Магическите места на Източните Родопи

Познаваш ли миналото си – ще узнаеш бъдещето си

Свикнали сме да повтаряме, че България има „голямо културно наследство", „уникална природа", а „ние сме древен народ с богати културни традиции" и т. н. Но доколко действително познаваме българските исторически и културни забележителности? Някак лесно се изкушаваме от „чужбинските" прелести, а се оказва, че не познаваме отблизо невероятните природни богатства, археологическите и историческите паметници на страната си, доста от които са по-древни и носят изключително ценна за цялото човечество информация. Няма да се впускам в темата за участието на държавата в опазването и популяризацията на тези обекти, предпочитам вместо това да ви заведа на разходка из магическите места на Източните Родопи.

Идва пролетта, а с нея у нас се възраждат откривателският дух и жаждата за пътешествия и някак естествено поемаме на юг.

Избираме за опорна точка на нашия дълъг уикенд гр. Кърджали - разположен на двата бряга на р. Арда и на 260 км от София. Природата е дарила този край с изключителна красота - за този, който досега не е стъпвал там, изненадата е голяма. Не бързайте, а отбийте по селските пътища от Хасково за Кърджали и си подарете разкошни гледки.

На около 1 км северно от с. Бели Пласт, до самия път ще попаднете в причудливото „царство" на Каменните гъби, разположено на цели 3 хектара. Гъбите са високи по около 2,5-3 м, а розовият им цвят се дължи на минерала клиноптилолит (известен още като Родопското чудо, с изключително благотворно влияние върху организма и употребяван от край време от местните). Друг подобен природен феномен е Каменната сватба, която се намира на няколко км преди Кърджали (до с. Зимзелен). Варовиковите скални образувания наподобяват група сватбари, а две от фигурите са в червеникав, почти с цвета на човешката кожа цвят и ясно се открояват като младоженец и младоженка. Невероятното майсторство на природата няма как да ви остави безразлични и със сигурност ще прекарате известно време в снимки или просто любувайки се на пейзажа.

Добре планираното пътешествие в региона задължително включва посещение на язовир „Кърджали" . Стената на това родопско „море" надвишава 100 м, а околните селца предлагат многобройни варианти за настаняване и привлекателни ресторантчета. Със своята обиколка от около 25 км язовирът е рай за рибарите и любителите на природни красоти (особено впечатляващи са гледките откъм южния бряг в близост до „нулата" на язовира).

След като сте добре отпочинали, може да се отправите към перлата на региона - невероятния Перперикон. Археологическият комплекс е разположен на висок повече от 470 м скалист връх на 15 км североизточно от Кърджали. Край него тече златоносната р. Перперешка, оформила плодородна долина. До Перперикон се стига по нов асфалтов път, а в подножието на хълма е построен удобен паркинг. На входа за обекта освен с билети може да се снабдите и с полезна карта на забележителностите и маршрутите на комплекса. Планирайте изкачването си в прохладен час, тъй като пътят нагоре е дълъг и сравнително тежък. Ако сте по-трудно подвижни, ви препоръчвам да попитате за по-лесната пътека, по която може да се качите до крепостта - тя е по-дълга, но много по-лека и обикновено се ползва на слизане.

По който и път да се изкачите, усилията ви ще бъдат възнаградени. Следите на близо 8 хилядолетия история могат да бъдат видени на земите на Перперикон (около 12 кв. км). Mегалитно светилище от древни тракийски времена, изключително запазен храмов комплекс с тронна зала, развит скален град с водопроводна система (на върха на планината!), множество култови съоръжения, гробници, средновековна крепост - това са само част от забележителностите на вечния град, сравняван неслучайно с Мачу Пикчу.

Великолепните находки сочат, че именно тук се е намирало прочутото в Античността прорицалище на тракийския бог Загрей, известен по-късно в гръцката митология като Дионис. Тук върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Самият Херодот говори за най-свободолюбивия тракийски народ - сатрите (или още бесите), които държали храма на бог Дионис с прорицалище, равно по слава на прочутото светилище на Аполон в Делфи. Според него храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх.

Две изключително известни прорицания, за които има исторически сведения, са извършени именно тук - на Перперикон, бащата на първия римски император Октавиан Август разбира, че синът му ще бъде господар на целия свят. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят.

Невероятно е, че дори и днес може да видите точно къде с е случило всичко това, да вървите по същите тези изгладени от стъпките на десетки поколения  камъни, да разгледате внушителните шарапани - съдовете, в които е приготвяно свещеното вино. Магнетизмът на това място е изключителен. Когато наблюдаваме ширналата се плодородна долина и меките форми на върховете през „прозореца" от „стаята на принцесата" в двореца, някак естествено разбираме защо древните са избрали тъкмо този връх за свое свещено място. Неслучайно многократно Перперикон е бил „ябълка на раздора" във времената от древността до късното Средновековие. Разбираемо е желанието и на простосмъртния турист да иска нещо за спомен от свещения град - в подножието на хълма може да си вземете сувенири с изображения на древната богиня Умай (чийто образ е издялан горе в скалите), късче скъпоценен метал или камък от земята на златото (само на километри от там има древни златни мини).

Дори да сте само за 2 дни в този край, няма как да отминете едно от другите му чудеса - тракийската гробница в с. Татул. Минаваме през застиналия във времето Момчилград, за да стигнем 15 км по нагоре до селото и комплекса Татул, състоящ се от древно светилище и средновековна крепост. Смята се, че светилището е от IV хил. пр.н.е. Скала във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха й се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепромокаем хоросан през римската епоха.

Има различни предположения кой е положен там - от знатен тракийски владетел до най-известния тракиец Орфей...

Това светилище отново е на височина, по-голяма от тази на околността - източната част на светилището е отворена към изгрева, най-вероятно заради култа към бога Слънце и за наблюдение на небесните тела, по които траките са синхронизирали календара си.  

И ние присядаме по залез на камъните и отправяме взор назад във времето и навътре към себе си - толкова много поколения са живели в земите на древна Тракия, толкова история е сътворена, забравена и преоткрита, преплитат се митове и реалност в този магичен край на България. 

Автор: Теодора Атанасова

Сподели: