Здраве

Повече българчета за България

Една история от живота

Повече българчета за България

Моето име е Силвия и аз съм една от многото жени, за които да има бебе е все още най-голямата мечта. Него - съпругът ми Стефан, срещнах в далечната 1997 г. Оженихме се 2 месеца след запознанството и решихме веднага да имаме дете. Това е любов от пръв поглед. Всъщност той не ми даде време да мисля. Имах точно секунда, за да реша дали да споделя пътя си с него, и аз послушах сърцето си! Днес съм сигурна, повече от всичко на света, че това е мъжът на живота ми. Човек разбира тези неща, когато преживее много трудности заедно с някого. Той беше до мен, когато не знаех дали ще живея, той е до мен и сега, когато чух тежката диагноза „Изчерпан яйчников резерв", вярва с мен и вместо мен! След дългогодишни опити да видим „двете черти" и „съдействието на местни лекари" ние решихме да потърсим на-сетне специализирана помощ, с насоченост в репродуктивните проблеми. По препоръка на мой роднина отидохме в София при лекарка от Майчин дом. Започнахме 2-годишно ходене по мъките - изследвания, прегледи, лекарства и билки. Откриха ми хормонални проблеми, които след лечение се овладяха. При мъжа ми всичко беше наред, слава Богу. Бях се превърнала в опитно зайче и накрая нищо. Констатацията беше: „Всичко ви е наред, обаче защо не се получава, няма обяснение!". Препоръчаха ни ин витро, но за онова време нямахме финансова възможност да си го позволим.

Започнахме да обикаляме още много лекарски кабинети на местните гинеколози, където направихме 2 инсеминации (поне така ни представи тогава тази манипулация лекарят), защото впоследствие установихме, че това е бледо подобие на инсеминация. Това беше поредният житейски шамар! Започнах пак да чета в интернет и се интересувах кои са най-добрите ин витро клиники с надеждата най-сетне да попаднем на правилния лекар - този, който ще върне радостта в очите ни и ще осъществи мечтата ни - да родим българчета на България. Открихме място, където започнахме с ин витро опитите през 2009 г. До 2010 г. имахме два неуспешни опита. Тези два опита осъществихме благодарение на държавния фонд „Ин витро", която е една от най-добре функциониращите институции. Фондът дарява на хилядите български семейства възможността да вярват в мечтите си!

Вторият ин витро опит беше един от най-тежките моменти в нашия живот. Тогава не се стигна дори до трансфер! Един такъв момент би разрушил основите на "Надеждата"! Да чакаш, да вярваш, да разчиташ на всяка една инжекция, че може би благодарение на нея се сътворява най-хубавото фоликулче, което да отгледа най-хубавата яйцеклетка, даряваща началото на най-чаканото ембрионче и накрая да не видиш такова, да не можеш да почувстваш онова нежно трептене на катетърчето, което ти подарява бебе в утробата!

След този ужас последва още по-голям ужас... Лекарят произнесе тежката диагноза: „Изчерпан яйчников резерв", след което: „Вие сте за донорска програма". Знаете ли какво значи това? Нямаш шанс да ползваш държавен фонд, процедурите са значително по-скъпи, чакането е жестоко, особено ако си с рядко срещана кръвна група като мен! А още повече, да дариш яйцеклетки е много по-сложно решение, отколкото да дариш сперматозоиди! Все още жените в България не са особено дорасли да направят този жест! Тук е моментът да благодаря на онези, които имаха смелостта да го направят и го правят! Поклон, момичета!

В този момент, когато болката и чувството за безсилие напълно те завладеят, някак надеждата изплува, за да ти даде нови сили да продължиш! Нашият нов лъч се казва „Приятели", такива като „Искам бебе", „Тройка на разсъмване" и още безброй сродни души! През 2011 г. съдбата ни изпрати Нели - координатор на фондация „Искам бебе"за В. Търново - една дама, която дава сила, енергия и кураж и най-вече добро приятелство, жена с огромно сърце. Така се запознахме и с много съмишленици, активисти и с най-голямото очарование на фондацията - Радина Велчева - нейния сътворител! Благодарение на тези хора осъзнахме, че с приятел до теб нещата са много по-лесни и че приятелството стойност няма! Заедно се преборихме да се създаде местен фонд „Ин витро" в община Велико Търново, който да е допълнителна финансова помощ на всички бездетни двойки от региона, борещи се за мечтите си!

През март 2011 г. решихме да участваме в кампанията на „Тройка на разсъмване" по радио „Витоша" - „Повече българчета за България", в подкрепа на донорството, където се теглеше томбола за безплатна ин витро процедура с донорски яйцеклетки. Покрай тази кампания имахме удоволствието да се запознаем с Милена Златкова и Виктория Димитрова - две ангелски създания, помагащи на хората в беда.

След 8-месечно чакане за подходящата донорка стигнахме до дългоочаквания трансфер. Тази процедура отново нямаше успех, но ние продължаваме напред! Най-хубавото на подаръка от радио „Витоша" е, че ин витрото е до бременност, така ще сме спокойни до края.

Ако има нещо, което искам да запомните от нашата история, то със сигурност е силата на приятелството. Може би по нашия трънлив бебешки път Бог иска да ни научи, че човечността има лице, и то зависи от всички нас. Хората трябва да се стараем да бъдем по-добри, независимо от трудностите, пред които сме изправени.

Обещаваме да не губим надежда и вяра, че някой ден ще станем родители и ще гушкаме с любов своите дългоочаквани рожби! Всички успяват по един или друг начин, стига да вярват до края!

 

Автор: Силвия Стефанова

 

 

Сподели: