Здраве

Месото в детското меню

Месото е важна храна в менюто на детето.

Месото в детското меню

Месото е важна храна в менюто на детето. То е източник на много незаменими аминокиселини, които гарантират правилен растеж и развитие с един добър физиологичен старт. Желязото, на което е богато месото, е важно за формирането на хемоглобина и на еритроцитите, а цинкът и медта - за изграждане на тъканите и органите, които в детския организъм се развиват с голяма интензивност. Ето защо е толкова важно детето да се храни пълноценно и разнообразно. Животинският белтък е основната градивна единица на човешкото тяло и затова се смята, че месото е незаменима храна за децата.

Кога и как да включим месото в детското меню?

Ако захранването на детето започне в неподходящ момент, това може да има неблагоприятни последици за организма му. Органите и системите на бебето, които участват в усвояването на други храни извън майчината кърма, съзряват физически от четири- до шестмесечна възраст.

Експертите по детско хранене препоръчват захранването да започне не по-рано от 16-17-ата седмица и не по-късно от 26-ата седмица.

За първи път бебето опитва месо към седмия месец. Тогава вече и организмът му е поизчерпал запасите си от желязо, на каквото е богато месото, особено червеното. То съдържа още така необходимите фосфор, калций и магнезий. От друга страна обаче, червеното месо не е най-подходящо за захранване, защото може да предизвика алергии. Това се отнася и за рибата. В този смисъл най-подходящите първи меса за захранване са заешкото и пуешкото, защото са много ниско алергенни и бедни на мазнини. Някои педиатри препоръчват да се започва с пилешки дроб, защото е крехък и богат на желязо.

Месото се включва в менюто на бебето, когато майчината кърма все още е основен източник на хранителни вещества, но постепенно се увеличава количеството на захранващите храни, които започват да заместват от едно до три хранения на ден. След зеленчуковите и зърнените пюрета и каши месото навлиза в менюто на детето заедно с пюретата от бобовите храни - лющен боб, леща, грах и пюрета с малко твърдо сварен жълтък. При деца, които не се кърмят, е препоръчително да се въведе рибата (бяла риба, риба тон)  след шестия месец, тъй като рибните мазнини съдържат полиненаситени мастни киселини, необходими за развитието на централната нервна система на бебето.

Включването на месото, както и на всяка друга нова храна, трябва да започне, когато детето е напълно здраво.

Другият важен принцип е това да става постепенно. Започва се с 1 чаена лъжичка първия ден, 2 - на втория, и така, докато се достигне една цяла порция - към 180 грама. Месните храни се редуват с постни през ден. Освен това специалистите препоръчват  новата храна да се въвежда сутрин, за да има време да се наблюдава през деня за евентуални прояви на хранителна алергия или стомашно-чревно разстройство.

Захранването с месо е най-добре да започне с готови пюрета, които са добре балансирани, а след като детето е захранено, може да му се приготвя храна в домашни условия. Приготвеното в домашни условия месо се комбинира с картофи и зеленчуци, като трябва да се вари или задушава в малко вода, но не и да се пържи.

Месото след една годинка

Повечето деца на една година ядат заедно с останалите членове на семейството кълцано или фино смляно месо, като могат да продължат да консумират и специалните детски месни пюрета. Обикновено малките деца дори когато обичат вкуса на месото, го отказват, ако не е ситно накълцано или смляно.

Не бива да се консумира непроверено или термично недообработено месо. Беконът и шунката е добре да изчакат до 2-годишната възраст на детето. Това се отнася и за говеждите кренвирши (като принцип обаче кренвиршите е желателно да се избягват). Печена или сварена риба може да се дава към 1-годишната възраст на детето, а консервирана - след 3-годишна възраст. Трябва да се внимава с рибата, особено ако някой от родителите е склонен към алергия. Като общо правило за детското хранене може да се каже, че детето трябва да се приучава към несолена и непикантна храна.

Бебета - вегетарианци?

В наши дни немалко хора изключват месото от храната си и стават вегетарианци, не само по здравни, но и по светогледни причини. Родителите-вегетарианци са направили своя избор напълно съзнателно и една част от тях съвсем разумно искат да предоставят и на своите деца избор, когато му дойде времето. Самите деца интуитивно изпитват афинитет към един вид храни, а към друг - не.

Друга част от вегетарианците обаче желаят да „захранят" със своя манталитет децата си още от пелени и да им създадат ония вкусови и хранителни навици, които те самите намират за полезни и правилни.

Детското вегетарианство като цяло не е добре прието, но има и своите поддръжници. Основните им аргументи са, че ако бебето се кърми достатъчно дълго време, то майчината кърма му доставя всички необходими хранителни вещества, а в по-голяма възраст растителната храна предлага и достатъчно белтъци и основни аминокиселини.

Темата е твърде обширна, за да я изчерпим тук, но добре е родителите вегетарианци да знаят, че за правилния растеж и развитие на детето храната трябва да предлага достатъчно енергия и да бъде в подходящо съотношение. Основните хранителни съставки в човешката храна са белтъците, мазнините и въглехидратите. Незаменими са също минералите и витамините. Вегетарианската храна не трябва да е едностранчива, а трябва да предлага при оптимално съотношение всички необходими хранителни съставки. Някои хранителни съставки като йод, магнезий, витамин В12 и др., ако не могат да бъдат доставени с храната, трябва да бъдат приемани като хранителни добавки.

Автор: Тони Тодорова

 

Консултант: д-р Стоил Стоилов,

специалист детски болести;

тел. 0898 285 273, 0886 126 299;

Пловдив, ул. „Трети март" 26, ет. 1;

d_r_stoilov@abv.bg 

 

 

Сподели: