Lifestyle

Порции според възрастта

Познавам деца, които са способни с дни да не сложат и залък в устата си. Познавам и такива, които са способни да приемат половин хляб на едно хранене. Познавам и трети тип хлапета – те не мислят за храната, каквото им се сложи в чинията, хапват и стават о

Порции според възрастта

Познавам деца, които са способни с дни да не сложат и залък в устата си. Познавам и такива, които са способни да приемат половин хляб на едно хранене. Познавам и трети тип хлапета - те не мислят за храната, каквото им се сложи в чинията, хапват и стават от масата. Децата са различни, но все пак здравните организации препоръчват определени количества, когато се отнася до храненето на мъниците. За количествата и разнообразието на масата си говорим с д-р Ружа Панчева, дм - педиатър в МБАЛ „Св. Марина" - Варна, тел. 0899 659 873.

Съществуват ли стандарти, според които определената възраст налага приемането на определени порции храна?

Порциите за определена възраст са относително стандартни, но зависят и от много допълнителни фактори - например от броя хранения за деня, от активността на детето, сезона, темповете на растеж, теглото на детето, калоричността или плътността на храната, която се приема. Най-важното за определяне порцията е да се има предвид какви са средно дневните нужди от енергия за съответната възраст и тези нужди да бъдат покрити от храната със съответния разнообразен и оптимален състав.

Съществува ли формула, по която майката сама може да определи какво количество храна трябва да приеме нейното бебе в месеците на захранване до една годинка?

Съществуват формули, които биха могли да се използват ориентировъчно. Те се отнасят предимно за приема на мляко, но с известно приближение биха могли да се пренесат и ползват за захранващите храни. Така например се счита, че количеството на храната за 24 часа за дете до 1 година трябва да е 1/7 от теглото му от 4 до 6 месеца, когато започва захранването и 1/8 от теглото над 6 месеца. Друга формула е 1n0, където n е  броят на месеците. Например на 5 месеца детето може да има порция 150г, на 6 месеца 160 г и т. н. По-важното в случая е да се знае, че нуждите от енергия са различни при различните възрасти. В първото тримесечие те са 120кал/кг телесна маса, второ тримесечие - 110кал/кг, трето тримесечие 100кал/кг, четвърто 90кал/кг, така, че като се преизчисли даваната храна, може да се установи каква да е порцията. Калоражът на съответната храна може да се открие на самата опаковка и това да се пресметне. Разбира се, тези стойности не са догми и е важно да се спазва индивидуален подход, като се следят теглото и ръста на детето.

Какъв грамаж трябва да представлява порцията съответно за закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря за дете на 1, 2 и 3 години?

Счита се, че порцията на храната не бива да надвишава физиологичния обем на стомаха. От 1 до 1 ½ години той е 300-350 мл, за 1 ½ - 3 години - 350-400мл. Налага се и друга формула, според която обемът на стомаха на детето е 30мл на един килограм телесна маса - това означава, че при 10кг дете обемът на стомаха е 300мл.

Количеството приета храна зависи ли от активността на детето?

Когато детето е по-активно безспорно нуждите от храна се увеличават, но това допълнително количество може да се добави или като се увеличи еднократната порция, или като се добавят допълнителни хранения. Според препоръките на Световната здравна организация броят хранения (за дете от 6 месеца до 2 години) за 24 часа трябва да е 4-5 с допълнителни междинни 1-2 закуски като парче плод, бисквита или друго.

Според вас, съществува ли понятието „разширяване на стомаха" и ако да, как майката може да върне нормалното му състояние, без това да навреди на физическото и психическото състояние на детето?

Това е лаически израз, за който не ми е известно да има фиозиологичен еквивалент. Но разбира се всеки познава някой, на когото стомаха му се е „разширил". Този израз по-скоро означава по-обилното хранене при деца с вредни хранителни навици, които имат и тенденция да наддават по-бързо. В случая се касае за следствие на прехранване и свързания с него хиперинсулинизъм, при който децата са особено гладни и много бързо поглъщат големи количества храна. Сегашният подход при подобни състояния е постепенното преминаване към по-чести, по-нискокалорични хранения, бавно хранене, увеличаване количеството на фибри в храната, които от своя страна увеличават обема, но не и калориите, продължително дъвкане на храната.

 

Интервюто взе: Десислава Христозова

 

 

Сподели: