Мъжка гледна точка: Честит 138-и март!!!

Здравейте!!! Учудихте ли се от заглавието? Спокойно... грешката е вярна!

Месец март - женският месец... месец на промени! Животът ще разцъфти, във ведро зелено, и ще се роди отново! Природата, като една истинска дама, на която й предстои най-святото не

Здравейте!!! Учудихте ли се от заглавието? Спокойно... грешката е вярна!

Месец март - женският месец... месец на промени! Животът ще разцъфти, във ведро зелено, и ще се роди отново! Природата, като една истинска дама, на която й предстои най-святото нещо - да роди, проявява своя непостоянен характер. Ту весела и нежна, с ритмичните си капчуци, ту ядосана и бурна, като бясна съпруга на закъснял мъж, с мартенските си виелици... к'во да пра'йш - природа!!!

Сигурно още се чудите какъв е този 138-и март... почакайте. Преди да ви разкрия поредната си хитроумна хрумка, нека да благодаря на всички читателки, които ми писаха, както и за изпратените подаръци... Нямаше нужда (казвам го от благоприличие, не от нежелание)... И да продължа с едно „Честито на всички Пролетки, Мартиновци и Марти, празнуващи през този месец!!! И като казах Марта, се сещам, че първата дама, която ще напомни за себе си през този месец, както и ще оформи единичката от заглавното число, е:

1-и март - Баба Марта

Прекрасен празник - да са живи и здрави децата, както и Пижовците и Пендите (техните майки и татковци), дето дори и през бури и преспи са здраво вързани един за друг, като Ин и Ян и се допълват в общия си житейски път.

Традицията с мартениците е много стара и най-вече българска, донесена по нашите земи от Аспарух. Спомняте ли си филма „Хан Аспарух" от 1981-ва, ако се вгледате във втора серия (действието се развива през пролетта), ще забележите, че прабългарските шатри са окичени с мартеници. Древните корени на тази традиция се крият в Персия (все пак ние сме индо-персийски народ, но спирам дотук с историческите си твърдения, 'щото рискувам да вляза в ненужен спор с някой историк, а нямам желание). Белият и червеният конец и до ден днешен са символи на здраве и просперитет в много други азиатски страни, но в Европа  Баба Марта я почитаме само ние. Между другото винаги съм се чудил защо й викат Баба, като тази жена е предвестник на новораждащия се живот през пролетта и здравето и най-вече закрила на децата  - логично е в нашите представи да е млада и красива майка, пълна със сила и живот, като самата пролет. Но както и да е. Друго искам да ви кажа  за мартеничките (без да искам да сривам дребната индустрия и търговия  - тя и без това е отишла... 'айде няма да казвам къде) - тези, които носим, трябва да са НАПРАВЕНИ ОТ НАС САМИТЕ. Това е като боядисването на великденските яйца - енергията, която вплитаме в тях, е всъщност силата, която ни пази. Само че и аз, като всички всяка година, отивам отсреща, на пазара, и купувам една шепа готови мартеници ('щото ми е по-лесно), но никой от нас не знае кой и с каква енергия е направил тези „здравеопазващи" символи. Нали се сещате, че докато са ги произвеждали, не им е било толкова до това какво да наричат, а до произведените бройки. А пък като видя  китайските пластмасарки, с всякакви екстри - светещи, мигащи, пеещи и други глупости, направо полудявам. Естествено децата най-много на тях се радват, но наша е тук отговорността да им обясним какво значат тези червено-бели конци и че не е важно колко си накичен, а какъв смисъл има всичко това.

Приятно правене на мартенички!!!

И докато усуквате поредния пискюл, аз продължавам със следващата цифра от заглавието (сетихте се вече какво означава 138-ми)

...и така:

3-и март - Националният празник на България

„Бъл -га-ри, ю-на-ци!!!" Вярно отдавна не сме имали повод да скандираме този любим и незабравим израз, но предпочитам да започна така, защото ако трябва да съм реалист, краските, в които ще трябва да оцветя написаното по-долу, няма да имат нищо общо с трикольора (то и без това не знам дали нещо остана от него - всичко отиде за лентички!). Единственото хубаво нещо, което намирам в момента в този празник ... сте вие! Не го казвам от куртоазия. Фактът, че държите това списание, значи, че сте направили нужното, за да има все още българи... в България и да се чете на кирилица. Раждайте, мили българки, раждайте, щот', ако продължаваме така, националният ни празник сигурно ще стане или 4-и юли, или... И ще трябва да пиша тази статия на латиница, а 'що не и с йероглифи. Натам отиват нещата. Българската майка юнашка наистина е юнашка. Не защото е раждала юнаци, а защото успява да ги отгледа, изхрани и възпита въпреки всичко. И на 3-и март трябва да празнуваме не това, че сме се освободили от не знам си кой си (това е един от поводите да не съм съгласен с избора ни на национален празник), а фактът, че оцеляваме в мирно време. Абсурдно е, но факт. То пък по тия земи какво ли не е абсурдно?!? Спирам дотук, 'щото ако продължа, рискувам да си списвам рубричката от затвора  - за революционно-подривна дейност, ха-ха-ха. И  ще трябва да ми пращате топли дрехи, храна и цигари.Чакай да запаля една, та да се успокоя малко, защото идва най-красивата част от статията, красива като самите вас и като цифрата, която следва - с женствени заоблени форми и означаваща безкрайност:

 8-и март - Честито, скъпи дами!!! Обичам ви! Е, не както обичам онази, която мен ме обича и ми пере ризите и на всичко отгоре ме дари и с най-голямото щастие - дъщеря ми. Но винаги съм се възхищавал на нежната ви красота, сила, загадъчност и издръжливост!!! А 8-и март сме го измислили ние, мъжете, за да си намерим извинение за всички останали дни от годината, през които сме длъжни да доказваме любовта си и уважението си пред вас, но... забравяме. К'во да пра'иш -мъже, забравяме за „дреболиите"! „Дреболии" ли казах?!? В една моя по-стара статия в „Кенгуру" изразих своето неодобрение на „8-и март", както и защо, но сега, за празника, няма да се държа като попрекалил с „увеселителните напитки", злопаметен роднина на сватба, който точно по време на хорото иска да изясни стари сметки и обстоятелства и става тя, каквато става. Празник е! Празникът на жената - онова съвършено творение на природата, ДАВАЩО ЖИВОТ и любов, и грижа, и...  Съвършено ли казах?!? Е, не е съвършено, 'щото все пак е човешко същество, но е достатъчно красиво, грешно и изкушено, за да даде ябълката на Адама и... да ни има днес всички нас! Жената е магия, жената е тайнство, жената... ех, жената!!! Хиляди творци са се опитвали да предадат с думи и краски преклонението си пред жената и въпреки виртуозните си умения не са успели да изразят какво е Тя - та аз ли?!? Простете ни, ако не сме успели, но не сме съвършени!  Но стига толкова проза, когато говоря за Жената, ме избива на поезия... вярно не съм Яворов, но пък е от сърце. Моят поздрав за вас, скъпи дами (от името на всички мъже):

Тъй крехка като падащ лист

Тъй чиста като капка от капчука

И грешна като антихрист

Добре, че Бог те прати тука

 Коприна  - твоята ръка

Косите ти - най-буйната  река

Очи дълбоки като бездна

Във тях със радост ще изчезна

 И лека си като перце

И топла като юлски ден

Благодаря ти от сърце

Че си избрала точно мен.

 БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ВСИЧКО, МОМИЧЕТА ,

                                                                      И ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

 ...Иде пролет... ново начало, чао до април!!!

Автор: Краси Колев

Сподели: