Lifestyle

Нови хоризонти - В голямата тоалетна

Детето нежно обича своето гърне и категорично отказва да овладее тоалетната за възрастни. Възможно е причината за това да се дължи на появата на страх. Какво може да го предизвика в детето в това абсолютно, по наше мнение, безопасно пространство – тоалетн

Съвсем немного време мина, откакто във вашия дом утихна „Страстта около гърнето". И ето нов, за повечето родители неочакван, проблем. Детето нежно обича своето гърне и категорично отказва да овладее тоалетната за възрастни. Възможно е причината за това да се дължи на появата на страх. Какво може да го предизвика в детето в това абсолютно, по наше мнение, безопасно пространство - тоалетната?

1-та заплаха: Падане

За разлика от домашните условия, тоалетната в яслата и детската градина е приспособена за деца. В тоалетната за възрастни детето не се чувства в безопасност: то е свикнало да стои устойчиво на твърд под и високата тоалетна го плаши. То още не достига пода. Освен това, голямата тоалетна чиния, естествено, се оказва твърде широка за мъника и той може да се страхува да не пропадне.

Какво да предприемем?

Главният принцип в борбата с детските страхове - постепенност. Движете се бавно към целите си. Спомнете си как приучвахте чедото към гърнето - тогава също ви беше необходимо търпение. В случай на активно съпротивление, оставете опитите за известно време. В края на краищата това, че то умее да използва гърнето и моли за тоалетна - вече е голям прогрес. А дотогава просто поставете гърнето на детето в тоалетната, за да привикне да извършва нуждите си точно в това помещение, толкова по-интимно, отколкото гостната или детската стая. Купете специална приставка за голямата тоалетна: такива детски седалки има от пластмаса или от мека гума, с облегалка и без, подходящи за конкретен модел тоалетни с определен размер или универсални. На който и вариант да се спрете, седалката не трябва да се сваля или променя положението и, докато детето седи. Пред тоалетната може да поставите стъпало или малък детски стол. Нека мъникът да тренира да се изкачва на седалката чрез игри: предложете му да се възкачи на „трона" и да поседи на него, като истински принц или принцеса.

2-та заплаха: шум

Обикновено в семействата, където с детето постоянно има няколко човека (например мама и баба), когато един от членовете на семейството отиде в тоалетната, вторият се занимава с детето. В такива ситуации детето смътно си представя за какво е нужна тоалетната, и шумът от пускането на водата то слуша изключително отдалечено. Освен това, на 2-3 години слухът на детето е особено чувствителен и много мъници трудно понасят гръмкия звук.

Какво да предприемем?

С проблема може да се справите така: пускайки водата, вземайте детето на ръце, за да се чувства защитено. С възхищение говорете в този момент за това как бързо изтича водичката в тоалетната. Напълно възможно е интересът да замени страха и за вас да възникне друг проблем - да не можете да отстраните детето от тоалетната, в която то завира глава и ръце, за да попипа водичката. Ако този метод не помогне, изчакайте, докато седи, и после пуснете водата. В повечето случаи не е нужно да активирате водата, докато то е на тоалетната. Повярвайте: след известно време мъникът ще проумее колко забавно е самостоятелно да пуска водата, и ще го прави с повод и без повод.

Много важно също така е един от родителите да покаже процеса на използване на тоалетната (обикновено само една демонстрация не е достатъчна). Например, приобщавайки сина към света на възрастните, таткото може да му помогне да се изкатери по специалната табуретка и чрез личен пример да му покаже как правилно да използва тоалетната. В този случай „заработва" силният стремеж на детето на две-три-годишна възраст да подражава на своите близки.

За приучаването на детето в любов към нововъведенията е нужна последователност и търпение. Винаги го хвалете и никога не го порицавайте и дразнете - ето това е основното правило, което трябва да ви ръководи. При вашето дете задължително всичко ще се получи, а дали ще е месец по-рано, или месец по-късно няма абсолютно никакво значение.

3-та заплаха: да изгуби част от себe си

В гърнето детето може да види своите екскременти и с гордост да ги показва на своите родители. Засега то не изпитва нито гнусливост, нито отвращение. В тоалетната то не разбира къде пропада неговото изпръжнение. Според един от най-известните психотерапевти Зигмунд Фройд, между една и три години детето преживява така наречения анален стадий в развитието. В този стадий мъникът се учи да контролира дейността на червата и пикочния мехур и възприема своите изпръжнения като продължение на самия себе си. Детето се бои да не ги изгуби, за него те са като жива субстанция. Фройд твърди, че всички бъдещи форми на самоконтрол и саморегулация водят началото си от аналния стадий. Последователите на Фройд считат, че, ако детето го винят за мокрите панталони или го притискат, приучавайки го към тоалетната, в него се формират такива черти на личността, като нерешителност и неувереност в умението да владее своето тяло, и въобще себе си, а понякога дори упорство и скъперничество.

Какво да предприемем?

За преодоляване на този страх приложете такъв метод, като „информиране". Разкажете на детето къде отива неговото изпръжнение и защо тялото му го изхвърля, оставяйки толкова, колкото е нужно на организма за здравето. Така се случва при всички хора и даже животни. Обяснете, че водата отнася това, което на тялото вече не е нужно. Колко забавно може да бъде заедно с детето да кажете „до виждане", когато пускате водата.

4-та заплаха: самотност

За „голямото дело" детето може да пренесе своето гърненце така, че да бъде по-близо до мама. В тоалетната пък отиваме сами, което плаши мъника. 

Какво да предприемем?

Като начало, за да помогнем на детето да свикне, трябва да бъдем заедно с него, ласкаво да разговаряме, да четем приказки, да играем игри с пръсти - правете всичко, за да се чувства то комфортно. Не забравяйте периодично да напомняте на детето целта на визитата в тоалетната. Скоро в мъника ще се появи увереност в това, че в тоалетната няма никаква опасност. Тогава ще настъпи следващият етап в изменението на отношението на детето към ситуацията: вие може да излезете от тоалетната, казвайки, че оставяте вратата отворена. Разказвайте за това как е започнал вашият ден, пейте песни; Важното е детето да слуша вашия глас, дори и да не сте до него. А също, за да поиска детето да се върне в тоалетната, направете това място приятно за пребиваване. Украсете го в приятни цветове, например.


Автор: Силвия Чалъкова

 

 

Сподели: