Lifestyle

Огледалото

Кога трябва да запознаем детето с огледалото? Ако зададете този въпрос на старите баби, те ще се прекръстят три пъти (от уважение към Християнството) и бързо, бързо ще ви разкажат, че според древните вярвания (които са научили от своите баби) огледалото е

Огледалото

Кога трябва да запознаем детето с огледалото? Ако зададете този въпрос на старите баби, те ще се прекръстят три пъти (от уважение към Християнството) и бързо, бързо ще ви разкажат, че според древните вярвания (които са научили от своите баби) огледалото е опасен уред, който се използва срещу растеж на зъби. Какво?! Сигурно и вие сте чували за „поверието", че ако дете до 1 годинка се огледа в огледало, няма да му пораснат зъби, а също, че ще бъде нервно и неспокойно и още куп подобни. Е, ние няма да правим разрез на езическите вярвания на прадедите ни, а ще ви запознаем с „прочита" на огледалото от гледна точка на психологическото развитие на детето.

Психолозите са установили, че огледалото е  важен предмет, свързан със самоидентификацията и развитието на способността у детето да вижда себе си отстрани, което се явява част от процеса на формиране на личността. Болшинството от специалистите отнасят периода на активните игри с огледалото към възрастта от 7 месеца до 1, 5 години. Като с всеки следващ месец се изменят реакциите и поведението на мъника пред него. С помощта на този „опасен" предмет може да проследите развитието на самопознанието у своя наследник и, разбира се, да подпомогнете това развитие.

До 6 месеца

До 6 месеца детето се привлича от образа си в огледалото, но по-скоро не осъзнава, че вижда собственото си отражение.

Между 7 и 11 месеца

В този период мъниците вече са способни да направят разлика между собственото изображение в огледалото и огледалните образи на други хора, явно различаващи се от тях, например по-голямо дете или възрастен. Сега започват да свързват конкретни особености на външността с усещането за „Аз". Ако оставите огледалото на ниска поставка на пода, ще забележите, че в един момент детето може да започне да пълзи в кръг около него, опитвайки се да намери „другото" дете. Ако пък поставите на мъника червен клоунски нос, той ще го усети, но ще го показва на огледалото, а не на своя собствен нос.

Между 12 и 15 месец

Прохождащото дете все по-малко има нужда от някакви външни подсказки, за да установи връзка между този в огледалото и себе си. Тоест осъзнава, че вижда своя собствен образ. Сега, ако възрастният постави на носа му червена топка, ще последва подобна реакция: ще я покаже на своя нос, не на отражението си в огледалото, ще отвърне поглед от огледалото, ще се усмихне и ще погледне смутено.

Към 2-годишна възраст

Към 2 годинки себеопознаването се разширява още повече и включва не само знания за своята външност, но и това, че детето само започва да търси други свои характеристики. То проявява суетност, като се конти пред огледалото, любува се на себе си, а ако види на устните си млечни мустаци, се смее и ги бърше. След 2 годинки децата виждат себе си също като възрастните.

Възприемането на своя огледален образ развива у детето спектър от способности, простиращи се от идентификацията с него до осъзнаването на това, че отражението не е то самото. Започва да се учи да гледа на себе си отстрани. Този образ на тялото става за мъничето негова матрица, която формира по-нататъшната му представа за себе си. Външният образ се превръща в основа за развитието на вътрешното възприятие и мислене - отсега мъникът ще си „представя" себе си по определен начин. По-късно ще осъзнае, че това е само образ, а не той самият. А още по-нататък в развитието си ще разбере още нещо - своето несъответствие със собствената реалност.

Само по себе си тялото се явява едновременно и „външен" е „вътрешен" обект. Външен е, тъй като оказва въздействие на окръжаващия свят, както всеки друг предмет, вътрешен е, тъй като се явява „вместилище" за чувствата и състоянията на конкретния човек.

И така, когато отново видите детето пред огледалото, не се плашете за растежа на зъбките му или Бог знае още какво, а знайте, че интересната игра и необичайно поведение пред него, не е друго, а отправна точка в развитието на детското самосъзнание. Не изпускайте този момент.


Автор: Силвия Чалъкова

 

 

Сподели: