Писмо до дъщеря ми
Тези редове са за теб, мъничка моя.

Ти няма да помниш сълзите ми от радост, когато те взех в прегръдките си за първи път.
Ти няма да помниш вълнението ми, когато те гледах как сладко спиш и се усмихваш в съня си.
Ти няма да помниш как чаках с нетърпение да се събудиш, за да видя щастливите ти очи.
Ти няма да помниш как целувах малките ти крачета и ръчички.
Ти няма да помниш как ме забавляваше веселото ти гукане.
Ти няма да помниш как ти пеех, докато те кърмя.
Ти няма да помниш приказките, които ти разказвах заедно с Мечо.
Ти няма да помниш тревогите ми, щом усещах, че нещо с теб не е наред.
Ти няма да помниш как ме разтопи, казвайки „мама“.
Ти няма да помниш как лежахме сгушени и се смеехме до насита.
Ти няма да помниш колко горда бях с теб, когато проходи.
Ти няма да помниш моментите, в които исках да извикам на целия свят: „Това е моето момиче!“
Ти няма да помниш... Но аз винаги ще помня и ще пазя тези спомени и за двете ни.
Обичам те,
Мама
Автор: Dolce D'Iva
Сподели: