Мъжка гледна точка: Диета на възпитанието или за „тоягата и моркова”

Здравейте и в месеца на любовта и виното! Навън все още е много студено, но хубавото е, че през февруари ни сгряват два горещи празника - единият е за влюбените, другият е за опиянените (от любов, надявам се)

Здравейте и в месеца на любовта и виното! Навън все още е много студено, но хубавото е, че през февруари ни сгряват два горещи празника - единият е за влюбените, другият е за опиянените (от любов,  надявам се), и  за удвояване на удоволствието някои празнуват и по Юлианския, и по Григорианския календар - пийте за любовта!!! Наздраве!!!

 Но не това е темата в рубриката „Мъжка гледна точка". Днес ще се гмурнем в размисли, занимаващи ни със следствието от  любовните епидермални търкания между половете - детето, и по-специално с възпитанието му по отношение на (зло)употребата с храни и напитки (нямам предвид вино, разбира се), макар че винената попара в моето детство заемаше своето полузаконно място през зимните месеци в диетата на баба ми, от което нищо не ми стана - е'го - пораснах си два метра лонгур, радващ се на добро здраве... но както и да е - да оставим виното и баба ми на мира...

Не знам Трифон и Валентина след коя чаша вино са решили, че се обичат, пък и не ме интересува. ... Aбе трудно ми е да избягам от тая тема, признавам си, но докато се чудех какъв подарък да купя на жена ми за 14.02, се намеси главният герой във всички мои статии в „Кенгуру" - дъщеря ми, с един сложен и в началото малко неразбираем въпрос (все пак вече е почти на 5 годинки и питанията стават все по-заплетени).

 А въпросът беше:

 -Тате, защо първо е царството на приказките, а след това царството на лакомствата?

-?!?...Опс!?! - Не разбрах въпроса, естествено, от първия път, но като я поразпитах кой й го е казал и за какво точно става въпрос, останах много доволен от „наученото". Вкратце: другарката (пардон, госпожата) в детската градина много цветно им обяснила, че първо е царството на приказките - разбирайте - игри, занятия, учене на стихчета, рисуване и т.н. И трябва много да слушкат и изпълняват поставените от учителката задачи, защото след това идва царството на лакомствата - разбирай - три пъти храна на ден... В началото се впечатлих от цветния и приказен начин, по който госпожата им е представила формулировката си за добри деца и как забавно ги е увлякла  да се учат и папкат, осигурявайки знания, възпитание и здрава храна - за децата, и спокойствие и по-здрави нерви за себе си. Браво! Хвала на такива възпитателки!!!

Слушкайте и папкайте - за да са доволни всички!

... Ноо, след малко се замислих "Абе това не е ли теорията за „тоягата и моркова"? - Ако слушкаш - морков, ако не - тояга... сам избирай.

 А ние си мислехме, че Макаренко отдавна е изчезнал - друг път, просто сега е „ъпгрейдван", по-цветен, занимателен и „хуманен". И не се ли държим по абсолютно същия начин и ние с децата си? И освен че сме набутали този принцип в малките им главици, сме подчинили  подсъзнателно и собствените си действия спрямо тях... Сетих се, че зареждам колата на „едните" бензиностанции не защото са по-различни или по-евтини от „другите", а защото на „тези", като си купиш кафе, ти дават бисквитка, която даже не е за мен, а за малката ми принцеса. И детето толкова е свикнало с това, че си знае: "щом тати зарежда колата, значи ще има бисквитка"! А аз (сега се замислям) винаги преди да й я подам, я питам „Ти слушка ли днес?".

Така, дотук ще си кажете - нищо интересно, всичко го правим, нормално е да награждаваш детето си, ако е добро... Да, така е, но това е само „бисквитката" от проблема... Сега отиваме към „основното ястие". Бон апети!!!

Неслучайно не ви споменах и другата подробност, че никога не й давам бисквитката веднага след като я видя, а изчаквам малко да проверя в какво настроение е, дали слуша и ако всичко е наред, тогава й връчвам „наградата"- е това е същината на проблема ни.

Лакoмството не е награда - детето не е цирков тюлен, който, като си изпълни номера с топката, да бъде награждаван с поредната порция рибка.

 Не тъпчете детето си с абсолютен боклук само и само да си платите 30 минути спокойствие или да сте сигурни, че то е мотивирано да слуша, за да си получи наградата. По този начин го превръщате в робот-послушник и го лишавате да бъде създател, самò да намира начини да се занимава и да открива в игри нещата от живота. Другото голямо проявление на моркова е компютърът и анимацията. В днешно време представата ни за добро дете е: дете, седящо пред компютъра, гледащо анимация, докато набива някакъв чипс, снакс или каквото и да било. И по този начин имаме време да „обърнем внимание на себе си „... ха-ха-ха. И какво правите, докато „обръщате внимание на себе си"? - същото! Лакирате си ноктите или седите пред другия, по-големия телевизор и набивате и вие някакъв боклук или в най-добрия случай пушите!

 ....А сега ми кажете, че не е така? Под претекст, че си почивате от изнервения ден. Както казва Гацо Бацов: „Кво му тре'а на човек - яденье, пиенье и неко'а сгодна женица" и „Вънка нек' си вее  - я съм си добре" ...пък и детето е добре.

И така децата порастват доволно угоени, със съзнанието, че са добри, послушни, знаещи и ...дебели. А като дойде тийнейджърската възраст - стой та гледай - олеле!!! Не дай си Боже да има в класа (а във всеки клас има по една такава) някоя по-слабичка и дългокрака мома,  момчетата, разбира се, искат с нея да преживеят първата си целувка, на нея й пишат бележки (пардон, SМS-и) и нея я изпращат до входа... Докато сладките дебеланки ронят тихо сълзи в кьошето, и оттам 'айде в другата крайност - ДИЕТИ, ниско самочувствие и насилие над самите тях, като резултатът все по-често е анорексия или булимия, да не дава Господ. Имам приятел, който се занимава с този проблем, виждал съм 2-3 от момичетата -такива гледки има само в Бухенвалд. И защо е всичко това? Защото са ти казали:

"Ако правиш това - ще получиш това" - е не е ли пак историята с „тоягата и моркова". Има ли ултиматум - значи нещата не са наред.

"Чуете" ли думата „ако", спрете се веднага.

Иначе в думата „диета" няма нищо лошо - само че тя не означава „лишение", а „правилна употреба". Затова диетата на хранене е и диета на възпитанието... Няма да ви казвам какво да правите с децата си и вечните приказки за спортуването, движението, полезните храни и т.н. - вие тези неща до болка ги знаете и сте изчели тонове информация, ако не сте, разгърнете списанието на другите страници и ще намерите много полезни неща, ама след малко, е сега, само да направим финалчето и продължавайте нататък.

Най-важното за „диетата" са две неща, първо: дозировката и на спортуването, и на храната, и на учението, и въобще на всичко.

И второто: принципът „защо да го правим?" никога не трябва да е подчинен на каквото и да било „ако"... 'Айде, сега може да се разходите на чист въздух, хвърлете тоягата на кучето да я гони и дайте моркова на детето, само не давайте на детето да хрупа тоягата и да хвърлите на кучето да гони моркова. ...Hо все пак пробвайте, може да стане интересно.

автор: Краси Колев

Сподели: