Здраве и красота

Много шум за... МИОМА

Миомата е тумор на матката, който обаче няма нищо общо с рака. Забележителното е, че се открива при всяка пета жена между 20 и 35 години и при почти всяка втора над тази възраст.

Много шум за... МИОМА

Това обикновено става след преглед, тъй като миомата протича почти безсимптомно.

Матката е кух мускулест орган, изграден от три слоя - ендометриум, миометриум и периметриум. Именно в миометриума - мускулната тъкан на  матката, се развива миомата.

Първият знак, че нещо не е наред, са обилните менструации, протичащи с повече болка и подуване на долната част на корема (видимо при по-слабите жени). Повтарящите се помятания също могат да бъдат в голяма степен повлияни от определен тип миома. Въпреки това, самите лекари признават, че ролята на миомата като причинител на аборта често се преувеличава. Тя може да се приеме като причина за безплодие само след внимателно отхвърляне на всички останали възможности.

Засега медиците не дават ясен отговор от какво се причинява заболяването или поне кои са жените в риск. Наблюдава се известна фамилна обремененост (майка, сестра, боледували от миома), но този фактор не е абсолютен. Смята се, че отношение към възникването на заболяването имат затлъстяването, хипертонията и мастопатията.

Въпреки асимптомното протичане, най-чести симптоми на миома са:

кръвотечението - то е или извън периода на нормалната менструация, или засилено менструално кръвотечение, често със съсиреци

чувството за притискане - наблюдава се при по-големи миомни възли. Усеща се пълнота и теглене ниско в корема, съпроводено с тежест

болката - когато миомният възел расте, обикновено има и болка, дължаща се на маточните контракции. Понякога тя е неопределена и се усеща към задната част на бедрата. Като ранен симптом може да бъде и чувството на болка по време на полов контакт

честото уриниране - поради нарасналата матка уринирането може да е често и по малко

смущенията в дефекацията - настъпва констипация поради притискането на дебелото черво от уголемената матка.

ДИАГНОЗАТА

Миомата се вижда като един по-обемен възел или няколко по-малки. Те могат да бъдат колкото главичката на карфица или пък да разширяват матката, симулирайки напреднала бременност. Възлите могат да са разположени в различни области в матката.

При гинекологичен преглед с ехограф (ултразвуково изследване) лекарят се ориентира за големината на миомата в матката. За да улесни проследяването на тумора, гинекологът сравнява матката с размера й при бременност - съответно в седмица/ месец. Диагнозата може да звучи така: „Миома с големина на тримесечна бременност".

Групи възли според посоката на растеж:

субсерозни - развиват се от външната част на маточната мускулатура и продължават да растат извън матката, към коремната кухина

интрамурални - развиват се в самата маточна стена, като довеждат до значителното й уголемяване. Това е най-честата форма на миомни възли

субмукозни - растат към маточната кухина и най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването.

Ако миомата е открита случайно при профилактичен преглед и жената няма оплаквания, гинекологът може да прецени, че за момента не се налага лечение или отстраняване чрез операция.

Когато жената е във възраст пред спиране на менструацията, има голяма вероятност миомата сама да намалее значително след менопаузата поради липсата на яйчникови хормони, от които е зависима.

Ако пациентката има сериозни оплаквания: обилно кървене, водещо до опасност от развиване на анемия, увеличаване на корема - като при три-четири-месечна и дори по-напреднала бременност, миомата се отстранява оперативно. Рядко се стига до премахване на самата матка. Въпреки това, винаги, когато са отстранени само миомните възли, съществува опасност от повторното им появяване. Затова през последните години се разработват методи за недопускане на това. Засега те са достъпни само в чужбина.

ЛЕЧЕНИЕТО

Става въпрос за  „умъртвяването" на миомата чрез запушване на артерията, която я „храни". Методът се нарича емболизация на маточните артерии и е високоефективен в около 90 % от случаите.

Поради специфичната техника, вторият успешен метод за лекуване на миома - фокусираният ултразвук, също все още не се използва у нас.

Затова пък българките можем да вземаме лекарства, които силно да намалят размера на миомата. Да извикаме от радост? Не. Защото, в зависимост от продължителността на приемането им, тези лекарства предизвикват различни ефекти. Макар и наричани „странични" в листовките, те в никакъв случай не могат да останат в периферията на съзнанието ни. Особено, когато става дума за предизвиканата изкуствена менопауза, вследствие значителното понижаване на половите хормони. Да не говорим, че след спиране приема на тези лекарства има голяма вероятност туморът да възвърне размерите си.

И още едно лекарско признание: как ще се развие дадена миома - дали ще се уголеми или намалее, това засега е практически невъзможно лекарите да определят. Едно е сигурно - дa отстранят матката те решават твърде рядко, обикновено при необичайно големи размери на миомата или когато жената е по-възрастна и не е застрашена фертилността й. Премахването на яйчниците се дискутира още по-рядко. Неоправдано от медицинска гледна точка е оперативното лечение, когато то е с цел предпазване от израждането на миомата в

ЗЛОКАЧЕСТВЕНОТО НОВООБРАЗУВАНИЕ

Маточният сарком (злокачественото новообразувание на матката), е много рядко заболяване - 0,5-3,3 случая на 100 000 жени. Предвид това се смята, че практически миомата не се изражда. 

МИОМА И БРЕМЕННОСТ

Само миомите, намиращи се непосредствено под лигавицата на матката, могат да причинят спонтанен аборт. Да се предвиди как точно ще се развие миомата през бременността е трудно, но със сигурност се знае, че през първите 3 месеца тя ще нарасне.

Няма единодушие сред лекарите дали ще е така през цялата бременност. Широко разпространено е мнението, че миомата се уголемява през целия период. Проучванията разкриват обаче, че това се наблюдава в по-малко от половината случаи. Макар и рядко, среща се дори намаляването й, особено през втората част на бременността.

Усложнения са възможни, но също толкова вероятно е и успешното завършване на бременността. Какво ще се случи зависи от конкретния случай.

Отстраняването на миомни възли по време на бременността (или при раждането с цезарово сечение) е възможно, но рисковано, поради опасността от силна кръвозагуба.

!Прекъсването на желана бременност с „медицинския" довод, че първо трябва да се отстрани миомата и след това жената да забременее, е груба грешка.

Все още е неясно защо нераждалите жени страдат по-често от миомни възли, в сравнение с раждалите.

КОНТРОЛ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Повечето гинеколози съветват пациентките да ги посещават за преглед на 6 месеца за контрол. Измерването на миомата може да се извършва по време на профилактичния преглед с вземане на цитонамазка. Такъв преглед поне веднъж годишно трябва да предприемат и клинично здравите жени.

И така, жени, миомата не е рак. (Не е и щука.) Тя е нещо, което се случва - на твърде много от нас. Можем да не я забележим. А може и да я открием - най-често случайно - и да вдигнем... голям шум. По-добре е обаче да си намерим добър гинеколог и да успокоим топката.

Автор: Надя Йончева
Консултант: Любомир Дамянов, акушер-гинеколог

 

Сподели: