Раждане

На път към новия свят

Девет месеца очакване, буря от хормони, вълнение и букет от емоции са познати на всяка жена, станала майка.

На път към новия свят

Знаем ли обаче достатъчно какво се случва с бебето, докато се ражда, и как по-точно му се отразява пътят към новия свят? Вижте в следващите редове.

Механизъм в действие

Започваме с това, че всяко бебе решава само́ кога да се роди (ако, разбира се, раждането протича естествено). Именно ендокринната му система задейства механизма за раждане, стимулирайки производството на основния хормон на раждането – окситоцин. Обикновено това се случва, когато всички системи и органи на малкото човече са напълно подготвени за самостоятелен живот – най-често между 38-ма и 40-а седмица от бременността.

Всичко по реда си

За да се роди безпроблемно, процесът трябва да бъде постепенен и следователно подготовката за него започва предварително – около 2 седмици преди решаващия ден. Под въздействието на хормони в тялото на бебето, по-специално тези, произведени от надбъбречната кора, тялото на майката произвежда все повече и повече окситоцин, който предизвиква контракции на матката, естрогени (те повишават тонуса й) и релаксин (омекотява мускулите и връзките). И така, през 38-ма седмица главичката на бебето се смъква по-близо до изхода на матката и бъдещата майка забелязва, че коремът й е спаднал надолу.

Усилие и пак усилие

Никога не трябва да се съмнявате, че раждането е изпитание и упорита работа за едно малко човече. Стените на уютното местенце, където то е прекарало цели 9 месеца, изведнъж започват да оказват натиск върху него, то е изтласкано някъде там надолу, за да се помъчи да излезе през тесен криволичещ лабиринт. А ако добавим и липсата на кислород и храна, положението съвсем не изглежда розово.

Хормони на помощ

Подобно на възрастен човек в моменти на физически и психически стрес, нивото на катехоламини, или „хормоните на стреса“ на детето (адреналин, норепинефрин и допамин), рязко се повишават. За щастие, мъдрата природа е осигурила редица защитни механизми, за да улесни раждането – и така, заедно с катехоламините в тялото на малчугана, интензивно се произвеждат ендорфини и енкефалини (вещества, които създават аналгетичен ефект и помагат на тялото да се мобилизира и да има прилив на сили).

Контракции на преден план

По време на първия етап на раждането, когато шийката на матката се отваря под действието на контракциите, бебето постепенно се придвижва към входа на малкия таз. За да преодолее разстояние от само няколко сантиметра, на него му трябват от 6 до 12 часа! Постепенното придвижване е важно, защото ако процесът се „забърза“, заплашва детето с родова травма.

При всяка контракция бебето усеща натиска на мускулите на матката и коремната преса. Но поради факта, че е заобиколено от околоплодна течност, това налягане е смекчено. Когато матката се свие, и плацентата се свива, като притокът на кръв към бебето по време на това свиване намалява. За да компенсира липсата на кислород, сърцето на бебето започва да бие по-често – до 180 удара в минута, вместо 140 в покой. В момента на контракция на матката бебето замръзва, за да направи след това следващата си „стъпка“ напред.

На един дъх

Непосредственото излизане на бебето в новия свят се случва по време на периода на изтласкване – шийката на матката се отваря напълно. Този етап от раждането се счита за най-трудоемък както за бебето, така и за майката. Жената напъва, напряга коремните мускули, а главата на бебето под въздействието на контракциите преминава през таза и навлиза в гениталната цепка. Когато детето се движи по тясното пространство на малкия таз, костите на черепа му са една върху друга, като се адаптират към тясното пространство. След раждането на главичката (най-голямата част от тялото на детето) и раменете, телцето и краката излизат без проблеми.

Добре дошло, бебе!

Бебето се ражда с вик – реакция на промяната в условията на околната среда (температура, осветление и т.н.) и първото вдишване на кислород с белите дробове. Благодарение на това те се раздуват и от тях излиза феталната течност, с която са били пълни в корема на мама.

Колкото по-дълбок е първият дъх, толкова повече бебето плаче. Неслучайно силният плач се счита за един от важните показатели за здравето му. Малкото човече диша често, активно движи ръцете и краката си, сърцето му бие бързо (повече от 100 удара в минута).

Вместо финал

Атмосферата, емоциите и усещанията, с които малкият човек прекрачва прага на новия свят, могат да повлияят на неговото психологично здраве в бъдеще. Неслучайно психолозите и биолозите смятат, че възприемането на първите впечатления от живота (тактилни, слухови, зрителни и т.н.) са от основно значение за правилното развитие на всеки отделен човек. Именно благодарение на тези първи минути, новороденото си спомня за майка си и отсега нататък безпогрешно ще я разпознае, веднага щом го вземе на ръце.

Автор: Нели Христова

 

Сподели: