Преносване на плода

40 гестационни седмици (или 280 дни) е продължителността на нормалната бременност.

Предполагаемата дата на раждането (т.нар. термин) обикновено се изчислява от наблюдаващия бременността гинеколог, като броенето започва от първия ден на последната менструация.

Големият ден

В 40-а гестационна седмица, която теоретично би трябвало да бъде краят на деветте месеца, всяка бъдеща майка със сигурност е прочела многократно всички признаци за започване на раждането и очаква с нетърпение някой от тях, който ще индикира настъпването на Големия ден. Изглежда обаче бебето има свои планове и не дава никакви признаци за поява на бял свят. А сега какво?

Когато бебето се забави

Честотата на случаите на преносване са около 10% от всички бременности. В 70% от тях става въпрос за грешка при изчислението на термина заради специфики на периодите на менструалния цикъл. Така или иначе терминът се счита за ориентировъчна дата и допуска отклонения между седмица и две. Въпреки това, ако раждането се забави, е необходима консултация с наблюдаващия бременността акушер-гинеколог. Вероятно прегледите ще зачестят, с цел да се наблюдава активно състоянието на бебето. Ще се следят тоновете, количеството околоплодни води, степента на зрялост на плацентата. В случай че бременността се развива нормално, могат да се опитат методи за естествено предизвикване на раждането. Физическата активност може да доведе до контракции и ускоряване на процеса. Хормонът, предизвикващ маточни контракции, е окситоцин. Възможно е отделянето му да бъде провокирано и чрез стимулация на зърната на гърдите и секс.

Индуцирано раждане

Така или иначе, раждане трябва да настъпи до 42-ра гестационна седмица. Ако това не се случи естествено,  то се индуцира посредством простагландини (вагинални таблетки или гел), система с окситоцин или спукване на околоплодния мехур. Метода на индуциране преценява акушер-гинекологът, в зависимост от това какво е подходящо за конкретния случай. Причината да не се изчаква по-дълго са някои рискове, които крие преносването както за майката, така и за бебето.

Промени

След 40-ата гестационна седмица започват да се случват различни промени в средата на обитание на бебето. В последните седмици на бременността плацентата преминава към етапа си на остаряване, който се свързва с различни калцификати по повърхността й. Дебелината й започва да намалява. Възможно е да настъпи плацентарна недостатъчност и нарушение на основните функции на органа, отговорен за предаването на кислород и хранителни вещества към бебето. Кислородният глад е изключително опасен за него. Докато расте, плодът има нарастваща нужда от кислород и недостигът му може да доведе до липса на растеж или неблагоприятни последици за централната нервна система. Специалистите следят и нивото на околоплодна течност. Около датата на термина количеството й е около 800-900 мл, а седмица по-късно вече намалява със 100-200 мл.

Усложнения

Колкото повече напредва бременността, толкова по-голяма става вероятността мъничето да се роди твърде голямо, което ще затрудни преминаването му през родовия канал. Такова раждане е възможно да предизвика разтягане или разкъсване на шийката на матката, вагината и перинеума. Костите на бебешката глава стават все по-плътни, което възпрепятства приспособяването към формата на малкия таз. Преносването може да доведе и до раменна дистокия при раждането, при която едното или двете рамена се заклещват в областта на малкия таз заради големите размери на раменния пояс.

Рискови групи

Най-често преносват жените със заболявания на ендокринната система (проблеми с щитовидната жена или захарен диабет) или такива с нередовен менструален цикъл. Заболявания, нарушаващи процесите на обмяна на естроген, също са сред рисковите фактори, водещи до преносване. Такива са и стресът, инфекциозните заболявания, болестите на органите на малкия таз и др. Раждането на бебето може да закъснее и ако е имало преносване на предишна бременност, или майката ражда за първи път на възраст над 30 години.

Материала подготви: екип на болница „Селена“

Сподели: