Детска психология

Моля те, остани!

Всички ние сме преживявали онези неприятни моменти на раздяла с родителите, когато имаме чувството, че оставаме сам сами на света - изоставени, уплашени и ужасно самотни. След време забравяме и остава само неприятното усещане от случилото се и страхът да

Моля те, остани!

Всички ние сме преживявали онези неприятни моменти на раздяла с родителите, когато имаме чувството, че оставаме сам сами на света - изоставени, уплашени и ужасно самотни. След време забравяме и остава само неприятното усещане от случилото се и страхът да не се повтори пак.  

Между майката и новороденото се установява здрава и силна връзка - отношения, които никой не е в състояние да промени или замени.

Сблъсъкът с новата среда, с чуждата и непозната обстановка първоначално могат да шокират малчугана.

С течение на годините нещата се променят - нашите собствени деца изпитват същото - страдат, когато ни няма или когато трябва да се разделим за малко, независимо дали отиваме до другата стая, до близкия магазин или при съседите. Детето се чувства предадено и оставено. Поведението му може да бъде провокирано от различни дразнители - отсъствие на майката или други близки, нова и непозната обстановка, чужд човек. То плаче, пищи, вика ви по име, търси ви с поглед и пр.

За съжаление, няма как да предотвратим ситуацията. Може да се случи по всяко време - например още на другия ден, когато го водите на детска градина, то да увисне на врата ви, умолявайки ви „Не ме изоставяй, мамо, моля те". Чувството е ужасно, става ви мъчно, започвате да се обвинявате, защото знаете, че волно или не вие сте причината за детските сълзи. Това, че мъникът се разстройва лесно, когато си тръгвате, не означава, че нещата винаги ще стоят по този начин. Тревогата и безпокойството, страхът от новото и непознатото, от чуждата обстановка, от отсъствието на родители или близки хора, чувството за самота са съвсем естествени етапи от развитието на детето. Вие заедно трябва да преодолеете този период и да дадете на детето си необходимата увереност, че всичко е наред и че мама и тати няма да изчезнат завинаги.

Ще попаднете в различни ситуации. Някои от тях могат да не са ви по вкуса. Понякога детето може да ви ядоса с поведението си, друг път ще ви стане мъчно, ще започнете да се обвинявате, ще искате да отложите планираното (ако това е по силите ви), само и само да не разочаровате вашето съкровище. Не винаги знаем как да реагираме. Не винаги усещаме кой е правилният начин, кое е най-доброто решение за овладяване на положението. В главата ни се въртят безброй въпроси: „Как да постъпя?", „Нима собственото ми дете не е на първо място?", „Ами личното ми пространство?", „Оставям го, нима съм егоист?", „Ще го преодолее ли някога?", а отговорите могат да са няколко и всичките да са верни.

Детето реагира първосигнално, а реакцията му е напълно оправдана, защото това е неговият начин да се защити - плаче, дърпа се, мята ръчички, понякога пищи, отправя гневни погледи, мръщи се, тропа с крак и т. н. Поведението на малчугана зависи от самата обстановка, от конкретната ситуация, от характера на детето, от възрастта му, но най-вече от самите родители. Те са тези, които могат да контролират ситуацията, защото децата разчитат сигналите, които отправяте. Ето няколко съвета за това как да направите момента на раздяла по-безболезнен - за вас и за вашето съкровище: 

От 6 до 9 месеца

Това е времето, когато вашето дете все още не може да разбере, че нещо друго може да съществува извън полезрението му. То не осъзнава, че светът може да съществува и извън неговия обсег. Всичко се върти около мама - неговият единствен пътеводител и ориентир, чрез който то се адаптира постепенно към действителността. Например, ако скриете някоя от играчките му, то няма да я потърси, няма да усети липсата й, защото за него тя е престанала да съществува, изчезнала е завинаги. Представете си как ще се чувства обаче, когато вие изчезнете, независимо дали сте отишли да вземете нещо от хладилника или сте влезли до банята. Шестият месец е период, когато бебето започва постепенно да осъзнава, че то е самостоятелен индивид, човешко същество, различно от своите мама, татко и баба. С течение на времето то ще схване напълно тази разлика. Точно сега, в този момент неговият свят е изцяло зависим от майката. Тя е тази, която знае как да удовлетвори нуждите и потребностите на малкото. Ежедневните грижи, които се полагат - къпане, хранене, повиване, закачките, играта, целувката, приспиването са неща, които му дават сигурност, усещане за спокойствие и уют, запълват изцяло света му, отговарят на желанията му, помагат му да расте здраво и щастливо. Между майката и новороденото се установява здрава и силна връзка - отношения, които никой не е в състояние да промени или замени. Затова не се учудвайте, когато вашето мъниче се разстрои в момента, когато почувства, че нещо може да наруши или застраши връзката помежду ви. Това е съвсем естествено поведение, предизвикано от раздялата с най-близкото му същество.

Какво ли си мисли детето?:Мама играеше досега с мен и изчезна, няма я. Страхувам се", „Мама ме изостави сам/а в леглото. Аз не искам да спя, искам да ме гушне, да ме успокои, „Искам си мама!".

Вашата стратегия: Първо, опитвайте се да излизате по-често или да го оставяте в компанията на друг близък, но - може би и сигурен човек. Някой, когото детето познава добре и с когото е свикнало  - баща, баба, дядо, леля, детегледачка и пр. Присъствието на друг възрастен, с когото то се чувства сигурно, ще му помогне да се предпази от евентуалните травми, които може да му нанесе едно отсъствие на майката. Осигурявайки т. нар. „заместителни връзки", бебето много по-лесно ще понесе предстоящата или по-дълга раздяла (ако се наложи да пътувате някъде и да отсъствате повече дни).

Ако трябва да свършите някаква работа - да напишете e-mail или да пуснете пералнята - оставете бебето само за няколко минути. Така то постепенно ще свиква. Недейте да тичате веднага, щом чуете сърцераздирателния му плач. Действайте по-смело - излизайте по-често от стаята, в рамките на няколко минути. Потърсете си повод да го правите. Така детето лека - полека ще започне да приема по-лесно и по-безболезнено тези кратки моменти на раздяла, защото ще осъзнае, че мама се връща пак при него.

Друг вариант да се справите със ситуацията е като прибегнете до използването на различни трикове. Например, когато трябва да напуснете помещението, използвайте някакъв звуков сигнал, който ще предупреждава мъника всеки път, когато излизате или се връщате в стаята. В началото бебето няма да разбира какво става, но когато започнете да повтаряте това няколко пъти, само ще започне да се ориентира в ситуацията. Изтананикайте нещо - фраза, изречение, куплет от някоя детска песничка, която обича да му пеете или просто сами измислете нещо. Смисълът на посланието няма кой знае какво значение, защото бебето все още не може да разбере значението на думите. Достатъчно е да чуе познатия глас - тембърът и мелодията ще му подействат успокояващо. Многобройни са проучванията, които доказват благоприятното въздействие на музиката и начинът, по който влияе на способностите ни да реагираме спрямо различни дразнители. Каквито и да са теориите за това, неоспорим факт е, че музиката утешава и ободрява. Защо да не се възползвате и вие?

1-2 години

Ето това е времето на неограничената, пълна свобода. Детето усеща очарованието на света и на собствените си неподозирани възможности -  да изследва и изучава заобикалящата го действителност. Всичко е интересно, ново и непознато. Вниманието му се привлича от наглед твърде обикновени неща - например гривна, която носите; мелодията на телефона; рафтовете в магазина, отрупани с безброй цветни неща; манекените по витрините и пр. Влизайки в ролята на изследователи, а и на експлоататори (припомнете си как обикновено се отнасят с предметите - хвърлят ги, мятат ги, после отново ги взимат в ръце и пр.), децата опознават света по различни начини, активизирайки всички средства и сетива - чрез пипане и докосване, чрез лапане на различни предмети, дърпане, бутане и т. н.  Увлечено от това ново начинание, понякога детето се отдалечава твърде бързо от нас (в буквален и в преносен смисъл). Например, ако види в двора някое малко животинче - кученце или котенце или при вида на голяма шарена топка, която се търкаля самотно в градинката. Не си мислете, че малчуганът ще стои безучастно и ще гледа отстрани. Напротив, ще тръгне веднага след обекта (субекта), провокирал внезапния му интерес. Понякога това става толкова бързо, че докато се опомним, детето изведнъж се е загубило от погледа ни. Обаче ще настъпи истинска паника, когато разбере, че не сте близо до него и че ви няма. На тази възраст децата притежават вече необходимата смелост, която им дава сили да тръгнат напред. Любопитството, с което гледат на света наоколо, е по-силно от желанието да се примирят с неизвестното и да останат непросветени. Не изпитват нужда да ви следват неотлъчно, не искат да бъдат в позицията на  наблюдатели, а на участници в този пъстър, шарен, интересен и невероятно чаровен свят. Приемете, че това са техните първи опити да бъдат независими, опирайки се на собствените си усещания и желания, независимо от последствията - новото може се окаже отблъскващо и неприятно. Това движение напред - назад в търсене и овладяване на действителността, е характерно за децата в този период. Същевременно, колкото и смело да върви напред, малчуганът все още не притежава онази сигурност, която ще му позволи да действа самостоятелно, без чужда помощ. Когато мама и татко са наблизо, детето се чувства далеч по-спокойно и уверено. Близостта на родителите въоръжава с необходимия кураж. Ето защо малчовците трябва да са сигурни, че във всеки един момент, когато пожелаят, родителите ще бъдат до тях, че протягайки ръчички, ще могат да ги докоснат.

Какво ли си мисли детето?: „Ето, аз си ходя наоколо, обикалям площадката и виждам  много интересни неща, но ако имам нужда от мама и тя не е до мен?", „Ако остана с тази леличка, дали татко и мама няма да ме забравят?".

Вашата стратегия: Не се изненадвайте, ако детето изведнъж коренно се промени - търси ви, плаче, когато не сте близо до него, притиска се към вас, иска да го прегърнете и пр., и пр. Затова трябва да намерите онзи начин или онова средство, което ще му осигури необходимото спокойствие и чувство за сигурност. Когато ходите някъде, взимайте по един любим предмет - мекото и топло одеялце, с което го завивате или някоя играчка. Мъникът е свикнал с тях. Те биха свършили идеална работа в случаите, когато ви няма, защото детето асоциира тези предмети с нещо познато, което го кара да се чувства защитено. Същевременно са вид заместители, в които то припознава своите мама и татко, а по този начин много по-лесно би понесло отсъствието ви. Колкото по-рано детето започне да свиква с разделите, толкова по-добре. Според специалистите поощряването на този процес е полезно и за двете страни.

Когато сте вкъщи, гледайте да прекарате известно време встрани от детето, вършейки нещо друго. Например, оставете го да играе в съседната стая, докато вие приготвяте вечерята (за да сте сигурни, че всичко е наред, оставете вратата леко открехната и поглеждайте от време на време, но така че да не ви забележи). По този начин вашето съкровище ще осъзнае, че нищо не го застрашава, дори когато мама отсъства за няколко минути.  Задължително стаята трябва да е обезопасена и не трябва да има играчки, които са опасни за детето!

От 3 до 5 години

На този етап от своето развитие децата започват да се чувстват по-независими и сигурни. Те действат по-смело и по-уверено в опитите си да упражняват контрол върху заобикалящата ги действителност. Срещата с нещо ново и непознато може да предизвика от една страна любопитство и интерес, а от друга - да се превърне в потенциална опасност. Например, повечето деца се разстройват, когато се наложи за първи път да прекрачат прага на детската градина. И колкото и да не ви се иска, всичките ви усилия изглеждат напразни - безкрайните разговори вкъщи за това колко интересно и забавно ще бъде новото място, интересните истории, с които се опитвате да провокирате интереса му, обещанията за нови приятелчета и весели игри и т. н. Сблъсъкът с новата среда, с чуждата и непозната обстановка първоначално могат да шокират малчугана. Това от своя страна може да предизвика голям прилив от или на положителни и отрицателни емоции - детето ще бъде нещастно, ще тъгува за родителите си, ще жадува за дома, за стаята си - местата, където се чувства щастливо. За някои деца това се превръща в първото по-сериозно изпитание. Затова родителите трябва да са търпеливи - могат да минат седмици или месеци преди съкровището им да свикне с новото положение и да се чувства добре.

Какво ли си мисли детето?: „Не ми харесва тук и се чувствам тъжен/а. Защо не мога да се прибера у дома?", „Какво ще правя, ако никой не дойде да ме вземе?", „Искам си вкъщи, там ми е най-добре".

Вашата стратегия: Детето ще се чувства по-добре, когато има под ръка предмет, който да му напомня за дома, за неговите мама и татко. Пъхнете някоя семейна снимка в раничката или любимата му играчка. Не са рядкост и случаите, когато през лятната ваканция детето позабравя градината (яслата) и на есен отново проявява нежелание да ходи. Спомнете си какво най-много му харесва там, припомнете му някоя весела случка или името на негово приятелче. Когато му говорите за тези неща, детето ще си спомни хубавите моменти, в които се е забавлявало и се е чувствало добре. Кой знае? Може следващия път да отиде с желание.

Никога не забравяйте, че трябва да сте последователни в обещанията си. Постарайте се да не закъснявате и бъдете точни, когато взимате мъника. Детето постепенно ще възвърне доверието си към вас, а също и увереността си, която е била позагубена напоследък. Когато то се убеди, че отивате навреме, ще бъде много по-спокойно. И на следващия ден, когато го водите в градината, може да няма и помен от обичайните рев и сълзи, защото вашето съкровище знае, че вечерта отново ще бъде с вас. Друг вариант е да се опитате да репетирате различни начини за сбогуване, именно с цел да избегнете сълзите или сърцераздирателното „Не ме оставяй". Влизайки в различни роли и виждайки нещата от различна гледна точка (например ако оставите детето да импровизира и то само влезе в ролята на родител), малчуганите осъзнават, че раздялата с родителите няма да е завинаги.

От 6 до 7 години

Детето тръгва на училище. Това е времето, когато то прави първата крачка към света на големите, когато уютът и сигурността, които досега е имало вкъщи или в детската градина, трябва да се заместят с тези на училището. Попадайки в новата среда, която предлага различни възможности и перспективи, детето може да се стресне и да се стъписа. Новото не винаги изглежда толкова примамливо. Малчото знае, че оттук нататък му  предстоят по-сериозни неща и ангажименти - да се научи да пише и чете, да си учи уроците, да слуша, да има добро поведение, да изкарва добри оценки и т. н. Детето е напълно наясно, че отсега нататък трябва да започне да носи повече отговорност, а това може да провокира появата на смесени чувства и объркване. Малчуганът все още не може да разбере какви са конкретните очакванията на хората към него - родители, учители, близки. Преди всичко родителите трябва да знаят, че тръгването на училище е едно наистина голямо изпитание за детето, като пътуване до непозната „земя" - чужда обстановка, много и различни деца, учители, нови контакти, нова среда, в която трябва да се ориентира. И така светът придобива доста по-големи мащаби, а с тях мъникът тепърва ще трябва да свиква. Затова е добре да му обясните, че никой не очаква от него да постъпва и да се държи като възрастен.

Какво ли си мисли детето?: „Каква голяма сграда! Ами ако се изгубя, та аз не познавам никого?", „Какво ще стане, ако не мога да запомня всички буквички?".

Стратегията ви: Преди началото на първия учебен ден се опитайте да заведете детето в училище - срещнете се с учителката му, отидете до класната стая, потърсете стола, където ще се храни, надзърнете във физкултурния салон, разходете се наоколо. Така ще избегнете неприятните сцени, а детето ще бъде далеч по-уверено, когато всичко това не е абсолютно ново за него.

Ако детето се затруднява с уроците, трябва му повече време, за да схване как се пише тази или онази буква, чете по-бавно и тромаво и т. н. , опитайте се да му помогнете по всякакъв начин - занимавайте се с него и му обяснете, че всеки учи с различни темпове и понякога трябва повече време, за да схванем същността на изучаваното. Най-вече трябва да го убедите, че никой няма да го обвинява за това. От друга страна, не е лошо да се опитате да му разясните и ролята на учителката, на която трябва да се доверява напълно и на чиято помощ може да разчита, когато вие не сте около него. Хубаво би било вашето съкровище да не приема училището като мъчилище, а като място, където може да се забавлява. Давайте му повече свобода, когато е вкъщи, дори и с риск да направи беля. Какво като счупи някоя чаша или се накичи с всичките ви гердани? Нека да играе на воля, защото то има нужда да знае, че все още има пълното право да се държи като дете - да играе, да се весели, да прави пакости, да тича и лудува, да се смее, да се забавлява. Нека не забравяме най-важното - да позволим на малките да черпят с пълни шепи от безгрижните, прекрасни и незабравими дни на своето детство.

Пет погрешни начина да кажем „Чао"

1. Да се измъкнете без да се сбогувате - по този начин предавате доверието на собственото си дете, а освен това рискувате да направите всяка следваща раздяла по-лоша и по-болезнена.

2. Да отлагате момента, като се мотаете из стаята, очаквайки детето да се успокои или да бъде погълнато от друго занимание, което ще отвлече вниманието му от вас.

3. Да се преструвате на тъжни - така рискувате да разстроите още по-силно детето. То може да остане с впечатлението, че го оставяте в несигурни ръце или че вие самите сте застрашени от нещо.

4. Да се опитате да промените ежедневните ритуали - децата разчитат на предсказуемостта. Затова, когато трябва да се разделите, придържайте се към вече създадените и установени от вас ритуали на сбогуване.

5. Да се преструвате на ядосани, че детето плаче или недоволства, когато разбере, че излизате. Всъщност целта, която преследвате, е ясна. Затова прибягвате до методите на манипулацията - искате да изглеждате ядосани, а всъщност не сте. Мислите ли, че по този начин ще вразумите детето и то ще престане да плаче?! Поведението ви може да предизвика още по-нежелана реакция, така че малчуганът да се разстрои повече. Затова по-добре се откажете навреме от опитите си да го стреснете. Едва ли ще постигнете положителен резултат.

 

Автор: Милена Кожухарова

 

 

Сподели: