Тя и Той

Неща, които жените искат да питат мъжете

Чувала съм, как сме от различни планети и, технически погледнато, знам отговорите на долните въпроси… Все пак не мога да се въздържа да не ги задам, защото дълбоко в себе си не мога да престана да се удивлявам.

„Защо Мойсей блуждал четиридесет години из пустинята? Защото не искал да спре и да помоли някой да го упъти."

Дружа с мъже от юношеските си години досега. Омъжена съм за представител на пола. Чела съм книжки от типа на „Война за капака на тоалетната чиния", чудесно схващам психологическите и физиологическите разлики между половете. Чувала съм, как сме от различни планети и, технически погледнато, знам отговорите на долните въпроси... Все пак не мога да се въздържа да не ги задам, защото дълбоко в себе си не мога да престана да се удивлявам. Това са неща, които вълнуват или откровено дразнят по-добрата половина от човечеството. Последното лесно може да се установи практически във всеки женски разговор, откъдето са почерпени и въпросите.

Защо е срамно да признаеш, че не знаеш къде си или как да стигнеш до местоназначението си? Няма нищо привлекателно в това, три часа по-късно все още да правиш панорамна обиколка на непознатия квартал/ град, надявайки се да ти просветне какъв е пътя, вместо просто да попиташ някого как да се измъкнеш от там.

Защо се драпате по пакета, когато много добре знаем, че майките са ви учили, че така не се прави на публично място? Навсякъде, където се обърне човек, може да види мъж, който го прави - от дискретно подръпване на колана нагоре-надолу до откровено дръгнене със страшна сила, което навежда на мисли за венерически болести или поне срамни въшки. Сигурно има начин това да се направи незабележимо, щом се налага.

„Голям ли ми е?" Ние какво, полуидиотки ли сме? Смятате ли, че ако държим на връзката или вас, бихме казали нещо друго, дори оръжието да е с размер на репичка?

Каква точно магия има в това да пръднеш звучно и гръмко? Вътрешното облекчение е ясно, всички го правим, но защо трябва да има звуково оформление?

„Свърши ли?" За Бога, ако не сте разбрали (срамота, само по себе си), поне не го издавайте. Сигурно сте чували и чели, че жените могат да правят хубав секс, без непременно да изпитат оргазъм.

„-Къде ми е...? - Еди къде си. - Не, няма го." Този разговор е довел до тих бяс не една жена. Какво значи „няма го на мястото, което каза", когато ние отлично знаем, че е точно там и просто трябва да се вгледате?

„Хареса ли ти сексът?" Няма елегантен отговор, ако е отрицателен. Може ли да спестим този въпрос следващия път? Ако все още правим секс с вас, явно заниманието ни харесва като цяло.

Защо чувате, но не слушате? Много разговори изглеждат обсъдени и приключени - с ваше участие! - докато малко по-късно не разберем, че само сте си ги пуснали покрай ушите. Това е обидно и дразнещо. Когато общувате с нас, правете го пълноценно, за да няма после неприятни изненади и за двама ни. Една книга за поведението на половете съветва:

„За да накараш един мъж да те слуша, уведоми го предварително за какво ще става въпрос и му изготви разписание. Например: Бих искала да говоря с теб относно един проблем, който имам с шефа в службата. Удобно ли ще ти бъде да ме изслушаш довечера в седем, след като вечеряме?'"

Това какво е, военна операция? Ако искаме да говорим за нещо с вас, то моментът е сега. Съсредоточете се и участвайте активно, не се преструвайте, за да отбиете номера.

„Жигльорът е запушен." Мислите ли, че ни интересува, или че изобщо знаем какво е това? Кажете кратко и ясно: „Колата е развалена, трябва да се ремонтира". Това е достатъчно. Ако сме ви попитали каква е повредата, то това е от любознателност или куртоазия - тогава подходящият отговор е: „Една част в карбуратора не работи".

И какво, като знаете накъде е север и се ориентирате по-добре? В крайна сметка и ние стигаме където сме искали, а медал за ориентиране така или иначе никой не дава, освен в скаутските състезания.

Какво значи „Не ме разсейвай"? Да, можем да мислим, говорим и вършим няколко неща едновременно с лекота. Заживейте с тази мисъл. За нас не е проблем по едно и също време да планираме деня, да мислим какъв цвят трябва да се пребоядисат стените и да правим секс с вас, например. Ако вие не можете, защо се дразните от това, че ние умеем?

Когато ви питаме коя дреха да сложим, не се измъквайте с отговор „На теб коя повече ти харесва?" Ние знаем коя повече ни харесва, питаме вас.

Да сме наясно:

Няма такова нещо като „Да ти помогна с домакинската работа". Помагали сте някога на майките си, докато сте били деца. Сега живеете с някого на равни начала. Това вече е участие в домакинството, не помощ. Не обиждайте интелигентността си, като ни питате как точно да свършите нещо - и вие, и ние знаем, че знаете как. Просто свършете проклетото нещо по най-добрия възможен начин (така, както сте виждали да го правим ние), не отбивайте номера с половинчата работа, с надежда друг път да не ви караме.

Каква е магията на голямата кола? Повече мъже ли се чувствате, ако карате автомобил с размер на тир? Очевидните недостатъци, че такава кола ще харчи три пъти повече от нормален градски автомобил, не са ли достатъчни да ви откажат?

Интересно - кога точно мъжете се превръщат в прасета, при положение, че майките им със сигурност са ги възпитавали да не са... В пубертета ли? Кога точно вашето сладко, уханно момченце, което знае точно къде му е всяка играчка, събира дребните боклучета от пода и си прибира чорапките в пантофките вечер, ще се превърне в... знаем в какво.

Какво срамно има в това, сами да отидете да си купите презервативи, лубрикант или нещо друго, свързано със секса? Все пак, всички предполагат, че сте големи хора, които правят секс. Обратното, виж, би било притеснително.

Къде пише, че топлата вода в кухнята е програмирана да се пуска само от женски ръце? Похвално е, че готвите, но защо не миете посудата след себе си? Не е добре романтичната вечер на свещи да завършва с нашето висене пред мивката, нали?

Мръсните. Чорапи. Не. Се. Хвърлят. По. Земята. Точка.

Защо, за бога, отказвате да идете на лекар? Трябва още в училище да се изучава двуседмичен курс за бъдещите мъже: „Чичо доктор е твой приятел!" Дали ще се въргаляте на дивана със скръбно изражение от прост главобол, или ще се свивате на две с отсечена ръка, няма значение - неразбираемо е защо посещението при лекаря се възприема като някаква слабост за женчовци,

Защо се дразните, когато сме на диета? Не е ли достатъчно, че ние самите сме раздразнени от факта и трябва да ви наблюдаваме как омитате супа, две пържоли с гарнитура и десерт, докато си дъвчем марулята?

„Какво трябва да купя от магазина?" Ние какво, да не сме снабдители? Имате глава за мислене, знаете основните хранителни групи и (надявам се) знаете от какво има нужда у дома. Е, чудесно - купете го, по дяволите!

Защо ако приятел ви викне да му помогнете да нареди паркета, да налепи плочките и да смени дограмата, се отзовавате първи, а пиронът за забиване вкъщи стои и чака със седмици?

Въпросът със самопочистващия се апартамент: след като смятате, че домът ви се почиства от само себе си, защо колата ви не го прави, а я карате на автомивка поне веднъж седмично?

Прибира се мъж вкъщи и заварва: леглата неоправени, чиниите на масата, няма нищо сготвено, навсякъде разхвърляно и мръсно, децата още по пижами и боси, кучето се изходило в кухнята... жена му лежи пред телевизора.
- Жена, какво става тука, бе?
- Ами... нали питаш от какво толкова съм уморена всеки ден. Е, днес това не съм уморена.

Защо са нужни 100 милиона сперматозоида, за да оплодят 1 яйцеклетка?
- Защото никой не ще да спре и да попита за посоката.
 

 

 

Автор: Таня Русева

 

 

Сподели: