Откриването на хомосексуалността

Съвременната наука разкрива изключителната сложност и многообразие на хомосексуалността. Ясно е, че хомосексуалното поведение не винаги е мотивирано от хомосексуални мотиви. Изказвани са най-различни хипотези за факторите, които водят до изграждане на алт

Съществува ли в науката понятието „вродена хомосексуалност"?

Съвременната наука разкрива изключителната сложност и многообразие на хомосексуалността. Ясно е, че хомосексуалното поведение не винаги е мотивирано от хомосексуални мотиви. Изказвани са най-различни хипотези за факторите, които водят до изграждане на алтернативна сексуална ориентация при част от хората. Сред тях има такива, които акцентират на биологични, психични или семейни фактори, свързани с възпитанието. При по-прецизни изследвания обаче по-голямата част от тези хипотези не са получили убедителни доказателства. Това дава основание повечето учени да свързват хомосексуалността със съчетаното действие на различни причини, които във всеки конкретен случай могат да са различни.
Когато родителите разберат, че тяхното дете е с алтернативна сексуална ориентация, те най-често са склонни да обвиняват себе си и възпитанието, което са му дали. В огромната част от случаите тези обвинения са напълно несъстоятелни, тъй като няма директни наблюдение за това какво възпитание би могло да доведе до хомосексуална ориентация. Факт е, че младежът или девойката откриват своите еротични предпочитания, а не ги изграждат под директното възпитателно въздействие на родителите си.

Как се открива хомосексуалността?
Много младежи откриват в началото на юношеството, че еротичните им предпочитания са не само към представителите на другия пол или пък са изключително фокусирани единствено към партньори от същия пол. С развитието на различни интимни връзки тези предпочитания могат да претърпят развитие. Част от хората може изцяло да се ориентират към хетеросексуални отношения, други да имат интимни партньори и от двата пола, а една част остават привлечени единствено от лица със същия пол. Това развитие трудно може да се прогнозира, а още по-трудно и неетично е то да бъде манипулирано без изричното съгласие и участие на конкретния човек.

Какво е съотношението на хомосексуалните към хетеросексуалните индивиди?

Трудно е да се изчисли точно този дял, тъй като хората с хомосексуална ориентация не са строго обособена група. Все пак в научните среди съществува мнението, че до 5% от хората в сексуално зряла възраст се определят като такива с алтернативна сексуална ориентация.

По отношение на двата пола, каква е честотата при момчетата и момичетата?

Счита се, че сред мъжете и жените делът на хомосексуалните е еднакъв. Поради традиционно по-либералните отношения между жените, хомосексуалността сред тях по-рядко прави впечатление и се коментира публично. Дори и християнската религия коментира единствено „мъжеложството", сякаш хомосексуалност при жените не съществува. Навярно различното отношение към мъжката и женската хомосексуалност се дължи на това, че в повечето патриархални общества хомосексуалността се свързва с „липса на мъжественост" или отказ от доминиращата мъжка позиция, което кара някои мъже да се чувстват застрашени и ги мотивира да се ожесточават срещу хомосексуалните.

Много родители се страхуват, че ако тяхното момченце, например, си играе с кукли или си слага шноли в косите това е сигурен признак за хомосексуалност и бързо се опитват да „тушират" откриването на хомосексуалността с купища коли, камиони, пушки. Имат ли основание за притеснение?

Категорично не. Изборът на различни игри при децата може да има отношение към т.н. „полово ролева идентификация", но не и към сексуалната ориентация. Това са два напълно различни аспекта на човешката сексуалност. Сексуалната идентичност е свързана с чувството за принадлежност към мъжкия или към женския пол. При хетеросексуалните и хомосексуалните лица няма разлика в тяхната сексуална идентичност. Въз основа на сексуалната си идентичност детето избира и ролите, които в даденото общество се приемат като по-скоро мъжки или по-скоро женски. Именно през тези роли момчетата най-често си играят с камьончета и пушки, а момичетата - с кукли. Интересът към „нетипични" за дадения пол игри по никакъв начин няма връзка със сексуалната ориентация, която е свързана с еротичен интерес към определени партньори и се развива в началото на пубертета. 

През последните години толерантността към „мъжките" игри при момичетата (съревнователни спортни игри, конструктори и пр.) е много по-голяма от тази спрямо „женските" игри при момчетата. Подобни сексистки нагласи при родителите на момчетата могат да попречат на малчуганите да развият умения за общуване, грижовност и разбиране, които по традиция все още се приемат за „женски", но реално са изключително важни в живота на съвременния мъж.

Каква е правилната родителска реакция в тези случаи? А в случаите, когато разберат, че синът им или дъщеря им е привлечен от представители на собствения пол?

За развитие на сексуалната ориентация може да говорим едва след започване на пубертета. До завършване на този период в началото на двадесетте години, трудно може да се прецени с категоричност каква е сексуалната ориентация на един млад човек, който все още не е натрупал достатъчен личен опит. Това, което очакват младите хора с различна сексуална ориентация от своите попечители е преди всичко разбиране и приемане. Излишното чувство за вина у родителя би могло единствено да създаде разрив в отношенията с детето. Това е нелепо, тъй като сексуалната ориентация с нищо не прави човека по-добър или по-лош. Още повече - принципно човек не избира сексуалната си ориентация, за да носи морална отговорност за това. В съвременните цивилизовани общества това различие е защитено от закона и на хомосексуалните отдавна не се гледа като на престъпници, болни или нещастни хора. Ако родителите могат да приемат подобна нагласа, те биха подкрепили пълноценното личностно развитие на детето си, независимо от неговото различие.

Интервюто взе: Силвия Чалъкова
Консултант: доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.

Сподели: