Митове за майчинството
Една от темите за Ла Лече Лига срещи, която имахме наскоро с групата ни в Пловдив, беше на тема „Митове за майчинството". Митовете, които се обсъждаха, бяха следните:
Една от темите за Ла Лече Лига срещи, която имахме наскоро с групата ни в Пловдив, беше на тема „Митове за майчинството". Митовете, които се обсъждаха, бяха следните:
- Майките са запуснати, не се грижат за външния си вид и нямат сексуален живот.
- Майките са скучни, говорят само за децата си.
- Аз НИКОГА няма да правя нищо като майка ми.
- Когато стана майка, децата ми НИКОГА няма да правят така.
- Майките по цял ден се разтакават у дома, ядат шоколад и гледат сериали.
- Майчинството е лесно - какво толкова има да се прави, само гледаш едно дете! - Нахранваш го, преобличаш го и го мяташ в количката за разходка - това е всичко!
В разговора, който последва, се оказа, че не всичко е мит и във всеки мит има доза истина. Така ли е наистина и защо?
Майките са запуснати, не се грижат за външния си вид и нямат сексуален живот.
Е, да, признавам. В първите седмици, когато всичко е още толкова объркано и ново, е трудно да изглеждаш като секси богиня, когато си облечена в блуза, цялата декорирана с повръщано, не си намерила време дори да си срешеш косата и да измиеш зъбите си, какво остава за гримиране, в едната ти ръка виси истерично плачещо бебе, а в другата - дрънкалка, с която отчаяно се опитваш да накараш същото да я погледне и да спре да плаче. След това обикновено нещата влизат в новия коловоз и повечето майки успяват да намерят някакъв баланс между новия опит да гледат дете (или две и три) и да вмъкнат в натовареното с нови задължения и опит ежедневие тези 5 минутки, които да позволят елементарни грижи за себе си. Ако няма кой да помага по цял ден за гледането на бебето, това може да е трудно. Кое да свършиш по-напред, когато бебето най-после заспи или таткото се върне у дома - да погледнеш домакинството, да се погрижиш за себе си или просто и ти да си починеш малко? Все пак, с времето и рутината мнозинството майки се справят с това предизвикателство и успяват да изглеждат добре (а някои - просто зашеметяващо и карат останалите в парка да гледат завистливо!).
Сексуалният живот, обаче е друга приказка. Обичайно стресът и просто умората в първите месеци не оставят място за такива неща, които преди появата на бебето са били винаги на дневен ред. Секс? Какво беше това? Бебето най-после спи, време за романтика... много родители ще предпочетат, когато се озоват най-сетне в леглото насаме, просто да се наспят като хората.
Разбърканите хормони след раждането също помагат за липсата на секс - начинът на природата да ни предпази от прекалено ранна следваща бременност.
За щастие, след няколко месеца и това се променя към по-добро и повечето семейства се справят добре с новата си роля на родители и любовници в едно. Да, вероятно графикът на ласки е съвсем различен, отколкото преди появата на детето, но това най-често е за сметка на качеството - един от бонусите на раждането.
Разбит!
Майките са скучни, говорят само за децата си.
Повечето от нас ще отрекат на прима виста. Но дали наистина има какво да се отрича? Залагам си главата, че на всяка нова майка, опитваща се да води нормален „възрастен" разговор, по едно или друго време й се случва да се хване, че отново говори за хранене, памперси и възпитание на детето. Когато говорите с други майки в парка, това са най-естествените теми за обсъждане, дори да доскучават на стотния път, но ако разговорът се води с хора, които още нямат деца, може да се получи неловко... слушат те и кимат разбиращо, но всъщност надали им е толкова интересно, колкото е за вас. Добрата новина е, че същото се случва и с бащите. Не един татко е бил хванат в крачка експертно да обсъжда хранене, памперси и възпитание на детето с други хора, вместо да говори за работа, футбол и коли.
Потвърден
Аз НИКОГА няма да правя нищо като майка ми.
О, нима? Със сигурност на всяка бъдеща майка, когато е била още девойка, й се е случвало да се зарича с тези думи - най-вече след поредното скарване с майка си. Аз НИКОГА няма да правя това, когато имам деца. Аз НЯМА да правя като майка ми!
Животът често ни опровергава и с времето повечето от нас разбират смисъла на фразата „Никога не казвай „никога". Когато на свой ред станем майки, много неща от отношенията с нашите майки ни се изясняват. Започваме да разбираме какво ги е карало да постъпят по даден начин в един или друг момент, защо са правили това или онова. Когато възпитаваш човек, разбираш, че колкото и нови теории за възпитание и отглеждане да прилагаш, те са добре забравени стари такива. Да, вашият метод на гледане, хранене, възпитание може да се различава значително от този на майка ви, но сами разбирате, че в основата си те имат много общо и няма как да бъде иначе.
Майка ми обича да разказва как някога се е заричала, че никога, никога (!) няма да се кара на децата си и да ги наказва както баба ми. И на една годинка по-голямата ми сестра е ревяла наказана в ъгъла, докато тя самата е ревяла в другата стая... Нещата на теория изглеждат много по-лесни от практиката. Хубавото е, че да - наистина можете да се опитате да коригирате нещата в отглеждането на вашето човече така, че да извлечете максимална полза от това, което някога ви е карало да казвате „аз никога".
Разбит!
Когато стана майка, децата ми НИКОГА няма да правят така.
Аха, нали? Замислете се колко пъти ви се е случвало преди да имате деца, да видите майка, която побутва в количката отроче, посиняващо от рев, а тя изглежда не се впечатлява? Колко пъти сте виждали безобразно омазани мръсни деца, чиито майки просто ги гледат, вместо да се втурнат да ги почистят и дезинфекцират със спирт? Колко често сте виждали 2-3 годишни деца, които се просват насред магазина/улицата и правят страхотно шумна и пищяща сцена? И си казвахте: „Когато някой ден имам деца, те никога няма да правят така!".
Е, сега е ваш ред. Разбрали сте вече, че има случаи, когато нищо не може да накара истеричното бебе да спре да плаче - нито носене на ръце, нито смяна на памперси, нито хранене... знаете, че има нужда да поплаче, за да изразходи напрежението и после вероятно ще заспи укротено и ще се събуди отново вашето малко слънце. Но междувременно не можете да му помогнете никак, освен да го оставите да се наплаче, докато околните ви пронизват с погледи, намекващи, че сте майка - престъпница... Разбрали сте, че безобразно омазаните мръсни деца най-вероятно допреди пет минути са били добре облечени и с чисти лица и ръце, но притежават невероятното свойство да се омажат за броени секунди, колкото и пъти да ги почистите отново и може би е по-добре да ги оставите да се донацапат на воля (поне са щастливи!), преди да започнете голямото бърсане. Ако детето ви е на възраст 2-3 години, сигурно сте разбрали, че тръшкането и публичните сцени са нещо, което се случва сравнително често и не защото майката е лоша или нехайна, а просто защото малките деца имат ограничени начини да изразят настроението си и това е един от тях. Малко майки ще изберат да минат по пътя на най-малкото съпротивление и да угодят на всяка, дори най-нелепата прищявка на наследника, само да има мир (макар че последното също е приемливо в някои случаи). Повечето стискат зъби, отнасят под мишница тръшкащото се човече настрана и там се укротяват и разбират. Доброто в случая е, че вече разбирате нещата, които преди са ви впечатлявали и възмущавали и не бързате да съдите толкова строго. Разбира се, остават младите хора, които още нямат деца, както и по-възрастните, може би вече забравили как е било някога с техните деца, които ви гледат като изверг, мъчещ детето, но какво пък - и те ще имат деца (или внуци) и ще разберат защо.
Разбит!
Майките по цял ден се разтакават у дома, ядат шоколад и гледат сериали.
Кой не е чувал магическата фраза „Какво толкова си вършила днес?". Разбира се, отстрани изглежда безкрайно лесно да гледаш едно дете и да въртиш домакинство, съчетавайки в едно добра майка, усърдна домакиня и естествено - секс богиня. На практика нещата са доста по-сложни и трудоемки. Да, къщата ви може да е далеч от перфектния вид, но само вие си знаете колко по-разхвърляна беше преди да я докарате до това положение. „Разтакаването" у дома, когато е съчетано с гледане на дете, може наистина да не прави впечатление на кой знае какво, но само който не го е опитал лично, не знае за какво иде реч.
P. S. Яденето на шоколади и гледането на сериали (любовни филми, драми, трилъри - зачеркни по свой избор) си остава заслужен наш бонус след тежък ден.
Разбит!
Майчинството е лесно - какво толкова има да се прави, само гледаш едно дете! Нахранваш го, преобличаш го и го мяташ в количката за разходка - това е всичко!
Наистина е страшно лесно - само ако го гледаш отстрани. Веднъж като навлезеш в ежедневието на хранене, миене, преобличане, смяна на памперси, приготвяне на храна, миене на посуда, игри, песни и танци, носене, разхождане, приспиване, възпитание - и всичко това отначало, по няколко пъти на ден - разбираш, че в гледането на едно дете има доста повече от вкарване на храна в детето, смяна на дрехите и безгрижни разходки. Преди време, когато бебето ми беше малко и ходех с количката до един приятел да ядем в обедната му почивка, изпадах почти в нервна криза, когато той нехайно ми кажеше „Какво толкова има да му се гледа на едно дете!". Сега съм отмъстена - той на свой ред има малко бебе с жена си, също моя приятелка и вярвам, че сам е разбрал какво включва „какво толкова има да му се гледа на едно дете"...
Разбит!
Автор: Таня Русева
Сподели: