Родителска практика

От адреналина на новините до катарзиса на майчинството

Едно интервю с Вяра Андреева

От адреналина на новините до катарзиса на майчинството

Замисляли ли сте се колко дълъг път извървява днес едно момиче, за да достигне до простичката истина „че всяка жена мечтае някой ден да стане майка"? Училище, университет, кариера, откриване на „специалния" човек и ако е рекъл Бог - дете... и то точно в този ред. И тук не става дума само за жените, които „искат да постигнат нещо", а за всички, просто защото съвременният свят изхвърля извън борда „лузърите". Резултатът -  1. Тя се е изгубила в противоречието между личните си пориви и обществените норми, изгубила е годините си, младостта си, изгубила е шанса си да стане Майка и се е изградила като един нещастен човек; 2. След дългогодишните усилия и извънреден труд е постигнала мечтите си в професионален план, но в личен е останала тийнейджърка; 3. Тя е завършила успешно, паралелно е работила като стажант по специалността си, която е избрала по сърце, и горе-долу на същия етап е родила дете на Голямата си юношеска любов. Какво? - Последното звучи като идеалната среда? А всъщност е реалната среда, която моята събеседничка - журналистката от БТВ Вяра Андреева, съвсем трезво е почувствала и й се е отдала.

Тя в момента е по майчинство, но никак не страда от този факт. Не е страдала и от предродилна, следродилна и изобщо от каквато и да е  депресия, макар че именно филмът й за „Депресията" в  „БТВ -  Репортерите" е емблемата за нейния журналистически талант. В телевизията постъпва на стаж, когато е последна година в Американския университет и само два месеца по-късно вече е първият стажант в отдел Новини, когото БТВ взема на работа. Скоро след това завършва бакалавърската си степен по бизнес администрации и втора специалност по журналистика и масови комуникации. После печели едногодишна стипендия за обучение и работа в Съединените щати. Кратък период, но в който има възможността да се докосне до работата в две щатски телевизии.

Кога ще се върнеш на работа? (е първият ми въпрос, съвсем естествено продиктуван от богатата й автобиография. И съвсем естествено очаквам разговорът ни да тръгне още от началото по посока на неспокойния й дух и търсене. Но... изненада!)

С удоволствие ще се върна на работа, но в момента приоритетът ми е Никола. Ще изчакам да порасне малко, той е само на годинка. В момента, в който ни приемат на детска ясла, ще се върна на работа.

Какъв път се извървява от новините, живота на скорост до майчинството?

Дълъг. Много е различно. Понякога ми липсва адреналинът на новините, но пък сега си имам други забавления и емоции. Физическото натоварване е много голямо в момента, но емоционалното възнаграждение е несравнимо.

Планирана ли беше бременността?

Да. Дългоочаквана и желана. Бяхме го планирали от доста време и в момента, в който се случи, беше добре дошло.

Как взема такова решение една успешно реализирала се в професията млада жена? (продължавам да търся противоречие между лично и професионално)

Мисля, че всяка жена иска рано или късно да стане майка. Имам човека до себе си, с когото сме от достатъчно дълго време заедно. Много пъти сме си говорили и много пъти не е бил правилният момент. И така с времето стана ясно, че не можеш да чакаш правилния момент, просто трябва да решиш какво искаш. А сега се чувствам прекрасно, много одухотворена, щастлива, обичана, нужна. Като си правя равносметка, преди се чувствах замразена в ежедневието си. Предполагам, че тогава не е имало много време за чувства и емоции.

Правила си филм за депресията, а следродилният период е емблематичен именно с това състояние, имаше ли следродилна депресия? Как се справи?

Не, нямах. Предполагам, че много ми помогнаха хората вкъщи. Майка ми беше до мен известно време след като се роди Никола. Тя ми показа как да съм спокойна, нежна, да обичам детето си така, че то да усеща любовта. Мъжът ми беше изключително търпелив с мен, брат ми също много ми помагаше - с къпането на малкия и всички домашни задължения.          

Работеше ли по време на бременността?

Не, наложи се да спра, защото ритъмът беше много бърз. Реших, че не си заслужава рискът. (на този въпрос вече концепцията ми съвсем рухна - противоречие май няма!)

Семейството ли е най-важното за жената всъщност?

За мен в момента най-важно е детето ми. За други жени мисля, че не е така.

Кърмеше ли?

Да. В началото се молех „дано има за първия месец", после си казах - дано има до третия, в крайна сметка имаше до деветия.

Коя е най-осезаемата промяна, която отчиташ в себе си след като роди?

Уравновесеност. Защото аз обичам движението и винаги съм била много дейна, а сега приемам и домашния уют и спокойствие за приятни. Другото е раждането на майчиното чувство - като родиш, ти светва една лампичка и цял живот свети.

Кое е най-важното нещо, което искаш малкият Никола да разбере за живота и света?

На мен ми се ще Никола да разбере, че светът е прекрасен, защото ако той разбере това, ще означава, че е един щастлив човек.

Какъв подход си възприела при възпитанието му?

Мисля, че дори и на тази възраст, той е на годинка, е един малък човек и разбира. И ако се опитам да му кажа, покажа достатъчно много пъти нещо, за да го разбере, мисля, че ще имам успех.

Коя е любимата ви игра заедно?

Имаме много любими игри, опитвам се и процеса на възпитание и обучение винаги да пречупвам през играта, защото, според мен, играта е начинът той да опознае света. Например, когато отиваме да си измие ръцете, започваме да си играем с водата. За целта го обличам с подходящи дрехи. Ако му омръзне, му показвам нещо друго интересно, което той да хване - около мивката винаги зареждам с интересни играчки. Така и на мен ми е по-лесно, защото той е едно усмихнато, ведро дете. Пеем и песни. Имаме различни за различни ситуации. Когато той се сърди, например, аз му пея песничка за протест. Като по-мъничък, когато се плашеше от нещо, имахме песничка за този момент - „Зайчето си наранило лявото краче, седнало и затъжило под едно дръвче...". Така е и когато го уча на нови неща, например си имаме песнички за различните животни. Една от любимите ни е за рибката. Взимам рибката и пея  „Ей рибка, рибка, виж, с перки и с опашка, плува в бистрата вода...". Той винаги е много щастлив на тази песен. Когато плаче, например, вземам рибката и започвам да пея. Има и нещо друго, откакто се е родил аз не съм спряла да говоря. Всичко, което правим, аз го обяснявам. Например „ето, сега обуваме чорапчето на крачето", а той знае кое е чорапчето и кое крачето.

Къде е мястото на таткото?

Таткото в най-ранните дни беше моята опора, после стана нашата подкрепа, сега е едно голямо забавление за Никола, който всяка вечер го очаква с нетърпение, за да си поиграят заедно. Таткото е моята голяма любов. Той е моят мъж мечта. Той е любвеобилен, грижовен, в същото време мъж на място, когато е необходимо е и строг. Аз се влюбих в него, когато бях на 15 години, срещнах го на един купон, но за съжаление той беше влюбен в друга и не ми обърна никакво внимание. Срещнахме се година по-късно, аз отново си го харесах, той отново не ми обърна внимание, всъщност обърна ми по-голямо внимание най-добрият му приятел. Така много дълги години се разминавахме, били сме приятели, докато в един момент се намерихме. Но тогава той си ме избра.

 

 

Сподели: