Lifestyle

Орисниците – легенда или съдба

Родила царицата момиче и то било толкова хубаво, че царят от радост не можел да си намери място и дал голяма гощавка. Поканил не само роднини, приятели и познати, а и орисниците, за да бъдат благосклонни и добри към детето.

Орисниците – легенда или съдба

"Родила царицата момиче и то било толкова хубаво, че царят от радост не можел да си намери място и дал голяма гощавка. Поканил не само роднини, приятели и познати, а и орисниците, за да бъдат благосклонни и добри към детето.

Тринайсет орисници имало в царството му, а златните блюда, от които щели да ядат, били само дванайсет, така че една от тях трябвало да си остане у дома.

Гощавката била разкошна и шумна, а накрая орисниците дарили детето с чудните си дарове: една с добродетелност, друга с хубост, трета с богатство и тъй нататък - с всичко, каквото човек може да си пожелае на света.

 След като единайсетте орисници изрекли пожеланията си, неочаквано влязла тринайсетата. Тя искала да си отмъсти затова, че не я поканили, не поздравила и не погледнала никого, а викнала високо:

- Навърши ли петнайсет години, нека царската дъщеря да се убоде на вретено и да умре!

И без дума повече да каже, врътнала се и напуснала залата.

Всички се изплашили, но тогава напред излязла дванайстата орисница, която още не била пожелала нищо на детето. Тя нямала власт да отмени лошата орисия, ала можела да я смекчи и рекла:

Но нека това не бъде смърт, а стогодишен дълбок сън да обори принцесата."

 Спящата красавица

Така започва известната на всички ни приказка за Спящата красавица, преразказана от Братя Грим, в която красивата принцеса била събудена от стогодишния си сън и спасена от проклятието на страшните орисници от прекрасния принц.

 Тази приказка освен красива любовна история съвсем правдиво представя само една част от живота на древния човек, в който всичко било подчинено на служенето му на тайнствени сили, които можел да си представи приблизително на външен вид и по характер, но не и да разбере, а какво остава да се мери с тях и да им противоречи. Тя разкрива един популярен древен мит, свързан не само с предопределението на съдбата на човека още от раждането му, но и с вечното любопитство какво е това, което те очаква напред, какво да направиш, за да го промениш към добро, и можеш ли да избегнеш лошото, което те очаква. Този човек е твърде далече от ренесансовата идея за свръхчовек със свободна воля, но пък можел да хитрува и да си „купува" добрата воля на съответното божество или фея със съответните ритуали.

 Само възрастните хора днес може би помнят достатъчно добре старите предания и могат да обяснят какво се крие зад тези все по-неясни и объркани митове и защо определени ритуали, свързани с майката и бебето й някога са били изпълнявани толкова педантично, с вяра, че и над двамата е надвиснала реална опасност и от хора с лоши очи, и от съществата с необясним произход. Тези ритуали не са просто произволен брой от елементи, а всичко е имало своето място и значение, за да се получи накрая търсеният ефект и да се спестят нежеланите изненади.

 Днес митът за орисниците, които предсказват съдбата на бебето и предсказаното от тях никой човек не може да отмени, е в най-добрия случай остаряло суеверие или съществува видоизменен единствено в обичаите около новороденото и родилката в "наричанията" на гостенките, поканени за 40-ия ден от раждането, при представянето, първата среща на малкия човек със света, когато той се смята за достатъчно укрепнал и здрав, за да може да бъде извеждан от дома си. Тези наричания при разчупването на погачата и поднасянето на подаръците днес идват от близки роднини и приятелки на майката и естествено са изпълнени с положителен заряд, но това невинаги е било така. Прощъпулникът пък, провеждан, когато детето вече може само да направи първите си крачки, може да предскаже бъдещата му професия чрез първия предмет, който докосне. За изпълнението на всичко това по-нататък човекът в наши дни трябва сам да се погрижи.

Числото 3 в митологията за орисниците

Митологията за орисниците е обиколила целия свят и видоизменена е достигнала и нашите земи. Още в древногръцките или римските митове откриваме божества на съдбата. Това са мойрите  (парките), които са три на брой. Първата преде нишката на живота, втората я отмерва, а третата я отрязва. В славянската митология орисниците (известни още като „наречници") обикновено са представяни като три красиви сестри, които идват при бебето на третия ден след раждането му, около полунощ. Много често, подобно на приказката за Спящата красавица, като истински „лоша" представяли точно третата. Докато първите две били като че ли склонни детето да расте здраво и щастливо, третата почти винаги е лично отговорна за лошия му късмет в живот. Както виждаме, числото 3 е от онези важни числа в митологичната нумерология, които натрапчиво се повтарят не само в езическите религии. А полунощ е особено, гранично време, в което заедно със светлината се оттегляли за почивка обикновените хора, за да се появят под закрилата на тъмнината всички необикновени същества. Не е чудно, че точно тогава се явявали и наречниците, за да изрекат пророчествата си за новия човек.

Появата на трите гостенки била очаквана със страх. Те трябвало да бъдат омилостивени, "подкупени" чрез вкусни ястия и алкохол, приготвени от семейството и оставени край люлката на бебето или огнището в стаята му, или с монети под възглавницата на детето. След навлизането на християнството вече се правела Богородична пита.

Вярата е жива

Чрез тези ритуали се вярвало, че орисниците ще бъдат поне малко по-благосклонни и няма да навредят на крехкото съкровище в люлката. Още по-страшни изглеждали съществата, защото били невидими за останалите. Рядко някой можел да чуе и предсказанията им и не трябвало да ги разкрие пред останалите, тъй като било сигурно, че веднага ще загуби дар слово. Но предсказаното можело да се узнае още в следващите дни чрез променящото се здравословно състояние на бебето. Вероятно високата смъртност сред родилки и деца преди векове, допускана от ниското равнище на медицината, била убедително доказателство, че трите орисници, или жените с „лоши" очи, били сила, с която трудно можеш да се пребориш.

Колкото и здраво стъпили на земята да се опитваме да изглеждаме, и до днес е останало усещането, че забременяването, бременността и раждането са извънредно важни и необикновени събития в живота на всяка жена, време, през което тя е по-слаба и подложена на всякакви влияния, и трябва да внимава много повече какво прави, как се храни, с кого се среща, защото пази този път не само себе си. Днес, разбира се, е немислимо една съвременна жена да се крие от хората и да не излиза с месеци, да не подстригва косата си или да не пипа остри предмети дълго време, но много от нас продължават, например, да пазят началото на бременността в тайна от по-далечни роднини, познати и непознати и да я разкриват едва в четвъртия месец, суеверните да връзват червен конец на ръката на новороденото, предпочитайки „за всеки случай" и тази защита, а християнките да търсят подкрепата на Господ и Богородица. Колкото и да сме се променили от времето на далечните си прадеди, онзи треперещ от страх човек от зората на човечеството все още продължава да живее дълбоко скрит у нас и се показва точно в такива периоди на намалени собствени сили и нужда от помощ.

 

Автор: Вера Хинчева

 

 

Сподели: