Оригването – задължително или не?

„Шокираща новина! Сензация в бебешкия свят! Оригването не е задължително!“.

Този забавен увод е част от публикация на Христина Янева-Хедра в страницата й във фейсбук „Кърменето като начин на живот“. В текста сертифицираният от международен борд консултант по кърмене описва защо не е нужно да провокираме изпускането на въздух. Специално за списание „Кенгуру“ Хриси подготви материал, отговарящ на важните въпроси за оригването.  

Защо не е задължително оригването?

Макар по навик да се счита, че оригването е неотменна част от храненето на бебето, всъщност децата далеч невинаги имат нужда от това. Съществуват проучвания, които показват, че в стомаха на бебетата попада наистина много малко въздух по време на хранене. Кърмените бебета много рядко изобщо поемат въздух, докато сучат, тъй като езикът и устните на бебето създават плътен вакуум около зърното и ареолата. Ако той се прекъсва, за да влезе въздух, мъникът няма да поема мляко от гърдата. При добре подбран биберон, подходящ за конкретното бебе – и съобразен като сила на струята, и при храненето с шише се поддържа добър вакуум и отново няма поемане на голямо количество въздух.

Знаете ли, че...

Малко известен факт е, че бебетата поглъщат много въздух, когато плачат и са раздразнени. 

До какво водят агресивните опити за оригване на всяка цена след всяко хранене?

Агресивните опити непременно да накараме бебето да се оригне след хранене довеждат до значимо увеличаване на повръщането – а това води до дискомфорт при детето. За да се постигне оригването, обичайно е нужно да има повишаване на налягането в стомахчето. Затова и всички пози за кърмене имат под една или друга форма натиск върху стомаха. Той може да е директен – както е при най-използваната позиция, където детето се вдига на рамо и коремчето му се притиска към гърдите на родителя), или индиректен със страничната или седналата позиция за оригване, където налягането се повишава от „седящата“ поза. А ако в стомаха и без друго няма кой знае колко попаднал въздух, това неминуемо увеличава риска детето да върне храна.

Причини

Любопитно е, че хълцането не се предизвиква от това, че бебето не се е оригнало. Смята се, че причините за хълцането са основно преразтягането на стомаха при обилно хранене и твърде бързото хранене. Опитите за оригване увеличават хълцането при бебето – дори нищо да не излезе през устата, все пак има известно връщане на мляко нагоре по хранопровода, а това дразни диафрагмата и предизвиква съкращаването й.

Другата неприятна последица на идеята за задължително оригване е, че кротко заспалото след хранене бебе се събужда, като го вдигнете, съответно започва да нервничи и отново се налага както да го успокоявате, така и вероятно да му дадете отново да суче. Раздразнението и плачът му от това, че се е събудило и не знае как да се приспи, може наистина да доведат до поглъщане на въздух и дискомфорт, които бебето се опитва да облекчи със сучене. И ако следвате правилото да вдигнете отново бебето за оригване, се получава един порочен и изнервящ и за вас, и за него кръг.

Как да разберем, че бебето има нужда от оригване? А кога няма?

Бебетата отлично показват, когато имат нужда да им се помогне по някакъв начин. Ако детето е заспало кротко и спокойно на гърдата и не дава никакъв признак за дискомфорт, можете с чиста съвест да го оставите да спи. В случай че има нужда от помощ, то ще започне да се върти, за се присвива и да ръмжи – и ще ви „повика“. Дори да стане така, нищо лошо не сте направили със слагането му да си легне – легналата позиция ще позволи не евентуалните мехурчета въздух да се съединят и да се издигнат нагоре, което пък улеснява оригването.

Как да постъпим при бебетата с рефлукс?

При тях храненето може да е предизвикателство. Те често плачат доста, заради което гълтат въздух. От друга страна, рефлуксът може да се дразни допълнително от анатомични особености (като късата юздичка на езика), които пречат бебето да прави добър вакуум на гърда или шише и може наистина да водят до поглъщане на повече въздух. Затова препоръките са при бебетата с рефлукс да се предлага оригване веднъж по средата на храненето (или след около 60 мл от шишето) и още веднъж след приключването му. Най-често при тези деца оригването се получава много бързо. Причините за това са наличието на въздух, който трябва да излезе – и хлабавото затваряне на пръстеновидния мускул между хранопровода и стомаха, заради който съдържанието на стомахчето лесно се връща нагоре.

Кои са най-подходящите пози за оригване?

Макар класическата поза на рамо да е най-добре позната, има поне още няколко позиции, които можете да изпробвате. При позата „на  рамо“ бебето трябва да е толкова високо сложено, че двете ръчички да минават над рамото към гърба ви. При страничната позиция то е изправено и обърнато на една страна между гърдите ви, като го придържате под дупето и на гърдичките. Можете да обърнете бебето и с гръбче към вас и с лице напред към стаята, като го поддържате с една ръка под дупето и между крачетата, а другата ви ръка минава през гърдичките му. Бебетата се оригват лесно и в класическата поза за колики „тигър на дърво“.

Автор: Христина Янева-Хедра

Сподели: