Здраве и красота

Ода за гърдите

Имаме пълното основание да твърдим, че днес живеем в ерата на гърдите.

Ода за гърдите

Надали има друга епоха, в която на тази съвсем природно обусловена част от женското тяло да се е отдавало по-голямо внимание и значение. Някои герои на нашето време са буквално обсебени - харчат цели състояния и си причиняват немалко болка и страдания, за да постигнат бленуваните форма и големина; съобразяват целия си гардероб с тях и дори ги кръщават с нежни имена или им говорят като на скъпи приятелки! Без майтап! Други пък (най-често от срещуположния пол, но не задължително) каквото и да правят, не могат да спрат да мислят за тези приятни заоблености, нито пък да откъснат поглед от тях - до такава степен, че дори забравят, че жените имат очи или пък изобщо нещо друго. И наистина - гърдите никога не са... просто гърди. Те са променливи, смущаващи, възбуждащи, несъвършени, привлекателни, нежни, предизвикателни и объркващи... като самите жени. Неслучайно са изконен и масово експлоатиран символ на майчинството, сексуалността и женствеността.  

Не(ясен) обект на желанието

Малки, големи, закръглени, издължени, леко поувиснали или нахално щръкнали... На „пазара" на женски гърди изобилието е по-голямо дори от търсенето, ако това изобщо е възможно. И все пак няма как да отречем - при все физиологичната си майчинска функция те имат своето силно еротично въздействие. Ние, жените, сме напълно наясно с това и понякога съвсем целенасочено ги използваме като оръжие. И как иначе - с този зашеметяващо богат набор от „кобури" с уплътнители, повдигачи, дантели, хлъзгави материи и привличащи окото цветове... Как да не се изкушиш да изкушаваш! Е, понякога (мъъъъничко) прекаляваме, но то е, без да искаме. Така де, случва се да ти се разкопчее копче, без да си разбрал, или погрешка да си купиш по-малък размер сутиен, от който гърдите ти да попрелеят... какво толкова?! А те (мъжете!) какво зяпат, като че ли си нямат друга работа?! Не, категорично не бихме искали да ни възприемат само като чифт гърди, та нали сме умни, способни, красиви и изобщо - имаме милион други качества, които са далеч по-важни от някакви си там закръглени анатомични органи!

Нежна (р)еволюция

Всяка жена минава през поне няколко задължителни етапа от развитието си, тясно свързани с отношението й към нейните собствени гърди. Помня как аз например, когато започнах да навлизам в пубертета, ужасно се притеснявах от тези все по-нарастващи „пъпки", които предизвикваха нервното хихикане на момчетата в класа и ме караха да ходя прегърбена в безуспешен опит да ги прикрия и да се слея някак с тълпата. После с такива наченки на гърди се сдобиха всички момичета в класа и темата загуби някак актуалност, подобно на стар виц, на който продължават да се смеят само най-големите загубеняци. Смущението от тези видими белези на порастването заедно с покупката на първия сутиен започна да отминава. Успоредно с това вниманието на момчетата отново се насочи към моите и на останалите момичета гърди. Само че този път погледите им не изразяваха присмех и закачка, а някакъв особен тип обърканост, напрежение и сериозност... Историята нататък ви е позната - как едно момиче се пръвръща в жена, преоткрива стаените си желания и функции на тялото, в това число и гърдите си като ерогенни зони - за радост и на другия, случайно озовал се на „местопрестъплението", участник. В душата ми обаче постоянно царяха смут и притеснение: дали гърдите ми са ДОСТАТЪЧНО големи, дали пък не са ПРЕКАЛЕНО големи, защо на приятелката ми са по-хубави и закръглени, как изглеждат на приглушена светлина, когато си сваля сутиена... Малко по малко взех да свиквам с тях, макар никога да не престанах да ги оглеждам с критично око.       

От поддържаща към главна роля

С последвалото 10-ина години по-късно майчинство преоткрих нова (основната!) функция на гърдите си - да хранят моя мъничък, взискателен син. За съжаление, както се случва с немалко „чисто нови" майки, кърменето се оказа пълен провал. Обвинявах се, разбира се - че имам прекалено много мляко и бебчето се задавя, че нямам достатъчно и той гладува, че се наложи да пия лекарства и млякото ми стана „отровно", че всъщност кърменето изобщо не ми харесва, и накрая - че се предадох и отказах. Да не говорим за тоталното объркване, внесено в сексуалните ми възприятия от тази съвсем нова биологична роля, която гърдите ми трябваше да изпълняват!

С второто дете имах по-солидна теоретична и психологическа подготовка и нещата се случиха по-лесно - кърмих дълго и съвестно дъщеря си, сякаш за да компенсирам неуспехите от предишния си печален опит. Което не ми донесе дълго бленуваното усещане за хармонично съжителство с моите две посестрими. Сега пък бяха станали гротескно големи и неудобни, с яркосини изпъкнали вени по тях и протичаха при всеки плач на бебето (понякога в твърде неподходящи ситуации) - бяха всичко друго, но не и обект с еротично значение. Всяка майка, носила някога тези възгрозни приспособления, наречени сутиени за кърмачки и подплънки срещу потичане на млякото, знае какво имам предвид. Ще кажа само, че всеки път щом излизах навън, изпитвах силни притеснения да не ме блъсне кола или да се случи някакво друго произшествие, изискващо спешното ми транспортиране в болница и неизбежното ми събличане от медицински лица. И до днес съм готова да се обзаложа, че кърмаческите сутиени са измислени от някоя грозновата, злобна и попрезряла стара мома. Няма начин просто!

Неочаквано примирие

След като оставих кърменето в историята, преминах през задължителните размисли на тема пластична хирургия, причинени от пагубната комбинация на две бременности, дълго кърмене, посрещането на десетина Нови години и неумолимите закони на гравитацията. Започнах да се заглеждам, подобно на пъпчив пубертет, по всеки чифт красиви и стегнати женски гърди (макар и от научноизследователски интерес) и не си харесвах моите повече от всякога. После обаче ентусиазмът ми да ги променя изтля, вероятно не без помощта на вродения ми страх от скалпели и зародилата се масова мода на вулгарно преливащите от плът пазви...

Преминах и през типичната за днешното информационно съвремие параноя на тема рак - преглеждах гърдите си ежеседмично, а два пъти в годината ходех на медицински изследвания, тълкувайки всяко месечно неразположение, болка и едва доловима „бучка" като заченки на тумор. Оттогава ми останаха добрата здравна култура и навикът за редовна годишна „инвентаризация", както обичаме да се шегуваме с мои приятелки, но нечовешкият страх, че ще загубя гърдите или още по-лошо - живота си заради тях, слава Богу, поотмина.

Незнайно как една сутрин се събудих с внезапното прозрение на жена, достигнала 35, харесваща за пръв път в живота си своето далеч от идеалите тяло и с ясното желание да заживее в пълна хармония с всяка една негова част. Включително и с тази!     

Автор: Весела Захариева

 

Сподели: