Родителска практика

Мама и... Мама

Веднъж една мъдра жена ми каза: „Това, че не вярваш в дадено нещо или го отричаш, не означава, че то не съществува". Нали знаете как неколкочасова лекция, пълна с научни доказателства, може да не ви убеди в дадено твърдение както това успява да направи п

Мама и... Мама

Веднъж една мъдра жена ми каза: „Това, че не вярваш в дадено нещо или го отричаш, не означава, че то не съществува". Нали знаете как неколкочасова лекция, пълна с научни доказателства, може да не ви убеди в дадено твърдение както това успява да направи простичко изречение. Някои хора, независимо от пол, възраст, политически и религиозни убеждения, влагат доста усилия в това да променят нечий друг живот. Защо? Не съм сигурна, че имат отговор на този въпрос. Но го правят. Ако не успеят, поне се „стараят" да мрънкат, хулят и създават колкото може повече проблеми на онези, които не влизат в техните рамки на „добро поведение".

СВЕТЪТ Е РАЗЛИЧЕН

Светът е шарен. Хората са различни - всеки е щастлив по своему. Но изведнъж идва някой, който слага рамки. Тези, които влизат в критериите нямат проблеми. Онези, които са подали нос навън, се кастрят като излишни клончета на младо дръвче. Понякога ние не зачитаме рамките, друг път отричаме онова, което е извън тях. Все пак животът се случва такъв, какъвто е. Някои неща не ни харесват, но дори и да се правим, че ги няма, да дърпаме децата си настрани от различните или да им затваряме очите с длан, докато „опасността отмине", не означава, че животът няма да ни срещне с тях отново. Затова някои хора предпочитат да обяснят на своите наследници екстравагантността на света. Подготвеното човече не страда от предразсъдъци, общува без проблем с околните и по-лесно приема предизвикателствата на новото време.

 КАТО НОРМАЛНИТЕ РОДИТЕЛИ

В България има хомосексуални хора. И не само от онези, които правят шоу по улиците и дискотеките. В България съществуват еднополови семейства, които водят нормален начин на живот. Тях също ги вълнуват цените на памперсите, късното захранване и приемът в детските градини. Оказва се дори, че фактът, че държавата не им дава официален статут на семейства им осигурява предимство за забавачките - въпреки че има партньор, майката на хлапето се води самотна и това му дава допълнителни точки. Освен това на дневен ред стоят задачки като „в колко часа е редно детето да ляга да спи", „как трябва да се позиционира пенисът на момченцето в слиповете, след като вече не носи памперс" или „ колко дълго може да стои на плажа мъничето" - обичайните родителски дилеми. Това, което прави еднополовите семейства различни е по-скоро различното отношение на хетеросексуалните към тях, а не средата, в която расте хлапето им.

ПОТЪРПЕВШИТЕ

Така се наричат децата, отглеждани в еднополови семейства. Погледнато отстрани те реално са такива, тъй като обществото понякога не приема различните. Едно хлапе не знае как да реагира, когато в училище му се подиграват, че няма татко, а две майки или когато на празненството с родители само то е с двама татковци. Освен това децата, родени в еднополови семейства, винаги ще трябва да обясняват произхода си. Понякога ще ги гледат любопитно, друг път ще проявяват агресия към тях. Освен това те неминуемо ще се сблъскат с проблеми, за които обикновените хлапета дори не подозират. От друга страна децата, отглеждани от еднополови двойки, винаги са резултат на сериозно обмислено решение. В подобни семейства няма как да се случи „грешка". Еднополовите семейства са изпитали на собствен гръб агресията на обществото и това ги кара да възпитават търпеливи, самостоятелни и добри хора.

ЮРИДИЧЕСКАТА ЧАСТ НА ЖИВОТА

За някои разнополови семейства се оказва проблем децата им да общуват с хлапета, отглеждани от еднополови двойки. Може да им „повлияят лошо". Задълбавайки в този проблем обаче, стигнахме до извода, че вторите срещат много повече трудности в ежедневието:

 - Единият партньор от еднополова двойка няма право на информация относно здравословното състояние на другия, а също да взема решения за половинката си в тази сфера на живота. Същото се отнася и до децата спрямо небиологичните им родители.

 - Хомосексуални двойки нямат право на осиновяване, дори и да искат да вземат нежелано или болно дете от дом. Те трябва да кандидатстват като самотни родители.

 - Ако нещо се случи с биологичния родител на детето, то автоматично се прехвърля при преки роднини. Ако те не могат да го гледат по възрастови, икономически или други причини, мъникът отива в дом за временно настаняване. Другият родител няма законни права над него. В такъв случай вторият родител, с който детето може да е живяло години, се състезава за осиновяване на равни начала с непознати за мъника хора.

 - Вторият родител няма право да подписва документи, свързани с детето. Не може да го заведе да му сложат ваксина, също да вземе акта му за раждане или да го запише в детската градина или училище.

И НАКРАЯ

Знам, че има хора, които протестират срещу високата показност на гей-парадите. И е логично - всяка показност дразни околните. В България, а и по света, обаче се отглеждат деца в еднополови семейства, които се държат далеч от боядисаните коси и мъжете на токчета, обикалящи улиците с демонстративни плакати. Те живеят като обикновените деца - ходят на детска градина, карат колело и се прибират вкъщи с ожулени колене. В тях няма нищо необичайно или може би това го правим ние - останалите. И то не хлапетата, а родителите, които налагат стандартите на детския мироглед и поведение. Мисля, че ще бъде далеч по-лесно да оставим хората да бъдат щастливи - всеки по своему. И ако не се бъркат в нашия живот и не ни нараняват, защо да ги безпокоим ние тях? Много по-спокойно ще е и ние, и те да бъдат щастливи. И светът ще продължава да бъде шарен, различен, естествен...

Милена, 30 г, майка на едно дете

На какво най-вече искате да научите сина си?

Надявам се да го науча да уважава жените и да ги смята за равни. Освен това ще се опитам да му предам умението да не съди хората и най-вече да не ги „слага в кутийки". На едно нещо обаче държа да го науча задължително - да мисли с главата си!

Анелия, 32 г, майка на едно дете

По какъв начин обяснявате на детето семейния ви статус?

Опитвам се отговорите на въпросите, които той задава да бъдат възможно най-достъпни. Обяснявам му, че има семейства с мама и татко, има семейства със самотни майки или самотни татковци, има и семейства с две майки или двама татковци. Казвам му, че всички хора са различни и най-важното е да не пречат на щастието на другите.

Красимира, 28 г, майка на едно дете

Какво е мнението ви за това, че децата ви са потърпевши?

За мен потърпевши са онези, които са стояли свити под леглото или в гардероба, докато са чакали свадата между родителите им да свърши, докато са се молели, че този побой над тях ще е последен. Да си потърпевш на обичта между двама души не те прави хомосексуален. За мен е важно дали ще възпитам детето си да не лъже, мами, краде, убива, насилва, пуши и пие в невръстна възраст, да е агресивно и озлобено, да е неграмотно и нагло. Защото всички онези, които са ни и ви напакостили, са произлези от „образцово" семейство. Явно разковничето за човешката природа се крие другаде.

Георги, 34 г, баща на едно дете

Кое е най-важното нещо, което искате да покажете на детето си?

Искаме да й покажем колко е красив животът и как си заслужава всеки ден да бъде изживян пълноценно и с мисъл за утре. В този свят има и болка. Опитваме се да я предпазим, но когато не успяваме, я учим да си извлича поука. Искаме да й покажем, че няма лоши хора - има невежи хора, тъжни, дори и агресивните не са се родили лоши, животът им ги е направил такива, но искаме да я научим да намира доброто и хубавото във всеки човек и във всеки ден.

Николай, 36 г, баща на едно дете

Кои са рамките на поведение, които вие бихте наложили на детето си, за да израсне пълноценен човек?

Много е трудно да се сложат рамки на поведение. Тя е отделна личност, има свой характер и свои мечти. Ако не друго, искаме да я подкрепяме и да сме до нея винаги. Може да звучи шаблонно, но искаме да се изучи добре и в България, да порасне добър човек, да приема философски това, което не може да промени. Искаме да срещне голямата си любов и да има щастлив и спокоен живот. Ценностите, които спазваме в нашето семейство са уважение, разбирателство, целеустременост, липса на егоизъм и най-важното разум и сърце.

 

Автор: Десислава Христозова

 

 

Сподели: