използват детето за удовлетворяване на собствените си потребности: грижата за него заменя всички "нормални" пътища за самореализация - и в личностен, и в професионален план.

Случва се, когато човек е имал не до там щастливо детство, по-късно като родител да реши да се нагърби с всичко, дори и с нещата, които детето му може да върши само. Детето е здраво и се развива добре... Да не би това да е малко? Може и да е достатъчно, ако вие имате „еликсир за вечен живот" и планирате да сте винаги до чедото си, ежеминутно да изпълнявате неговите желания, да го предпазвате от всякакви беди и излишни усилия. Позволете да напомним, че крайната цел на възпитанието е в това да подготвим детето за онзи момент в живота, когато то ще излети от вашето „уютно гнездо". И ще му се наложи самостоятелно да „свие" собствено. А ако не сполучи, защото когато е било време, не сте му давали възможност да се изявява и да преживява естествени разочарования?

Какво пречи на детето да се изявява?

Причините са много. Те могат да са вътрешни и външни. Нека опитаме да изброим някои от тях:

  • Страхът, който детето показва със „Страх ме е!". Той може лесно да бъде преодолян с вашата помощ и подкрепа.       
  • Неумението и незнанието. Постепенно тези явления се заменят с компетентността на детето в пределите на възрастта му. Ще му бъде по-лесно, ако вие му помагате в усвояването на различните навици и сте го научили да разсъждава.
  • Прекомерно послушание, породено от строги ограничения и излишен контрол. Само и единствено във вашите ръце е да премахнете излишните забрани и да не възпрепятствате инициативността на детето.
  • Очакването на наказание. Методът на пръчката и морковът не е най-подходящ при възпитанието на самостоятелност. Наказанието единствено отлага във времето негативното поведение без да предотвратява, а даже усилва причината за повтарянето на това поведение.
  • Неувереност в собствените сили. Единствено опитът ще укрепи увереността в себе си и ще изпълни детето с гордост от собствените постижения.
  • Липса на атмосфера за свободно творчество в семейството. Стремежът да подражава на възрастните и широките възможности за разнообразни дейности са един вид стимули за инициативността на детето.
  • Неразумните прогнози на родителите: „Искаш да останеш без ръце?" (синът ви е поискал да работи с пила); „Искаш някой да те открадне?" (дъщеричката ви е изявила желание да се излезе сама пред блока).
  • Чувството за вина, насаждано от родителите. Детето често слуша от тях упреци: „Срамувам се от теб"; „Разочароваш ме с твоите своеволни постъпки". Заплахите за неодобрението на околните: „Утре ще разкажа в детската градина какво направи"; „Кой ще иска да си играе с теб след това?".
  • Манипулиране чрез любов: „Ако ме обичаш, недей да правиш това!"; „Сега вече мама те обича!".
  • Недоверието на родителите. Петгодишната ви дъщеричка ви моли да се грижи за братчето си, докато вие приготвяте обяда. Рискувайте! Доверието развива у децата самостоятелност и самоуважение.
  • Нетърпението и нетърпимостта на родителите. Когато детето се заявява като личност и иска само да направи нещо (да си завърже връзките или да покани приятели), вие трябва да се радвате - то се движи уверено напред по пътя на своето развитие. Позволете му да направи това само и по своему.
  • Правилата вкъщи. Ако за вас са по-важни редът и тишината вкъщи, то може би сте избързали с раждането на детето.

Как да развивате инициативността?

Преди всичко не трябва да вършите нещата, които детето може и е длъжно да свърши само. Просто му дайте възможност само да избере тези домашни задължения, за които да отговаря. Малкият човек, също като възрастния, трябва да има право на глас при решаване на важните въпроси и да бъде уверен, че участва активно в семейния живот.

За да подтикнете детето към действие, може периодично да го поставяте в ситуация на избор, когато му се налага да взима решение без чужда помощ. И, разбира се, необходимо е да обсъждате с детето различните варианти на поведение, да го учите да анализира обстоятелствата, в които попада.

Известно е, че за да получите удовлетворение и да закрепите увереността в собствените сили, всяко начинание трябва да бъде доведено докрай. А най-добрият помощник в това безспорно е заслужената похвала и вярата на родителите в успеха. Неуспехите трябва да се приемат с чувство за хумор: никой не е застрахован от грешки. Важно е те да служат за поука. Трябва да възпитате в детето си умение достойно да преживява трудностите. Не винаги нещата могат да бъдат свършени бързо и добре. Затова разрешавайте на детето си понякога да върши неща, с които не може да се справи. Неправилно свършената работа е нищо в сравнение с гордостта от реално оказаната помощ.

Постарайте се да спечелите доверието на детето, за да знае, че може да разчита на вас. Усещайки подкрепата ви, то ще проявява самостоятелност в мислите си, в делата си, в изразяването на чувства и емоции.

Забележителен помощник

1 Малката домакиня също обича чистотата и иска да прави всичко, което вие вършите ежедневно. Забележително желание - постарайте се да не го убиете със своя авторитет: оставете я да замита там, където на нея й харесва. След това вие сами ще изметете, само се постарайте това да стане незабелязано! Малката трябва да се гордее с работата си.

2 Ръчичките на помощника са толкова малки! Най-добре е да му поверите да нарежда или да отнася пластмасовите чинии от масата. Дори и да изпусне някоя чинийка, няма повод за сълзи. С тях няма да се нарани.

3 Верният приятел (кучето) има нужда от грижи и хранене - това почетно задължение може да се повери на мъника. А след няколко години ще могат и да се разхождат заедно: хем кучето ще е доволно, хем детето - полезно. 

Най-важното накратко

Развиването на самостоятелност у детето има три нива:

Първо - Детето действа в познати условия без напомняне и помощ от ваша страна. То само прибира играчките си, само отива да измие ръцете си преди ядене, само се сеща да каже: „благодаря" и „моля".

Второ - Детето постъпва правилно в нови, необичайни, но близки и подобни ситуации. Например, след като се е научила да измива обувките си след разходка, вашата дъщеричка сама решава да измие и ботушите на болната си баба.

Трето - Усвоеното от детето правило придобива обобщен характер и определя неговото поведение във всякакви ситуации. Момчето само донася стол за съседката, дошла ви на гости, отстъпва място на по-възрастните в рейса, пропуска жените да минават напред.

Автор: Биляна Цветкова 

 

 

Сподели: