Родителска практика

Малък голям актьор

Представяме на вашето внимание априлската звезда от корицата на списание „Кенгуру” - Константин Иванов Христов, на 1 годинка, който спечели нашите симпатии на конкурса на “Бебемания”.

Малък голям актьор

Представяме на вашето внимание априлската звезда от корицата на списание „Кенгуру" - Константин Иванов Христов, на 1 годинка, който спечели нашите симпатии на конкурса на "Бебемания". Макар че още не може да изрича повече от 3-4 думи, неговите бляскави сини очи се усмихват непрекъснато и спазва всички насоки на фотографа по време на фотосесията като един малък голям актьор. От разговора ми с майка му Ивета Илова Мрасленска се досещам на какво се дължи изумителното му спокойствие и желание да общува, той просто е едно щастливо дете, отглеждано в разбирателство и уважение към личността и желанията му.

Ето какво казва майка му за него, която от позицията на своята младост, тя е на 22 години, носи обаянието на чистата мисъл и простичката мъдрост за живота - да го възприема такъв, какъвто е, с усмивка и добро отношение, без предразсъдъци, куртоазия, без болезнени промени във възприятията поради личностна неосъщественост. Разговорът с тази млада жена беше удоволствие за мен. 

Имахте ли амбицията детето ви да стане лицето от корицата, когато участвахте в нашия конкурс на "Бебемания"?

Аз всъщност разбрах случайно за него, когато отидохме там, и силно се съмнявах, че ще ни изберeте. Въпреки че откакто Коци се е родил, ми се иска да бъде рекламно лице. Но досега не съм правила нищо в тази насока, все си мислех, че е много малък за подобни неща и че няма да може да стои прав, макар че той проходи рано и е много пъргав.

Планирано дете ли беше?

Не, не беше. Стана случайно, но като разбрах, много се зарадвах, бях изключително щастлива от новината.

Сега градиш ли планове за Константин? Как виждаш бъдещето му, бъдещето си?

Това, което планирам, е да се върна на работа, защото в момента там съм много нужна. Когато забременях, всички бяха разочаровани. Предстоеше ми издигане в йерархията, заради бременността се отложиха тези планове. Скоро обаче ще трябва да запиша Коци на ясла, аз всъщност изобщо не искам да го оставям, но се налага.

Кое е по-важно за теб - работата или отглеждането на детето?

Детето ми е на първо място. С работата, ако не стане, ще намеря друга. И все пак като една съвременна жена за мен е важно и да работя. Кариера трябва да се гради, това е задължително.

Таткото помага ли ти в отглеждането на малкия Коци?

Да, помага ми изключително много, още от самото раждане. Аз до онзи момент никога не бях пипала малко бебе, не бях гушкала и даже когато ми го донесоха за първи път, не знаех как да го взема. Хванах го под мишниците и го вдигнах прав. Влиза една акушерка и започва да ми се кара: „Kак може да не му хванеш главичката", а той си я държеше изправена и беше доста стабилен, роди се и голям - 4 кг и 53 см. Таткото още след изписването пръв го изкъпа. Мен ме беше страх заради пъпната връв, която още не беше паднала. Тогава се разбрахме, че това ще е неговото задължение през първия месец, а после аз. През нощта ставаше всеки път с мен, аз съм много доволна от него.

Нормално ли го роди или със секцио?

Макар че беше много едър плод, успях да го родя нормално след 15-часово раждане.

Кърмеше ли?

Не, не успях. Нямах кърма от самото начало. Наложи се да го храня с изкуствена храна от първия му ден, заради което получи алергия към белтъка на кравето мляко. Така премина на специално мляко, което ни го изписват по здравната каса.

Къде спи Коци?

След множество неуспешни опити да го научим да си спи в креватчето, без да плаче, той научи нас и сега спи в нашето легло. Всъщност той ни учи на всичко.

Какво мислиш за всички онези правила, които ни учат да не оставяме детето да спи при нас, да не го носим на ръце и т. н.?

Аз бях на същото мнение. Като родих, си казах няма да го приспивам на ръце, ще спи само в собственото си легло. Но, общо взето, ние не можем да кажем какво ще е, децата сами ни учат. В действителност те решават какво ще е и как ще е. Все пак се опитвам да не му давам всичко.

Моето послание към другите родители би било - да не слушат абсолютно никого как да си гледат децата, а да го правят както те го чувстват, защото намесата на бабите, лелите и т. н. е нещо много лошо.

 

Материала подготви: Силвия Чалъкова
Фотограф: Момчил Христов
Със съдействието на: Градински Център "Флора"

 

 

Сподели: