Lifestyle

Не, не и не

Познато ли ви е? И най-най-кротките дечица понякога стават зверчета.

Не, не и не

-  Като чуя „не", вече ми иде да й извъртя един шамар!

-  По принцип съм изключително спокоен човек, но моето ще ме побърка...

-  Ударих първия си шамар - днешната истерия ме изкара извън нерви. Сега се чувствам толкова виновна...

-  Не искам да го удрям, но на петдесетото „не", придружено с писък, ръката ми сама полита към лицето му. Аз съм ужасна майка!

ТРУДНИЯТ ПЕРИОД

Познато ли ви е? И най-най-кротките дечица понякога стават зверчета. Особено когато навършат две години, стабилно влизат в третата и започнат да осъзнават, че светът е голям и те са част от него. Специалистите наричат периода с постоянното НЕ период на системния отказ. Това са повтарящи се моменти на следните ситуации: „Прекрасна си!" - „Не!", „Искаш ли играчка?" - „Не!", „Хайде да спим!" - „Не!" и т. н. Периодът на отрицание може да мине бързо и почти незабелязано, но е възможно да продължи дълго време и да изтощи родителите до крайност. Така или иначе обаче всяко хлапе трябва да мине през него.

ДЕТЕТО И ТО СЪС СЕБЕ СИ

Отрицанието е един от начините детето да определи своята личност и най-вече да я утвърди като такава в очите на мама и тати. Дълъг е пътят от „Ина иска!" през „На мен ми се иска." до „Аз искам!". Проблемът за родителите настъпва, когато чуят „Аз НЕ искам!". Но да бъдеш личност означава да имаш собствено мнение за нещата и отрицанието е единственият начин на детето да покаже различно становище от това на своите родители.

Първото НЕ обикновено предизвиква гняв, вик, понякога смях, но винаги е налице реакция, отправена към хлапето. Това му дава знак, че отрицанието е начинът да привлече вниманието към себе си. А на три години любимата игра е да привличаш погледите на околните.

ВАШАТА РОЛЯ

Ако успеете да повярвате, че детето ви не е виновно за своето пълно отричане на всичко, тогава няма да имате никакви проблеми. Това обаче е почти мисия невъзможна, защото мъникът постоянно ви натяква: „Не, не, не, не...". От вашата реакция обаче зависи ще продължи ли то да се „опъва" на всичко, или периодът на отрицанието ще премине относително бързо и гладко. Вие сте и човекът, който трябва да постави началото на вашите дълбоки и ползотворни взаимоотношения.

-  Най-доброто, което можете да направите, е да се мобилизирате и да се отнасяте към отрицанията с малка доза хумор. Скоро детето ви ще разбере, че ще му е необходимо по-голямо усилие от чистото НЕ, за да привлече вашето внимание. Психолозите предлагат една игра, която работи безпогрешно: забранете на мъничето да прави нещата, които в действителност желаете да направи. Забранете му да си ляга в леглото, да се храни с лъжичка, да подрежда играчките си... Периодът на отрицанието ще го подтиква да прави обратното само и само да ви покаже, че то ви се противопоставя и може самостоятелно да взима решения как да живее.

-  Уважавайте стремежа на детето към самостоятелност. Покажете му, че то наистина се превръща в личност и вие сте готови да го „приравните" към вас като хора. Обяснете му, че наистина е малък/малка да пресича сам/а улицата, но е достатъчно голям/а да избере какво иска да закуси. Може и да е малък да реши кога трябва да спи, но е достатъчно възрастен сам да избере мястото си за игра вкъщи.

-  Употребявайте по-малко НЕ самите вие. Замислете се какво чува от вас детето? „Не пипай това!", „Не ходи там!", „Не лапай играчките!", „Не хвърляй храната!". В един момент то просто започва да ви имитира, усещайки се по този начин пораснало. За съжаление ще ви се наложи и вие да се превъзпитате. Опитайте се да прекарате един ден, без да употребявате отрицателни изречения. След това два...

Въпрос към психолога

Има ли безпогрешна тактика за по-леко преминаване през периода на голямото НЕ?

Периодът на НЕ-то е съвсем естествен в детското развитие. Той е част от първата сериозна криза в порастването - кризата на третата година. Рецепти няма, защото всяко дете е уникално в различието си, но има някои техники за по-леко справяне. Родителите е необходимо да бъдат навреме информирани и консултирани за промените в детското психично развитие. Освен това изключително важно е как говорят на децата си. Изреченията е добре да бъдат кратки и да съдържат ограничена възможност за избор: „Благодаря ти, че ми даваш това! Ето, вземи онова или другото.". Препоръчително е НЕ-тата да се заменят с „Остави!", „Спри!", „Пусни!", „Подай!"... за да не приемат огледално връщане към родителя. И не на последно място - играйте повече, смейте се заедно и периодът ще отмине по-леко.

 

Автор: Десислава Христозова

Консултант: Хенриета Илиева,клиничен и консултативен психолог,
Терапевтичен център „Пумпелина"

 

 

Сподели: