Тя и Той

Новият Семеен кодекс - много нов, не много семеен

Правно регламентиране на съжителството без брак, брачни договори и лични сметки предвижда новият Семеен кодекс, който депутатите приеха на първо четене през септември.

Новият Семеен кодекс - много нов, не много семеен

Правно регламентиране на съжителството без брак, брачни договори и лични сметки  предвижда новият Семеен кодекс, който депутатите приеха на първо четене през септември.

 Не закъсняха и протестите. Най-много критики отнесе легализирането на небрачното съжителство и улесняването на бракоразводния процес. Асоциация „Общество и ценности" съзря в проекта сериозна опасност за брачната институция, разклащане на моралните устои и появата на изродено поколение. Гей-организациите пък възнегодуваха, че новият СК ги дискриминира, като признава фактическото съжителство само между хетеросексуални.

Сега действащият Семеен кодекс е от 1985 г. и отдавна вече не отговаря на обществените потребности, в него има остарели положения и непълноти. Необходимостта от промени се появи още през 90-те години. През 1999 г. в Народното събрание бе внесен проект за СК, който обаче така и не се прие. Днес, почти десетилетие по-късно, е на път да се одобри  кодекс, който урежда съвременния модел на отношения между брачни и небрачни партньори, между родители и деца.

 Съжителството без брак, но с регистрация

За първи път с новия СК съжителството на семейни начала ще бъде официално признато за нова, алтернативна организация на семейния живот и ще поражда определени правни последици. Двойките ще имат възможност да избират дали да регистрират или не съжителството си в общината. Заявлението ще се подава лично от двамата партньори и вписването ще се извършва по адресната регистрация. Прекратяването пък ще може да се заяви и само от единия партньор.

Регистрираното съжителство обаче не е брак. С него само се урежда произхода на детето, родено по време на това съжителство. Когато партньорите се регистрират като несемейна двойка, мъжът автоматично ще се вписва като баща в акта за раждане на детето. Така ще отпадне задължителното според сегашния закон припознаване. Презумцията за бащинство е валидна и когато детето е родено до триста дни след прекратяване на връзката. Целта на новия проект е да се прекратят драмите, свързани с бащинството, социалните помощи и издръжката на извънбрачните деца.

В новия СК се забранява регистрирането на няколко съжителства, само че не е ясно как ще се осъществява контролът на практика. Не се забранява обаче при сключен брак да се регистрира фактическо съжителство, както и обратното: при регистрирано съжителство сключването на граждански брак. Така, според критиците на проекта, се насърчава полигамията и съответно нарушава Конституцията.

 Нови правила за сключване на брак

При сключването на брака в регистър ще се отбелязва избрания имуществен режим от съпрузите, както и сключването на брачен договор. Въвежда се информирано съгласие за здравословното състояние на младоженците. Бракът ще се признава за действителен, независимо дали бракосъчетанието е извършено от длъжностно лице по гражданското състояние,или не.

 Чисти сметки, добро семейство

За да се облекчи сегашната тежка съдебна практика на безкрайни спорове за имущество между бивши съпрузи, новият СК предлага три режима за уреждане на имуществените отношения - на общност, на разделност и брачен договор. При режим на разделност всичко, което някой от двамата е имал преди брака или е придобил впоследствие, си остава негово и при развод.

Имуществените отношения между партньорите може да се уредят и с договор. В него могат да се впишат уговорки за правата върху имуществото, което се придобива през време на брака; за участието в разходите и задълженията (например кой и какви сметки ще покрива); ще има ли и каква ще е издръжката на съпрузите през време на брака, както и след неговото прекратяване; какво ще наследят деца от предишни бракове. Според проекта, личните отношения между съпрузите или пък между родители и деца няма да могат да се договарят писмено.

Брачният договор може да се сключи преди и след брака, както и да се променя по всяко време от съвместния живот. Той трябва да бъде нотариално заверен и да се заведе в централния регистър към Агенцията по вписвания на Министерството на правосъдието.

Ако съпрузите са твърде романтично настроени и за тях любовта е по-важна от парите,  могат да живеят при условията на имуществената общност, както е в момента (всъщност, това ще се случи и ако не е посочен изрично кой режим се избира). И тук обаче са предвидени промени - общо е движимото и недвижимо имущество, но не и спестяванията, ако са в лична сметка. Независимо че влоговете може да са в резултат на общи усилия, при развод ощетеният партньор няма да има право на тях. Именно поради тази причина адвокати по семейно право съветват съпружеските двойки да преосмислят финансовите си взаимоотношения и, ако трябва, да подпишат договор, за да гарантират интересите си. Това се отнася особено за случаите, в които двамата съпрузи поотделно имат високи доходи и са решили със заплатата на единия да покриват текущите разходи, а парите на другия да спестяват. Разбира се, този вариант е приемлив, но само ако парите отиват в обща сметка, което новият СК все пак позволява.

 Да се разделим с мир

Ако проектът за нов СК бъде одобрен от Народното събрание, ще се развеждаме много по-модерно и цивилизовано. Запазват се двата основни вида развод - по взаимно съгласие и по исков ред, но отпада задължителното в момента служебно произнасяне по вината от страна на съда при исковия развод. Търсене на вина ще има, само ако един от партньорите изрично настоява за това. Това ще спомогне да се ограничи практиката брачните партньори да се обвиняват взаимно пред съда и да доказват правотата си чрез свидетели. От съществено значение е съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и взаимното им желание за уреждане на последиците на развода. Съпрузите могат да потърсят съдействие и от медиатор.

За първи път се предлага да се въведе плащането на наем, когато след развод семейното жилище се дава за ползване на единия съпруг. В този случай всяка от страните ще може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Няма обаче да се дължи наем за жилищна площ, ползвана от ненавършилите пълнолетие.

Според противниците на проекта за нов СК въвеждането на улеснена процедура за развод и възможността бракът да се разтрогне при съгласието само на единия от двамата партньори ще доведе до бум на разводите.  Създателите на проекта са на мнение обаче, че е нехуманно да се пречи на разтрогването на брак, изпразнен изцяло от съдържание, в който отношенията са дълбоко и непоправимо разстроени.

 Издръжка според нуждите

Отпада предвиденият в сега действащия СК минимален и максимален размер на издръжка, която единият родител дължи при развод на ненавършилите пълнолетие деца. Досега тя се движеше в рамките на 80-100 лв., като само в редки и изключителни случаи можеше да бъде по-голяма. С промените ще се даде възможност издръжката да се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя. Предвидено е дори непълнолетният да има право да поиска и получи издръжка и когато живее при двамата родители и те нямат развод. В този случай родителите ще имат право само на контрол върху разходването на сумата.

 В интерес на детето

Разписани са множество нови правила, които уреждат отношенията родители - деца. Целта е да се защити в максимална степен интереса на детето. Малкият човек ще може да участва при решаване на всички въпроси, касаещи интереса му чрез дирекция „Социално подпомагане".

В проекта е записано и едно съвършено ново за семейното ни право положение - възможност детето да оспорва презумпцията за бащинство. Срокът за упражняване на това право от детето е до една година след навършване на пълнолетие.

 Осиновяване

През 2003 г. дейността по осиновяването беше радикално преуредена. В този си вид тя присъства и в проекта за нов СК, като са направени съответните корекции, наложени от практиката. Съкратени са сроковете за осиновяване. Осигурява се пълноценна защита на интереса на осиновявания. Въведен е национален регистър на осиновяващите и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване. Отпада съдебната процедура за включване на дете в регистрите за пълно осиновяване. За да се ускори извеждането на децата от специализираните институции, осиновяването ще може да става и без съгласие на родителя, ако той не е имал контакт с детето си повече от шест месеца. Международно осиновяване ще се допуска, само ако, въпреки положените усилия, не е намерен подходящ осиновяващ в страната.

 Фиксираният минимален размер на издръжката трябва да остане!

Интервю с Теодора Иванова-Вълева,

Председател на УС на Сдружението на настоящите и бъдещи майки

 Въпросът за издръжката на децата след развода на родителите е приоритетен за Сдружението през тази година. В повечето случаи родителят, отглеждащ детето, е нагърбен освен с възпитанието и с основната финансова тежест по неговата издръжка. По наше мнение, това представлява своеобразна санкция за отговорния родител, което е абсолютно недопустимо. Трябва да се предприемат мерки за облекчаване положението на децата, отглеждани от единия родител, като се намали част от финансовото бреме върху отговорния родител.

След като проектът за нов Семеен кодекс мина на първо четене, внесохме в Народното събрание предложения за промени в него. Целта ни е да се изготвят ясни норми и недвусмислени правила, целящи гарантиране на интересите на децата в случаите, когато следва да им бъде изплащана издръжка.

Смятаме, че при наличието на противоречива съдебна практика се налага посочване в изрична разпоредба в новия Семеен кодекс на фиксиран минимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Този размер трябва да бъде обвързан като процент с минималната работна заплата (например 40 на 100). По този начин издръжката ежегодно ще се актуализира заедно с минималната работна заплата за страната.

Настояваме горната граница на възрастта на пълнолетните деца, на които родителите дължат издръжка, да си остане 25 г., а не 20 г., както е записано в новия проект. Според нас, така ще се предостави възможност на децата да продължат образованието си и ще им се гарантира поне минимална издръжка по време на тяхното обучение.

За да може делата по определяне и актуализиране на издръжката да не се проточват, предлагаме да се запази възможността исковете за издръжка и за нейното увеличение да могат да се разглеждат по реда на бързото производство, предвидено в Гражданския процесуален кодекс.

Експертите на сдружението са наясно, че дори при най-добро стечение на обстоятелствата ще мине време, преди новият Семеен кодекс да влезе в сила. Затова още през този месец ще изпратим писмо до министър-председателя на България с конкретни предложения за промени в Постановление № 38 на МС, с което в момента се определя размерът на издръжката на непълнолетни деца.

Фактическото съжителство урежда единствено произхода на детето

Интервю с адвокат Верухи Забикян Паникян

Половината от децата, които се раждат през последните години са на двойки, които нямат сключен граждански брак.

 Какви са положителните промени в проекта за нов Семеен кодекс?

Новият Семеен кодекс е все още в суров вид, той мина на първо четене и тепърва се  обсъжда. Смятам, че в момента, в който започнат да се предвиждат конкретни хипотези в него, той ще претърпи сериозни промени. Положителното в този проект е, че той прави опит да обхване по-голям обем от семейно-правни взаимоотношения.

В проекта за нов Семеен кодекс има някои наистина революционни моменти, като например регламентирането на фактическото съжителство. Времето ще покаже доколко това е добра форма или не. Важното е, че новият СК ни дава различни възможности за съжителство. Можем да живеем без брак и да се регистрираме или да сключим граждански брак и да изберем точно как ще уредим отношенията си, така че, ако някой ден не можем да живеем вече заедно, имуществените отношения да бъдат уговорени.

Каква е разликата между фактическо съжителство и брак, след като и двете форми се регистрират?

Фактическото съжителство поражда определени правни последици, но не всички, които поражда гражданският брак. При сключване на брак, според новия Семеен кодекс, ще може да се избира определен режим на имуществени отношения, в който да се живее: разделност на имуществото, общност или брачен договор. При фактическото съжителство това не може да се случи. Основната причина, поради която се създава този институт на т. нар. „фактическо съжителство", са децата, родени от такова съжителство, да бъдат вписани като деца, родени в брак. С регистрацията, която имат родителите, техните имена ще бъдат вписани в акта за раждане на детето, без да се налага бащата да го припознава с нотариално заверена декларация.

Какво би мотивирало двойка, която от години живее на семейни начала и бащата е припознал детето, да регистрира съжителството си?

Въпрос на личен избор: дали тези хора имат необходимост да регистрират това свое фактическо съпружеско съжителство, или не.  

Смятате ли, че след като веднъж се регистрира съжителството, ще отпадне необходимостта от сключването на брак?

Донякъде. Фактическото съжителство урежда само статута на родените от това съжителство деца, но не и всички имуществени отношения.

Може ли да се регистрира фактическо съжителство, ако един от партньорите е все още женен?

Този въпрос не е изяснен в проекта за нов Семеен кодекс. А това е от изключителна важност. Не са рядкост ситуациите, при които съпрузите са във фактическа раздяла от години, но нямат развод, междувременно майката среща друг мъж, заживява с него и им се ражда дете. Само че в удостоверението за раждане на това дете се вписва съпругът, а не биологичният баща. Защото в сега действащия СК презумпцията за бащинство е категорична - щом майката има брак, съпругът й се приема за баща на детето й. При развод това дете търпи всички последици на развода, то е вкарано в споразуменията, съпругът на майката, макар и не баща,  дължи издръжка.

Трябва ли да отпадне задължителният размер за минимална и максимална издръжка на детето след развода?

Да. Издръжката на детето не трябва да се обвързва с размер, а да е с оглед на нуждите на детето. Защото не може едно дете на 6 г. да има издръжка, каквато има един 16-годишен тийнейджър.

Възможно ли е тежкоболен родител да се разпореди кой да гледа детето му след смъртта му?

Не. Защото се избягва цялата процедура по осиновяването и мнението на компетентните органи дали лицето, на което се оставя детето, може да бъде родител.

Новият Семеен кодекс ще улесни ли процедурите по осиновяване?

Нещата при осиновяванията претърпяха промени още преди няколко години. И те са отразени в проект за СК. Създаде се единен регистър на кандидат-осиновителите и единен регистър на деца, годни да бъдат осиновени. Новото е, че съветите по осиновяване ще заседават не по-малко от три пъти в месеца, откъдето ще дойде ускоряването на процедурата. Защото сега например Съвета по международно осиновяване към Министерство на правосъдието заседаваше хаотично, не беше ясно кога и как.

Най-важното е да се избере подходящо семейство на конкретното дете. Ето защо, като изрична разпоредба е разписано изискването: да се обсъждат най-малко три кандидатури преди да бъде избрано семейство за детето. Даде ли се одобрение за осиновяване, приеме ли семейството детето, процедурата завършва много бързо.

Биологичните родители ще могат ли да забавят и възпрепятстват процеса на осиновяване?

Ако 6 месеца детето не е потърсено от родителите си, може да започне процедура по вписването му в регистъра. Ако родителят не е подписал декларация за съгласие, детето се вписа служебно. Това не означава, че се отнемат родителските права на майката и бащата. Биологичните родители се призовават на делото по осиновяване. Ако те са дали декларация за съгласие, имат право да я оттеглят, но само до първото заседание по делото. Това облекчава и ускорява процедурата. Защото сега, докато не влезе в сила съдебното решение, родителят може във всеки един момент да оттегли декларацията си.

Свещен съюз

ДО ДНЕС неформалното съжителство бе съюз на любовта и на смелостта, в който двама души се събираха по своя воля, защото се обичат, защото така се чувстват по-добре, защото са готови да се подкрепят взаимно и искат да се опознаят. Това беше съюз на свободната воля, извън намесата на държавата.
ДНЕС съжителството на семейни начала без брак е на път да се узакони с новия Семеен кодекс. Защо това предизвика реакциите на Светия синод, Епископската конференция на католическата църква, Главното мюфтийство и Обединените евангелистки църкви?

ДУХОВЕНСТВОТО е обезпокоено от това, че са застрашени, изкривени, самите устои на брака - обществено признатата, допустимата и възприета форма на съжителство между мъжа и жената. За хората, родени през 20 в. и възпитани в традициите, с узаконяването на фактическото съжителство се получава някакъв оксиморон - „дървен камък - или „законно незаконно съжителство". За нас бракът, схващан като „свещен съюз", е „фактическо съжителство", колкото чаша от семейния порцеланов сервиз и чашата бонус от промо пакета кафе. Защото бракът е нещо повече от юридическата конструкция, съвкупността от имуществени отношения, обикновеното съжителство между мъжа и жената - поне за посрещналите втория милениум в пълнолетие. Той е такъв дори за онези, които никога не биха дръзнали да помислят за брак. Всъщност най-вече за тях. Защото тъкмо заради тази представа за брака двойките не чакат благословията на държава и Църква. Повечето от тях никога няма да се осмелят да нарекат съюза си „свещен". Затова пък днес той е напълно законен - държавата не само, че не „размаха пръст", но призна правото им да се обичат, без да са платили данък „удостоверение за граждански брак". В случая държавата призна нещо, което отдавна бе разрешено в обществото...

Но не така благосколонно погледна на „свободно" живеещите двойки Църквата. И тя въздигна глас - но не срещу вятърните мелници, а срещу „вятърничавите хора" - такива изглежда са всички, в които не e заложен инстинктът за пожизнен и най-вече моногамен брак.

Светият Синод заяви, че на фактическото съпружеско съжителство му липсва един от основните елементи на брака - твърдата и ясно изразена готовност на двамата да се посветят един на друг в неразторжим съюз. Във фактическото съжителство, каквато и регистрация да се извърши, такава отговорност липсва. Всеки от партньорите се чувства свободен да си тръгне веднага, без основателна причина,  щом му стане трудно, тежко или просто скучно.

Според представителите на основните вероизповедания у нас, фактическото съжителство ще навреди на брачната институция, тъй като в момента 72 % от двойките, които живеят на семейни начала, сключват граждански брак в рамките на 5 години. С новия Семеен кодекс това няма да е така.

Изказано бе съмнение, че пренасянето на презумпцията за бащинство при регистрирано фактическо съжителство едва ли ще постигне целения ефект, тъй като няма да са много случаите, в които партньорите ще пожелаят да регистрират своето съвместно живеене, а само в този случай ще важи законова презумпция за бащинство. В повечето случаи ще е налице такова съжителство, но то няма да се регистрира. Отделен е въпросът, че самата възможност някой да регистрира своето съвместно съжителство без брак е един деликатен въпрос от строго интимната сфера. По тази причина  повечето двойки няма да пожелаят да вписват строго личните си отношения в някакви регистри, още повече че се запазват всички правни способи за оспорване на произхода и се гарантират интересите на децата. Така най-афишираната като съществена от фактическото съжителство социална и морална полза за интересите на децата няма да бъде изпълнена в повечето случаи.

СЪЩИНСКИЯТ ДЕБАТ „за" или „против" узаконяването на  фактическото съжителство изглежда предстои да се осъществява на едно по-друго - интимно и духовно ниво. Защото външно той отдавна е разрешен в обществото, а сега и със самия закон - у нас вече никой не осъжда двойките, които живеят заедно. Но когато се решат на брак, повечето от тях търсят  благословията на Църквата. Защото вярват, че семейството не е икономическо ООД или клиника за генно инженерство, а свещен съюз. Защото семейството и родът са последните ни убежища. Засега.

Бракът освен юридическа има и морална страна, която е не по-малко важна от първата, а за Църквата благословено е тайнството венчание. Досега то се извършваше само и единствено след представяне на удостоверение за граждански брак. Следователно на Църквата предстои да решава дали да извършва венчавки при регистрирано фактическо съжителство. „При това положение, държавата трябва да призбнае църковния брак за официален", заяви Русенският митрополит Неофит. В момента църковният брак се разтрогва след развода и след заседание на епархийския съвет. Не се знае какво ще се случва при хора с фактическо съжителство, ако сключат църковен брак, тъй като те могат да го прекратят, когато пожелаят.

Ръководителят на службата за комуникации към Отдела за външно-църковни връзки в Московската патриаршия, о. Михаил Прокопенко, каза в интервю за Интерфакс, че според него безотговорността е характерна и за двете страни на хипотетичния семеен съюз, но от нея страдат повече жените. Всички останали причини, с които хората обикновено обясняват своето нежелание да предадат на брака си законен статут - икономически и битови проблеми, не са определящи: "Преди няколко поколения хората живееха несравнимо по-трудно от днес, но безотговорните отношения никой не наричал норма." Днес в обществото наблюдаваме цели династии самотни майки и цели династии мъже, неспособни да станат глава на семейство, "пробни бракове", които продължават десетилетия. „Трябва да разберем, че това нещастие има характер вече на епидемия", твърди свещеникът.  Той добави също, че идеалът на вечния юноша, homo ludens (от лат. - играещият човек), постоянно се проповядва от цялата съвременна култура.

Темата подготвиха Татяна Вълчанова и Надя Йончева

 

 

Сподели: