Развитие и обучение

МАМО, днес научих...

„Човек се учи, докато е жив" - това повтаряме на децата още от малки.

МАМО, днес научих...

На тях им предстои тежката задача да усвояват всекидневно определени знания, умения и навици, които ще са им нужни през целия живот. Естествено, основите за това се полагат от родителите, но колкото и да са усърдни в усилията си, трудно биха се справили без помощта на педагозите в детската градина.

На какво се учим в градината?

Детската градина е първата възпитателно-образователна институция, в която попада детето. Като такава тя е призвана да даде равен образователен старт на всяко дете и право да разгърне собствения си потенциал и възможности. Първото, на което се учат децата в детската градина, е да общуват с връстниците си и с възрастните, защото семейният кръг, от когото за първи път се откъсват, е доста по-ограничен. След това стъпка по стъпка усвояват основни знания, умения и навици, които да им послужат по-нататък като база за надграждане. Обучението протича в игрова форма и се осъществява чрез т. нар. „планирани ситуации", които са регламентирани по програмата за предучилищно възпитание. За всяка възраст има определен брой ситуации с определено (препоръчително) времетраене. Обучителните ситуации сами по себе си не са преобладаващи. Като време отнемат общо не повече от час - час и нещо на ден.

В останалите режимни моменти също има възпитателно - образователни елементи, с които се формират игрови привички; културно - хигиенни навици; умения за общуване и т.н., които също са важни и се изисква постоянство, за да се създадат.

Възпитателно - образователният процес на човека е непрекъснат и започва от раждането. Постъпването на детето в градината бележи нов етап в тази посока, затова голяма роля има и синхронът с родителите за съобразяването с наученото и затвърждаване на усвоеното от малчугана.

Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка

Общообразователният минимум за предучилищна възраст, посочен в Държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка, съдържа 9 общообразователни направления и е задължителен за всички предучилищни заведения - държавни, общински, частни. Целта е постигане на социална, интелектуална и специална готовност на децата за училище. В различните възрастови групи направленията са едни и същи, но на спираловиден принцип се увеличава обемът материал, който се дава на децата. От своя страна в самите направления се конкретизира материала по отделни ядра.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ядро „Свързана реч - говорене и слушане"

3-4 г.: детето назовава името си и имена на близки, предмети, играчки, описва ги, отговаря на въпроси

4-5 г. : описва изобразеното на картина, разговаря с подходящи думи и кратки изречения, преразказва части от позната приказка

Ядро „Граматически правилна реч"

3-4 г.: съставя прости изречения

4-5 г.: използва прости разширени изречения, усвоява единствено и множествено число, съгласува съществителните и прилагателните по род и число

Ядро: „Звукова култура на речта"

3-4 г.: произнася добре всички звукове

4-5 г.: определя броя и последователността на думите в изречението

Ядро: „Подготовка за ограмотяване"

4-5 г.: има отношение към книгата

5-7 г.:  разбира връзката между звуковия състав и графичното му представяне, разпознава и пише печатни букви, разчита отделни думи и надписи.

Ядро: Семантична страна на речта"

3-4 г.: разбира и включва в речта си различни думи

4-5 г.: описва предмет или явление

МАТЕМАТИКА

Обучението по математика води до придобиването на първоначални представи за количествените, пространствени и времеви отношения на обектите.

Ядро: „Количествени отношения"

3-4 г.: брои от 1 до 3, сравнява и групира обекти по вид, цвят и големина

4-5 г.: брои от 1 до 5, сравнява обекти по дължина, височина и ширина, изразява количествени характеристика с числа и цифри до 5.

Ядро „Измерване"

3-4 г.: измерва обекти по дължина

4-5 г.: измерва обекти по дължина, тегло и обем, сравнява измерени количества

Ядро: „Пространствени отношения"

3-4 г.: разполага предмет в рамките на определено пространство, осъзнава собственото си място в пространството

4-5 г.: назовава пространствени направления, установява посоки

Ядро: „Времеви отношения"

3-4 г.: извършва дейност в определено време, разпознава и назовава ден и нощ

4-5 г.:  сравнява продължителността на времеви интервали, разпознава и назовава частите на денонощието.

СОЦИАЛЕН СВЯТ

То включва създаването на умения за общуване с околните (взаимодействие с връстниците и възрастните), идентифициране по пол, осъзнаване на собствените движения и действия. На 3-4 г. спазва основни хигиенни изисквания за хранене и личен тоалет, наблюдава и възпроизвежда поведенчески форми, разпознава празници, обичаи и традиции.

ПРИРОДЕН СВЯТ

То включва овладяване на общи представи за природните обекти, явления и закономерности, както и поведението в природната среда. На 3-4 г. детето може да разпознава конкретни животни и растения от основните видове, метеорологични промени като дъжд, вятър, сняг, а по-късно (5-7 г.) наблюдава и сравнява природни явления.

ИЗКУСТВА

Общуването на детето с изкуствата развива художественото възприятие и образното мислене. На 3-4 г. то възприема достъпни художествени произведения от различни видове изкуства, включва се в художествени дейности: изобразителни, музикални, театрални, пее подходящи за възрастта песни, танцува, рисува с прави и криви линии, работи с пластичен материал, конструира единични обекти.

ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА

Освен че е предпоставка за физическото развитие на детето, физическата активност стимулира познавателната, социалната и езиковата активност, влияе върху естетическия вкус и възможностите да се оценява красивото. На 3-4 г. детето изпълнява основните движения: ходене, бягане, скачане, играе подвижни игри, ползва топка и ринг по време на игра. На 4-5 г. прилага усвоени правила за изпълняване на движенията, проявява бързина и издръжливост. *

* Подробно описание на образователните направления можете да откриете в Наредба №4 от септември 2000 г. за предучилищното възпитание и подготовка, издадена от МОН (Обн. ДВ. , бр. 80 от 3 Октомври 2000 г.).

Знанията, уменията и отношенията на децата като очаквани резултати от обучението и възпитанието по образователни направления и възрастови групи се конкретизират с утвърдени от МОН програми: „Активността на детето в детската градина"1993 г.; „Програма за подготвителна група"2003 г. и др. Всяко детско заведение решава само за себе си на педагогически съвет по коя програма ще работи.

Помагала

Двамата учители на групата съвместно изработват разпределението на материала по образователни направления за съответната група, съобразно седмичния хорариум, възможностите и потребностите на децата и конкретните условия за реализиране на дейността. Издателствата предлагат богат набор от материали - различни книжки, тестове, табла и др., които след утвърждаване от МОН са в помощ на децата и учителя при реализиране на  Държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка. Това дава и на родителите възможност, ако желаят да стимулират развитието на детето си, да ползват за занимания вкъщи помощни материали, различни от избраните в детското заведение.

Критерии за подбор

Те не са задължителни. Учителят при всекидневните си впечатления с децата може да определи кои помагала са най-подходящи за тях. Точно в правилния подбор се състои майсторството на самия учител и неговата правилна професионална преценка. Основно подборът зависи от това дали се дава връзка между учено и нов материал между различните възрастови групи; снимковият материал е богат и разбираем за децата; изложението е кратко, точно и ясно, без излишна, сложноразбираема информация; стимулира ли се активността на детето; съответства ли съдържанието на темите, които учителят иска да разработи през годината.

Педагозите

С децата се занимават двама учители и помощник-възпитател, които са в групата, както  и учител по музика.

Програма на групите

Седмичният хорариум е балансиран като се редуват статични с динамични занимания ( напр. математика с музика или български език и физическа култура) с плавен преход между тях. Всичко е тематично обвързано, за да могат децата да усвоят по-леко материала.

Планираните ситуации в детската градина са с продължителност от 10 до 30 минути (в първа възрастова група са по 10-15 минути). Това е осреднено време и то може да се променя, в зависимост от потребностите и възможностите на децата. Те започват около 09.05 сутринта и обикновено се включват от 1 до 3 планирани ситуации сутрин и 1-2 следобед.  Усвоеното сутрин се затвърждава следобед под друга форма в друга ситуация - един и същ материал се поднася по различен начин, тъй като особеностите на индивидуалното развитие и психика на всяко дете са различни и при някои се изискват повече повторения за усвояване и затвърждаване на наученото.

ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ

Допълнителните занимания в детската градина са по избор на децата и срещу заплащане от родителите. Към тях, например спада чуждоезиковото обучение, танци и др. Провеждат се предимно в следобедните часове след приключване на задължителните занимания. По време на свободните занимания се обръща внимание на децата със затруднения и със специални заложби - с по-различни нужди. Изработват се и различни сувенири с помощта на учителя, конструиране, пъзели.

  • Приложно изкуство

Заниманията по приложно изкуство са много полезни за децата - произведенията на изкуството, които създават те, са голяма гордост за тях в градината и вкъщи. Най-ценното е, че се научават на търпение - именно постигането на крайния резултат им дава стимул да работят върху една и съща задача в продължение на няколко поредни дни. Тази продължителна концентрация на малките деца върху една и съща тема се постига много трудно, но е изключително полезна: развива манипулативните движения на ръцете, вниманието се фиксира върху една дейност, прави се мозъчна връзка между движението и онова, което искаш да постигнеш.

  • Танци

Децата ги обичат много, тъй като имат нужда да се движат и това им идва отвътре. Танците са полезни с това, че изграждат култура на движенията. Чрез тях се възпитава двигателна култура, полезна за всяко дете.

  • Зелено училище

То дава един по-широк кръгозор на децата сред природата, както и още една възможност да контактуват с връстниците си без непрекъснатата опека на мама и татко.

ОТ ГРАДИНАТА КЪМ УЧИЛИЩЕТО

Излизайки от градината, детето трябва да е изградило способността да общува с връстниците и с възрастните, както и да владее онези елементарни знания, умения и навици, които ще му трябват в училище: да се концентрира един учебен час, да изслушва, да се изказва. Освен това е необходимо да притежава всички общи културно - хигиенни навици за самообслужване, за да се справя ежедневно само (да си мие ръцете, да си връзва само обувките и т. н.). Според специалистите стремежът на детето към самостоятелност трябва да се стимулира.

По отношение на обучението целта е максимално да се достигнат Държавните образователни изисквания по отделните направления. Например по Български език детето трябва да разграничи какво е звук и какво буква, какво е дума и какво изречение. Мъниците с лекота се научават да различават звуците, а това е много ценно за тях в училище, за да научат буквите. Не е нужно да знаят да четат предварително, за да не скучаят. Има си време за всичко!

В детската градина не се дава нищо повече от това, което се изисква съгласно Държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка. В желанието си да научат децата си на всичко отрано, някои родители забравят, че психофизически техните малчугани все още не могат да възприемат такъв голям поток от информация и в резултат могат да намразят обучението, да станат нервни и раздразнителни. Това не бива да се случва, защото тепърва им предстои да учат и учат, и учат... Затова, доверете се на преценката на предучилищните специалисти! Те знаят кога, по какъв начин и в какво количество да поднесат новите знания на скъпите ви същества.

Автор: Наталия Градинарова

Консултант: Катя Цолова,
директор на ЦДГ №93 - София

 

 

Сподели: