По неведомите пътища с мама

Още преди много години нашите предци са знаели, че приказката е един от най-добрите методи да се повлияе на характера и дори на съдбата на детето. Основните терапии чрез приказки, които се използват от съвременните психолози за развиване на въображението

ПРИКАЗКА НА ПОМОЩ

Още преди много години нашите предци са знаели, че приказката е един от най-добрите методи да се повлияе на характера и дори на съдбата на детето. Основните терапии чрез приказки, които се използват от съвременните психолози за развиване на въображението и възпитаване във вяра в чудесата, могат да се овладеят и от родителите.

Диагностична приказка

Героят от вълшебната история е попаднал в трудност, страшна или необикновена ситуация? Спрете четенето. Попитайте детето как то само би постъпило в тази ситуация. Отговорът може да разкрие скрит емоционален проблем в мъника - тревожност, неувереност или агресия. Така ще разберете какво се таи в душата му, какви стратегии на поведение е склонен да избира.

Лечебна приказка

Прочетете на мъника приказка, в която главният герой прилича на него самия. Например за боязливото дете е полезна приказка за страхливото зайче, за егоистичното - „Трите прасенца", капризното - „Принцесата и граховото зърно". Важното е героите от приказката накрая да успеят да се справят с трудностите и да се променят към по-добро. Хубаво ще е, ако успеете да откроите и някои външни белези на героя, сходни с тези на детето - големи очи, чипо носле.

Приказка-прогноза

Вашето дете има любима приказка? Значи само тя предизвиква вълнуващите го въпроси, само на този главен герой иска да прилича. Някои психолози са убедени, че избирайки жизнена стратегия, възрастният човек несъзнателно копира герои от любими приказки. Ако определено не ви се нрави „избраникът" на вашия мъник, се обърнете за съвет към детски психолог.

7 ВЪПРОСА ЗА ЧЕТЕНЕТО НА ПРИКАЗКИ

Подходяща ли е всяка приказка за приспиване?

Сортирайте приказките в две категории на полиците - вечерни и дневни. За дневното четене избирайте интригуващи, динамични и ярки сюжети. Такъв приказен „екшън" настройва за активно бодърстване, пробужда жаждата за изследване на света. Побеждавайки дракон, разхождайки се в страшна гора, детето се учи да се справя със своите проблеми и да преодолява трудностите. За сметка на това „вечерните" вълшебни истории са напълно противоположни. Тяхната задача е да успокояват мъника, да го настройват за пълноценен сън. Приказките трябва да бъдат спокойни, нежни и прости по сюжет. Идеалният вариант са приказките за добрите животни. Не се препоръчва да четете „истории с продължение", защото молбите за още малко са неизбежни. Освен това какъв ще е сънят, когато не е известно дали главният герой се е спасил от чудовището.

Препоръчително ли е пускането на диск или касета с приказки?

За децата (особено тези, които трудно усвояват буквите „р", „л" и всички от групата на „ш") е полезно да слушат аудио-приказки в изпълнение на актьори с безупречна дикция. Но и в тези случаи не се препоръчва напълно заменянето на четенето със слушането на записи. Когато някой близък чете на детето, то следи изражението на лицето му и така се учи как да реагира емоционално на различни ситуации. И най-важното по време на съвместното четене е, че между родителите и детето се установяват по-истински и дълбоки отношения.

Трябва ли да се „играе"?

По време на четенето се старайте да редувате височината на гласа (от висок към нисък), темпа (от плавен, ритмичен до разпален, бърз), импровизирайте с интонацията. Когато реагирате на съдържанието, децата се учат от вас, затова не забравяйте емоционалното „проиграване" пред мъника на действията на главните герои, показвайте как скача зайчето, как куцука Баба Яга. По този начин ще помогнете на детето си да формира най-важните емоции. Сложете го да седне, така че и вие да виждате реакциите му и внимателно ги следете. Страх, недоволство и още повече сълзи са излишни. Ако малкият човек започне да се омърлушва, значи преигравате.

Как да предизвикаме любов към четенето?

Превърнете четенето в приятен ритуал, който детето иска да се повтаря отново и отново. Сложете го в скута си, прегърнете го. Пуснете съвсем тихо класическа музика, която съответства на сюжета. Разрешете на двегодишния калпазанин сам да разлиства страниците, да следи с пръстче реда, това ще го накара да се почувства пълноценен участник в процеса. При по-големите деца е полезно да вкарате в четенето и елементи на интерактивна игра. Например да спрете на най-интересния момент и да попитате мъника как би постъпил на мястото на героя. Или да предложите три варианта на развитие на събитията, помолете го да отгатне най-логичната. Или четете приказката на роли: мама озвучава авторския текст и репликите на принцесата, татко - принца и т.н.

Колко пъти трябва да прочитаме едно и също?

Много често се случва детето да си има „фаворит" сред приказките и да се налага да я четете по няколко пъти на ден. Някои родители се разстройват от това и дори се дразнят и се чудят не е ли по-интересно да чуе нещо ново! Една такава реакция не е подходяща, защото малкият човек усеща несигурност и незащитеност. Слушайки една и съща приказка той развива границите на своето възприятие. Първият път е запомнил главните герои, при втория прочит си е представил себе си, третият е обърнал внимание на по-малките детайли. Освен това многократното повтаряне помага на детето да разбере по-добре смисъла на прочетеното. Затова и за двегодишните малчугани са много подходящи приказките, където има повторения и кръгът на действащите лица се разширява постепенно.

Защо се върти?

Най-честата причина е, че малкият читател още не е дорасъл за тази приказка и не му е интересна. Например на болшинството деца между година и половина-две прозата не им е интересна и се разсейват по време на четене. Пробвайте със стихове. За да разберете дали разбират думите, предложете играта с протегната ръка. Всеки път, когато някоя дума е непозната за мъника, той протяга ръчичка. Ако на страница има повече от три непонятни думи, значи още е рано за приказката. Бъдете търпеливи и не се изнервяйте.

До каква възраст трябва да се четат приказки на детето?

Една от най-разпространените грешки на родителите е, че смятат, че щом детето веднъж се е научило да чете само, трябва да го оставят само да се „бори". Учените са на мнението, че до шест-годишна възраст при човека основно се развива дясното полукълбо на мозъка, а то отговаря за емоционалното, естетично развитие. Лявото полукълбо отговаря за логическите, математически способности, в това число и за самостоятелното четене, което съзрява активно след 6 години. Освен това четенето на глас гарантира грамотността в бъдеще. Слушайки възрастния, детето се научава грамотно къде да поставя препинателните знаци (при условие, че са правилно отразени от интонацията). Друга положителна страна е, че при правилното четене човек диша правилно, така неусетно мъникът, докато слуша, се научава и на това. Затова задължително четете на глас на предучилищния мъник, независимо дали може да го прави вече и сам. А за да го научите и на самостоятелен труд, предложете му да четете на смени.   

Автор: Биляна Цветкова

Сподели: