Остров Корфу

Винаги съм искала да отида на остров. Не, винаги съм искала да корабокруширам на остров. Да, точно така! И тази година мечтата ми се сбъдна. Наближаваше 27-ият ми рожден ден. За първи път не знаех какво да правя. Не исках да празнувам. Исках просто да изч

Винаги съм искала да отида на остров. Не, винаги съм искала да корабокруширам на остров. Да, точно така! И тази година мечтата ми се сбъдна. Наближаваше 27-ият ми рожден ден. За първи път не знаех какво да правя. Не исках да празнувам. Исках просто да изчезна за няколко дни, да се скрия от всички и да се отдам на блажено спокойствие.

И да, корабокруширах на остров Корфу. За първи път до сега не бях планирала нищо, абсолютно нищо, оставих се на преценката на най-добрия ми приятел и просто стегнах куфара си. Както всяко едно пътешествие, така и това беше дълго, необикновено дълго пътуване, толкова дълго, че загубих представа къде съм, къде отивам и откъде идвам. Спомням си само как след 12 часа се събудих от ярка, изпепеляваща светлина - слънцето на Корфу. По-слънчев, по-зелен и по-прекрасен остров не съм виждала. Още с първата глътка въздух сърцето се изпълва с непознат трепет, сякаш нещо ще се случи всеки момент. И за да разберете какво точно имам предвид, ще ви разкажа малко за този остров.

Корфу е гръцки остров в Йонийско море. Той е вторият по големина от Йонийските острови и се намира близо до брега на албанския град Саранда. Северната част на острова е планинска, а южната е заета от равнини. В бреговете му плискат вълните си три морета: на изток - Йонийско, на север - Адриатическо, на юг - Средиземно. Заради интересното си местоположение островът притежава уникален, благодатен климат. Най-големият град - столицата също се казва Корфу (Керкира). Островът има богата история, за него през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия (тогава в съюз с Турция), Англия.

Легендата за острова започва хиляди години назад... Във времена на богове, принцеси и нимфи. Историята разказва как Посейдон се влюбва в нимфата Керкира, дъщеря на речния бог Азопос и речната фея Менопе. С помоща на Зевс той я отвлича и отвежда на красив далечен остров, който впоследствие кръщава на нея, в знак на любовта му. Години след като любовта им разцъфтява, там се ражда синът им Феак, оттам идва и названието на коренните жители на острова -"феаки", споменати в "Одисея" на Омир.

 Разходките из столицата, а и по целия остров, създават усещане все едно се намирате в Италия. Влиянието върху архитектурата е изключително осезаемо. В началото на 16 век венецианци достигат острова и от тогава се оформя съвременният му облик. Типични малки, тесни улички, балкони с цветя, дървени капаци по прозорците...

Обикаляйки, със сигурност ще ви направят впечатление ярките оранжеви магазини и стоящите пред повечето от тях продавачи, които ви предлагат пластмасови чашки с питие и странно плодче - кумкуат, което се продава в най-различни разновидности и е основен туристически магнит. Можете да си закупите сладко, ликьор, желирани, сушени и какви ли не други негови превъплъщения. Това е цитрусов плод, който е много сладък, дори горчи от сладост, наподобява малки портокалчета.

Безспорно задължителните за посещение места не са малко, но сред най-интересните от тях са Музеят на азиатското изкуство, известен още като двореца на "Св. Михаил и Георги" (изграден с камъни, донесени от остров Малта), Английската църква, Археологическият музей, църквата "Св. Спиридон" - покровителят на острова. Ще имате удоволствието да се разходите по улица "Листон", абсолютно копие на парижката "Риволи", построена от същия инженер Лесер.

Заслужава си да отидете до п-в Канони, където е едно от най-скъпите места за почивка на острова. Оттам се открива прелестна гледка към Мишия остров (наричан на гръцки Понтикониси). Неговата история, разбира се, отново е свързана с поредния древногръцки мит, който разказва, че това е корабът на Одисей, който бог Посейдон превърнал в камък. Наричат го Мишия остров, защото отгоре формата на острова наподобява мишка.

Между столицата и Беницис се намира и лятната резиденция на императрица Елизабет фон Вилтелсбах, по-известна като Принцеса Сиси. Резиденцията е строена в продължение на две години от 1889г. до 1891г. в  неокласически стил от италианския архитект Рафаел Карито. Цялостната визия показва уважението и страстта на Сиси към древногръцката митология. Навсякъде има най-различни статуи на божества и известни персонажи от митологията. В градината има статуи на 9-те музи, 3-те хори, бог Аполон, Омир, Сократ и др. Резиденцията, която днес е музей, е известна и като двореца Ахилион, в чест на Ахил. В градината има две статуи с неговия облик. Едната е на умиращия, а втората на победоносния Ахил, донесена от втория собственик на лятната вила - кайзер Вилхелм II.

Когато се чувстваш изгубен, най-добре е да се изгубиш из улиците на о-в Корфу. Аз го направих и открих това, което търсех... Отидете, разходете се, загубете се и тогава ще откриете нещо ценно за вас!

Автор: Биляна Цветкова

Сподели: