Детска психология

Похвалата

„Ти си най-хубав, ти си най-умен, ти си най-снажен...“
„Аз съм най-хубав, аз съм най-умен, аз съм най-снажен!“
Наистина ли?

Похвалата

Вие сте щедри на похвали и съпровождате всяко действие на мъничето с огромен възторг? В такъв случай вашето дете е в правото си да смята, че и всички окръжаващи ще имат за него високо мнение. Но ако не получава привичните оценки, какво му остава? Само да се домогне до тях, хвалейки се със своите достойнства. Но малките самохвалковци не са много популярни в детското общество. Как можете да му помогнете да представи своите достойнства, без да си вирне носа?

Имайте мярка

„Ние с мъжа ми постоянно повтаряхме на дъщеря ни каква е умница и красавица, хвалехме я при всяко танцувално движение и вярно изсвирена  нота на пианото. Нали с това наше отношение й вдъхвахме увереност в себе си? Веднъж, връщайки се от детската градина, дъщеря ни твърдо заяви, че тя е „най-добрата певица в групата" - и аз разбрах, че е време да „бием тревога".  Вероятно ние бяхме прехвалили нашата дъщеря и в нея беше покълнала „мания за величие".

Родителите действително много трудно биха могли да са умерени в своите възторзи, когато иде реч за достойнствата на обожаемото чедо. Но е важно да не създавате „култ към личността" в своето дете, иначе рискувате да го превърнете в домашен бог, зависим от похвалите. Вашето желание да вселите в мъника увереност в себе си е напълно обяснимо - това ще му помогне да се адаптира в обществото, да намери приятели и просто да има добро отношение към себе си. Ако се загледате в заглавията на книгите от близката книжарница, то ще откриете множество издания с многообещаващи заглавия със съвети за това как да възпитате уверено в себе си дете, и само няколко за това как да възпитате скромно. В какво се крие опасността от усилията по повишаване на самооценката му? Проблемът е в това да не се престараем. Нали истинската цел не е детето да има висока самооценка, а тя да бъде стабилна и адекватна. В крайна сметка мъникът трябва да знае своите достойнства и силни страни, но също така - слабостите и възможностите си. Ако вие постоянно му повтаряте колко е добър, тогава вие сами ще формирате незаслужено висока оценка на неговите качества. Той ще се надува като сапунен мехур, който при сблъсък с каквито и да е неудачи ще се пръска, и самооценката му рязко ще се снижава. Детето ще изживява болезнено сблъсъка на нереалистичните представи за себе си със своите реални възможности, и това ще стане повод за силни преживявания и недоволства. Вашите оценки трябва да бъдат основани на реалността, за да може то да се гордее със своите достижения и да не преживява твърде болезнено неудачите си. А следователно ще приема себе си такова, каквото е, вместо постоянно да се пита дали съответства на раздутия образ, който вие сте му създали, хвалейки го.

Във възрастта 4-5 години децата общуват активно със своите връстници. И неизбежно ще започнат да забелязват, че някои деца са по-силни физически, някои момичета имат по-кокетни дрехи или много хубави играчки. Като веднъж синът на мои познати започна да се хвали, че неговите кецове били по-хубави от тези на приятеля му. Тогава майка му обясни, че това не е съревнование и че кецовете на другарчето му също не са обикновени - те са с изображението на Човека-Паяк.

За да не стане вашият мъник привърженик на материалните ценности, научете го да не си вирва носа, когато му купите красива дреха или  желана играчка. Това точно не е повод за съревнование. Пробвайте да правите благотворителност, макар и с неголеми, „домашни" мащаби: накарайте го да нарисува картичка за възрастен съсед или да изпече с вас ястие. Помолете го да събере своите стари вещи и играчки в кутия за детски дом. Възможно е в началото да не му се иска да се разделя със своите вещи, даже ако те вече са му малки, но постепенно това ще стане добра традиция. 

Живот в общество

Ако самооценката на детето бъде завишена, то може да се отрази и на отношенията му с окръжаващите. На него ще му бъде трудно да признава достойнствата на другите деца, особено ако те в нещо го превъзхождат. Това неизбежно ще стане почва за конфликти и недоразбиране. Имайте предвид, че връстниците на вашето дете и другите хора съвсем не считат, че мъникът трябва да се намира на  пиедестала, на който вие сте го издигнали. Но в крайна сметка никога не е късно да го измъкнете от тази „хвалебствена клопка".  За да започне мъникът да важничи по-малко, научете го обективно да оценява достиженията на другите и своите собствени. Но не го сравнявайте с другите деца. Ако той е разстроен от това, че друго дете умее нещо по-добре, подкрепете го и го вдъхновете за достижения. В тази възраст децата трябва да се чувстват защитени, за да бъдат уверени в себе си при срещите с други хора, които умеят да правят някои неща по-добре от тях.  

Много родители чрез похвалите изразяват своята любов към детето, в резултат в него може да се формира лъжливото усещане, че те го обичат, защото е „прекрасно". И съответно, ако претърпи неудачи, то е недостойно за любов, лишавайки се от нея. Хвалете го и го порицавайте, за да получи представа за самия себе си, а за това колко го обичате, по-добре му кажете отделно.

Работа над грешките

Общувайки с детето, важно е винаги да отчитате особеностите на детските възприятия и някои ограничения в представите му за реалността. Затова, обръщайте се към него със заслужената похвала, разберете как тя се формулира.

Вие казвате: „Ти си най-добрият спортист в групата".

Детето го възприема така: „Останалите деца са по-зле от мен".

По-добре кажете: „Ти много тренира. И затова постигна високи резултати".

Вие казвате: „Това е най-хубавата рисунка, която някога съм виждала".

 Детето го възприема така: „Каквото и да направя, мама ще бъде във възторг".

По-добре кажете: „Цветовете в твоята рисунка много се доближават  до  истинските".

Вие казвате: „Добро момиче".

Детето го възприема така: „Нищо особено".

По-добре кажете: „Аз забелязах, че като бяхме на гости ти беше много вежлива и благодари на домакинята. Уверена съм, на нея й е било приятно".

Разумният компромис 

Важно е да се различава самохвалството от естественото желание на детето да „определи" свой образ, своето едва прохождащо „Аз".  Когато двегодишният мъник вдига голямата кутия с конструктора и казва: „Мамо, виж колко съм силен" или когато тригодишното момиченце се носи в танца с думите „Аз съм истинска красива принцеса", не бива да казвате, че те се хвалят. Става дума за това, че детето очаква вашето потвърждение, че той или тя е момиче или момче. Така те се идентифицират със своя пол и качествата, които му се приписват. И в това му е необходима вашата подкрепа.

За да звучи похвалата убедително, обърнете внимание на усилията на детето, а не на резултата. Старайте се да избягвате общите фрази („добро момиче"). Конкретизирайте за какво го хвалите: „Юнак, ти започна да строиш наново, дори след като твоята кула се развали. Тази се получи даже още по-добре" -  за да разбере какво именно е направил добре.  Оценявайте това, че то е поставило мръсните съдове в мивката и е казало „благодаря, бабо". Обяснете защо неговото действие е достойно за похвала: „Събирайки съдовете от масата, ти помагаш на мама"; „На баба ти винаги й е много приятно, когато й благодариш". Когато четиригодишната Ива и нейният двегодишен брат Стилиян си поделят играчките или помагат в домакинството, майка им винаги говори в тяхно присъствие на баща им: „Децата ни са прекрасни, сами подредиха стаята си. Без тяхната помощ на мен щеше да ми бъде много трудно". Обръщайте  вниманието на децата към постъпките на окръжаващите ви хора. Ако в супермаркета продавачката акуратно е сложила вашите покупки, поблагодарете й и кажете: „Виж, какво акуратно момиче, така сложи продуктите, че нито едно яйце не се счупи".

 

Автор: Силвия Чалъкова

 

 

 

 

Сподели: